Решение № 1331 от 31.12.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ……………. гр. София, 31.12.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на седми декември две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА, мл. с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА, при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Сашо Тотев, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 4584 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава

XXI от НПК.

С присъда от 04.07.2018 г. по НОХД №

21135/2017 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 99-ти състав, е признал подс. Н.С.М. за невинен в извършване на престъпление по чл.

198, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал.

Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал протест. Обобщено, в него се твърди, че присъдата е неправилна, поради неправилна интерпретация на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Изтъква се, че показанията на свидетелите Д.П.и Н. В., приобщени към доказателствената маса по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, неправилно са кредитирани от първия съд, с оглед близките приятелски отношения на свидетелите с подсъдимия.

От друга страна, сочи се, че неправилно СРС не е дал вяра на показанията на св.

И.от досъдебното производство, приобщени към материалите по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, за сметка на тези, депозирани лично пред съдебния състав. Заявява се, че според прокурора, свидетелят поддържа показанията си от досъдебната фаза на процеса, тъй като не е направил изрично изявление в обратния смисъл. Поддържа се, че обстоятелството, че св. С.(понастоящем М.), се възползва от правото си по чл. 119 от НПК, по никакъв начин не променял факта на извършеното от подс. М.престъпление. Желае се отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

С подадения въззивен протест не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание от 22.10.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с протеста и с приложените материали към делото, намери, че не е необходим разпитът на подсъдимия. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.

2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд прецени, че присъствието му в съдебното заседание е задължително.

В открито съдебно заседание представителят на СГП не поддържа така подадения протест, като намира, че обвинението не е доказано. Посочва, че тезата на обвинението е изградена основно върху показанията на св. С., депозирани в хода на досъдебното производство, но пред съда същата отказва да дава обяснения, позовавайки се на разпоредбата на чл. 119 от НПК, поради което и фактът на извършване на деянието остава недоказан. Изтъква, че извод за несъмнена доказаност на обвинението не може да се изгради само въз основа на показанията на св. И., тъй като същите са неубедителни. Предлага присъдата на СРС да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия Н.С.М. – адв. И.Н., САК, намира, че от събраните по делото годни доказателствени средства не може да се направи правен извод за извършено деяние. Посочва, че в случая се касае до емоция между двама млади хора в определен период от живота им, които понастоящем са щастливо женени. Желае първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият

М., при упражняване правото си на лична защита и правото си на последна дума, желае да бъде потвърдена оправдателната присъда на първата инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното във въззивния протест, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни, писмени и веществени доказателства и писмени и веществени доказателствени средства, заключение на способи на доказване - експертиза, а именно : гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите И.А.И.(л. 55/гръб – л. 56 от съдебното производство и тези, депозирани в хода на досъдебното производство – л. 13 – л. 14, и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.

1, т. 2 от НПК), Д.С.П.(депозирани в хода на досъдебното производство – л. 8 – л. 10, и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК и Н. Т.В. (депозирани в хода на досъдебното производство – л. 11 – л. 12, и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК) ; писмените доказателствени средства и писмени доказателства – протокол за доброволно предаване от 10.10.2017 г. (л. 17 от досъдебното производство), протокол за оглед на веществени доказателства от 11.10.2017 г. (л. 24 от досъдебното производство), протокол за доброволно предаване от 20.10.2018 г. (л. 32 от досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на фактура № ********** от 13.10.2016 г. за закупуване на мобилен телефон марка „Епъл“, модел „Айфон 7 128 GB“, с ИМЕИ 359204074940896, касов бон и гаранционна карта за същия (л. 28 и л. 29 от досъдебното производство), сертификат за закупуване на златна висулка, с тегло 2.10 грама (л. 30 – л. 31 от досъдебното производство) и сертификат за закупуване на медальон сърце, с тегло 2.10 грама (л. 33 – л. 34 от досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на протокол за въвод (предаване на владението) на недвижим имот от 23.04.2017 г. (л. 35 от досъдебното производство) и на договор за отдаване под наем на недвижим имот от 23.04.2017 г. (л. 36 – л. 39 от досъдебното производство), справка за съдимост и бюлетин за съдимост на подсъдимото лице (л. 12 – л. 13 и л. 15 – л. 16 от съдебното производство), удостоверение за сключен граждански брак № **********, издадено от Община Севлиево (л. 19 от съдебното производство) ; веществените доказателства - мобилен телефон, марка „Епъл“, модел „Айфон 7 128 GB“, с ИМЕИ 359204074940896, златна висулка във формата на „сърце“, с тегло 2.10 грама 14 карата проба на златото и златна верижка (синджир), с дължина 47 см, закопчалка тип „папагал“, с тегло 6 грама, 14 карата проба ; веществени доказателствено средство – снимки, оформени във фотоалбум към протокол за оглед на веществени доказателства (л. 25 от досъдебното производство), както и способ на доказване – заключение на съдебно – оценителна експертиза (л. 41 – л. 43 от досъдебното производство).

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени и веществени доказателствени средства, писмен и веществени доказателства и способ на доказване - експертиза.

Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите П.и В., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, и тези на св. И., депозирани в хода на съдебното следствие. Съдът не се е позовал при формиране на изводите си по фактите единствено на показанията на св. И., снети пред водещия разследването, като е преценил, че съобщеното от нея на досъдебното производство, по нейни твърдения, е било силно преувеличено. Поради това е приел, че не може да постави показанията ѝ, снети в хода на досъдебната фаза, в основата на изводите си по фактите. Останалите събрани по делото писмени и веществени доказателствени средства, писмени и веществени доказателства, е кредитирал изцяло, като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.

С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за съществена промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Настоящата инстанция не установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния съд, която се изразява в следното :

Подсъдимият

Н.М. и М.- М.С.(понастоящем М.) били интимни приятели и живеели заедно в жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „Красно село“, ул. „****. В средата на месец септември 2017 година отношенията между двамата се влошили и те се разделили, като подс. М. напуснал общото им жилище, а св. С.останала да живее в него.

На

09.10.2017 г. подс. М. решил да си вземе някои лични вещи от апартамента в гр.

София, ж. к. „Красно село“, ул. „*****, поради което помолил неговите приятели - свидетелите Д.П.и Н. В., да го придружат. Тримата се придвижили с автомобила на подсъдимия до адреса, паркирали на улицата пред блока и зачакали идването на С.. Около 15.30 часа на същата дата, св. М.- М.С.паркирала управлявания от нея лек автомобил пред жилищния блок и слязла от превозното средство. В този момент подс. М. и неговите приятели се приближили до автомобила на св. С., след което започнала словесна разправия между подсъдимия и свидетелката. Двамата се карали за личните вещи на подсъдимия, които били останали в апартамента, както и за вещите, които подс. М. бил подарил на св. С., а именно мобилен телефон марка, „Епъл“, модел „Айфон 7 128 GB“ и златна висулка във формата на „сърце“, ведно със златна верижка. Посочените вещи св. С.носела в себе си. Подсъдимият поискал от свидетелката да му върне визирания мобилен телефон, който той ѝ бил подарил, а тя от своя страна поискала да му го заплати, но телефонът да остане в нея. Подсъдимият М. не се съгласил, след което св. С.му подала мобилния апарат, подсъдимият го взел, извадил СИМ картата и я върнал на св. С., а самия мобилен телефон задържал в себе си. Освен това, подсъдимият поискал свидетелката да му върне и златния синджир с висулката, като тя първо му дала само висулката, но след настояване от страна на подсъдимия да му бъде върнат и златният синджир, св. С.предала на подсъдимия и него. През цялото това време докато се случвало предаването на вещите, св. С.обиждала подсъдимия с думите: