Решение № 390 от 10.03.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Русе, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520103683 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище гр. София, с която са предявени установителни искове срещу Ц. Т. Б., ЕГН **********, от гр. Русе.

I. Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД:

1 / за съществуването на вземане в общ размер от 175,88 лв. – главница, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси, мобилни и интернет услуги за периода от 25.12.2021 г. – 24.05.2022 г. по Договор за мобилни услуги от 20.10.2021 г. за мобилен номер *** и по Договор за мобилни услуги от 20.10.2021 г. за мобилен номер ***;

Правото произтича от следните обстоятелства: по сключени два договора в полза на ищеца е възникнало твърдяното вземане, представляващо цена за предоставени телекомуникационни услуги.

II. Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл .79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ

2/ за съществуването на вземане в общ размер от 368,31 лв. - 1 неизплатени лизингови вноски, от които сумата 49,30 лв. за период от 06.2022 г. – 09.2023 г., 16 бр. вноски, дължими по Договор за лизинг за базови аксесоари от 20.10.2021 г., и сумата 319,01 лв. за период от 06.2022 г. до 10.2023 г., 18 бр. вноски, дължими по Договор за лизинга от 26.11.21 г., с който ищецът-лизингодател предоставя за временно и възмездно ползване на ответника-лизингополучател лизингово устройство с договорен абонамент за номер ***.

Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за лизинг ищецът е предоставил ползването на лизинговото имущество в полза на ответника, по който договор последният се е задължил за плащането на месечна лизингова цена.

III. Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД, поради виновно неизпълнение на задължението на ответника за плащане на абонаментни такси и използвани мобилни услуги в срока на договорите, уговорени между страните, в резултат на което мобилния оператор ги прекратява и начислява предвидените неустойки като сбор от 3 стандартни месечни абонаментни такси и отстъпки подлежащи на връщане общо 384,04 лв., както следва:

3 / за съществуването на неустоечно вземане в общ размер от 63,87 лв., за неизпълнение на Договор за мобилни услуги от 20.10.2021 г. за мобилен номер ***;

4/ за съществуването на неустоечно вземане в общ размер от 320,17 лв., за неизпълнение на Договор за мобилни услуги от 11.03.2017 г. и допълнително споразумение към него от 20.10.2021 г. за мобилен номер ***.

Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен договор страните предварително са постигнали неустоечно съглашение за обезщетение на вредите от неизпълнение на договорно задължение.

В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от представителя на ответника адв. В. Д..

В съдебно заседание ищецът не се явява, депозирана е писмена молба от адв. Адриана Будинова, да се даде ход на делото в негово отсъствие, да се 2 уважи иска, като на основание чл.237, ал.1 ГПК да се постанови решение, основаващо се на признанието от ответната страна, при наличие на предпоставките за това. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника признава иска изцяло въз основа на представените писмени доказателства и моли да се произнесе съда съобразно признанието. Не оспорва ответника да е потребил посочените мобилни услуги, вкл. месечни абонаментни такси и допълнителни пакети, разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявени са установителни искове на основание чл. 124 ал. 1 и чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание ответната страна признава изцяло задълженията си по предявените искове. Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - при признание на иска, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкректния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1. С отговора на исковата молба няма оспорване и в съдебно заседание ответната страна, направи изрично изявление за признание на исковете: 1/ за съществуването на вземане в общ размер от 175,88 лв. – главница, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси, мобилни и интернет услуги за периода от 25.12.2021 г. – 24.05.2022 г. по Договор за мобилни услуги от 20.10.2021 г. за мобилен номер *** и по Договор за мобилни услуги от 20.10.2021 г. за мобилен номер ***; 2/ за съществуването на вземане в общ размер от 368,31 лв. неизплатени лизингови вноски, от които сумата 49,30 лв. за период от 06.2022 г. – 09..2023 г., 16 бр. вноски, дължими по Договор за лизинг за базови аксесоари от 20.10.2021 г., и сумата 319,01 лв. за период от 06.2022 г. до 3

10.2023 г., 18 бр. вноски, дължими по Договор за лизинга от 26.11.21 г., с който ищецът-лизингодател предоставя за временно и възмездно ползване на ответника-лизингополучател лизингово устройство с договорен абонамент за номер ***; 3 / за съществуването на неустоечно вземане в общ размер от 63,87 лв., за неизпълнение на Договор за мобилни услуги от 20.10.2021 г. за мобилен номер ***; 4/ за съществуването на неустоечно вземане в общ размер от 320,17 лв., за неизпълнение на Договор за мобилни услуги от 11.03.2017 г. и допълнително споразумение към него от 20.10.2021 г. за мобилен номер ***, За които е издадена Заповед № 860 /19.03.24 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 1538/24 г. на РРС.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове на основание чл. 124 ал.

1 и чл. 422 от ГПК за основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като ответника следва да бъде осъден да му заплати направените такива в размер на 125 лв. за държавна такса, 480 лв. за адвокатско възнаграждение и 400 лв. възнаграждение за особен представител по настоящото дело и 25 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение по заповедното производство. По изложените съображения и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ал. 1 и чл. 422 от ГПК, че ответника Ц. Т. Б., ЕГН **********, от гр. Русе, ************** ДЪЛЖИ на Йеттел България” с предишно наименование „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Изпълнителен Директор Джейсън Кристос Кинг, следните вземания:

1/ на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД вземане в размер на сумата от 175,88 лв. – главница, представляваща дължими и 4 незаплатени месечни абонаментни такси, мобилни и интернет услуги за периода от 25.12.2021 г. – 24.05.2022 г. по Договор за мобилни услуги от 20.10.2021 г. за мобилен номер *** и по Договор за мобилни услуги от 20.10.2021 г. за мобилен номер ***;

2/ на основание чл .79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ вземане в общ размер о т 368,31 лв. - неизплатени лизингови вноски, от които сумата 49,30 лв. за период от 06.2022 г. – 09.2023 г., 16 бр. вноски, дължими по Договор за лизинг за базови аксесоари от 20.10.2021 г., и сумата 319,01 лв. за период от 06.2022 г. до 10.2023 г., 18 бр. вноски, дължими по Договор за лизинга от 26.11.21 г., с който ищецът-лизингодател предоставя за временно и възмездно ползване на ответника-лизингополучател лизингово устройство с договорен абонамент за номер ***;

3/ на основание чл. 92 от ЗЗД неустоечно вземане в размер от 384,04 лв., както следва: 63,87 лв., за неизпълнение на Договор за мобилни услуги от 20.10.2021 г. за мобилен номер *** и 320,17 лв., за неизпълнение на Договор за мобилни услуги от 11.03.2017 г. и допълнително споразумение към него от 20.10.2021 г. за мобилен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2024 г . датата на образуване на ч.гр.д. 1538/2024 г. на РРС, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 1538/2024 г. на РРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. Т. Б., ЕГН **********, от гр.

Русе, ************** ДА ЗАПЛАТИ на Йеттел България” с предишно наименование „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Изпълнителен Директор Джейсън Кристос Кинг, направените по делото разноски в размер на 1005 лв. по настоящото дело и 505 лв. по заповедното производство по ч.гр.д. 1538/2024 г. на РРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5