Решение № 1073 от 20.12.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. Добрич, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20233230101556 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /със старо наименование „Теленор България” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от изпълнителния директор Д.К.К. и от члена на Съвета на директорите М.С., чрез упълномощения адвокат Л. Г. от АК-София, със съдебен адрес: гр.С. срещу Е. Е. И., ЕГН **********, гр.Д.. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, определени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, №137/09.02.2023г. по ч. гр. д.

№358/2023г. по описа на ДРС, а именно: 1 / 252.67 лева (двеста петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща сбор от незаплатени далекосъобщителни услуги (в това число неплатени абонаментни такси и използвани услуги) по договор за телекомуникационни услуги от 20.08.2020 г. за предпочетен номер +359********* за сумата от 133.68 лева за отчетния период от 20.08.2020 г. до 14.09.2020 г., за сумата от 27.77 лева за отчетния период от 15.09.2020 г. до 14.10.2020 г. и за сумата от 16.99 лева за отчетния период от 15.10.2020 г. до 14.11.2020 г.; по договор за телекомуникационни услуги от 20.08.2020 г. за предпочетен номер +359********* за сумата от 31.25 лева за отчетния период от 20.08.2020 г. до 14.09.2020 г., за сумата от 16.99 лева за отчетния период от 15.09.2020 г. до 1

14.10.2020 г. и за сумата от 25.99 лева за отчетния период от 15.10.2020 г. до 14.11.2020 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата (03.02.2023 г.) до окончателното плащане, 2) 214.75 лева (двеста и четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща сбор от дължимите неустойки за предсрочното прекратяване на договор за телекомуникационни услуги от 20.08.2020 г. за предпочетен номер +359********* в размер на 3 стандартни месечни такси (80.11 лева), а по договор за телекомуникационни услуги от 20.08.2020 г. за предпочетен номер +359********* в размер на 3 стандартни месечни такси (42.48 лева) и сума в размер на 92.16 лева, представляваща част от разликата между стандартната цена на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство ***, 3) 505 (петстотин и пет) лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело №358/2023 г. по описа на ДРС.

В исковата молба се твърди, че Е. Е. И. /фигуриращ в системата на мобилния оператор с кл. №006565145/, е сключил с Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД):

- договор за телекомуникационни услуги от 20.08.2020 г. за предпочетен номер +359*********, по който ответникът дължи на ищеца сумата от 133.68 лева за отчетния период от 20.08.2020 г. до 14.09.2020 г., сумата от 27.77 лева за отчетния период от 15.09.2020 г. до 14.10.2020 г. и сумата от 16.99 лева за отчетния период от 15.10.2020 г. до 14.11.2020 г.;

- договор за телекомуникационни услуги от 20.08.2020 г. за предпочетен номер +359*********, по който ответникът дължи на ищеца сумата от 31.25 лева за отчетния период от 20.08.2020 г. до 14.09.2020 г., сумата от 16.99 лева за отчетния период от 15.09.2020 г. до 14.10.2020 г. и сумата от 25.99 лева за отчетния период от 15.10.2020 г. до 14.11.2020 г.;

Ищецът твърди, че ответникът бил неизправна страна по договорите и не е заплащал предоставените му услуги/устройства, за което договорите били едностранно прекратени от мобилния оператор и за ответника възникнало задължение да заплати дължимите неустойки за предсрочното прекратяване на посочените по-горе договори, както и част от разликата между стандартната цена на полученото от него устройство без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство ***.

„Теленор България“ ЕАД претендира от ответника главница в общ размер на 467.42 лв., сформирана от сумата от 252.67 лв. за неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и дължима сума за лизингови вноски за мобилни устройства и неустойки в размер на 214.75 лв. по фактури, издадени от „Теленор България“ ЕАД /като всички задължения на длъжник Е.

Е. са обединени във фактура №7314941343/15.01.2021г., със срок на плащане 15 дни от издаването и/, ведно със законна лихва от момента на подаване на заявлението – 03.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Поради неплащане от страна на Е. И., ищецът е подал заявление пред 2

ДРС по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е било образувано ч. гр. д.

№358/2023г., като съдът е издал заповед за изпълнение №137/09.02.2023г. срещу длъжника Е. Е. за горепосочените суми и основания.

Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът на осн. чл.415 от ГПК е указал на заявителя да предяви искове срещу Е. И. в едномесечен срок от получаване на разпореждането.

В дадения му 1-мес. срок, заявителят /ищецът/ е подал настоящата искова молба с пр. осн. чл.422 от ГПК срещу ответника.

Ищцовото дружество моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо и неудовлетворено притезание спрямо Е. Е. в горепосочените размери и на горепосочените основания и за процесните периоди.

Ищцовото дружество претендира и сторените съдебни разноски както в настоящото установително производство, така и в заповедното по ч. гр. д.

№358/2023г. - ДРС.

Съдът е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от назначения му особен представил – адв. Я. П. от ДАК на 30.10.2023г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се, че договорите са сключени и подписани от ответника, отрича се съществуването на облигационна връзка между страните, както и доставянето на мобилни услуги и устройства по процесните договори.

Оспорва се твърдението, че договорите били едностранно прекратени от ищеца, тъй-като ответникът не е уведомен писмено за това по надлежния ред, а и не е информиран и поканен да заплати дължими суми по тях, следователно, Е. Е. не дължи и търсените неустойки от заявителя. Отделно от това, освен, че е недължима, тя била и в прекомерен размер Отделно от това, ответникът счита клаузите на чл.12, ал.2 от ОУ по договорите за лизинг, за нищожни, защото са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, не са уговорени индивидуално, а също така липсва посочена цена на устройствата на лизинг, без ползване на преференциална цена, така, не става ясно, как е опредЕ. претендираната сума за плащане като разлика.

Клаузите по договора за лизинг, като противоречащи на добрите нрави и заобикалящи закона били нищожни.

Отделно от изложеното по-горе, не ставало ясно от представените доказателства търсените суми на какво основание се претендират и за какъв период от време са начислени, за да се прецени, дали не са погасени по давност.

Ответникът моли, съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото 3 доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разгледани предявените искове са процесуално допустими и частично основателни.

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД.

По исковете за неплатени мобилни услуги, с правно основание по чл.

422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, е в тежест на ищеца да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги между страните; изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на мобилни услуги на претендираната стойност; изискуемост на вземането.

Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав, се установява от приложените писмени доказателствени средства - договор за телекомуникационни услуги от 20.08.2020г. за предпочетен номер +359*********, сключен между страните за срок от 24 месеца /със срок на действие от 20.08.2020г. до 20.08.2022г./, по който договор ответникът е избрал план „Тотал+“ с месечен абонамент от 25,99 лева и договор за телекомуникационни услуги от 20.08.2020г. за предпочетен номер +359*********, за срок от 24 месеца / със срок на действие от 20.08.2020г. до 20.08.2022г./, по който договор ответникът е избрал план „интернет+16.99“ с месечен абонамент от 16,99 лева. На същата дата – 20.08.2020г. по силата на споразумението, мобилният оператор е предоставил на ответника мобилно устройство „***“, с цена в брой – 19.99 лв., с отстъпка на преференциална цена от 130,99 лева, при стандартна цена от 149.99 лв. без абонаментен план.

Ответникът е оспорил, че между него и ищеца са налице валидно сключени облигационни правоотношения по повод на горецитираните договори, като в тази връзка, съдът е допуснал и назначил СГЕ, от заключението по която /л.155-169/, се установява, че подписите в графа „Потребител“, положени и в двата процесни договора от 20.08.2020г. и прилежащите към тях документи, са положени от Е. Е. И., както и ръкописно изписаният текст „Е. Е. И.“ в двата договора.

Съдът кредитира заключението по СГЕ като пълно, обективно и неоспорено от страните.

Въз основа на съглашението по двата процесни договора, ищецът се е задължил да предоставя на ответника, част от услугите по раздел II от ОУ.

Операторът осигурява достъп до услугите, а абонатът чрез действията си ги ползва. Следователно, ползването на услугите е обвързано от активността на абоната. Тъй-като са налице ясно заявени твърдения в отговора по ИМ от Е.

Е., за неизпълнение на задълженията на оператора за предоставяне на процесните услуги, /че „Йеттел България“ ЕАД не е предоставяло мобилни услуги на абоната по процесните договори/, то съдът е допуснал и назначил ССчЕ.

От заключението по нея /л.171-176/, се установява, че ищецът е издал 4 фактури, във връзка с възникнали вземания спрямо ответника по процесните договори, които са на обща стойност 467.51 лв., /от която сума обаче следва да се приспаднат надвнесени 0.09 лв. от ответника от предходен период и така задължението е в размер на 467.42 лв./, които не са заплатени от Е. И..

Вещото лице е констатирало следното: дължимите суми по договор за Мобилни услуги с предпочитан номер 359********* от 20.08.2020г. за месечни и еднократни такси/абонаменти, допълнителни пакети и потребление на мобилни услуги, както и неустойка при предсрочно прекратяване на договора за период 20.08.2020-14.01.2021г., са в размер на в размер на 272.18 лв./ таблица 1, колона от 2 до 6/, от които: за месечни абонаментни такси, използвани електронни съобщителни услуги, в размер на 192.07 лв., в т.ч.:

145.23 лв. по фактура с № ****

27.77 лв. по фактура с № ****

25.99 лв. по фактура с № ****

6.92 лв. в отрицателен размер по кредитно известие № **** Неустойка при прекратяване на договор по фактура с № **** в размер на 80.11 лв., която не надвишава размера на три стандартни месечни абонаментни такси .

Дължимите суми по договор за Мобилни услуги с предпочитан номер 359********* от 20.08.2020 г. за месечни и еднократни такси/абонаменти, допълнителни пакети и потребление на мобилни услуги, както и неустойка при предсрочно прекратяване на договора за период 20.08.2020-14.01.2021 г., са в размер на 195.33 лв./ таблица 1, колона от 7 до 9/, от които: за месечни абонаментни такси, използвани електронни съобщителни услуги, в размер на 60.69 лв., в т.ч.:

31.25 лв. по фактура с № ****

16.99 лв. по фактура с № ****

16.99 лв. по фактура с № ****