Решение № 61 от 22.10.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Габрово, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Валентина Генжова

Ива Димова при участието на секретаря Борянка Н. Михова като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20214200600124 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба от адв. И.Б. от АК – Габрово, в качеството на договорен защитник на подсъдимия П. КР. Б. от с. Яворец, общ.

Габрово, срещу присъда № 260029 от 14.04.2021 г. по НЧХД № 940/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово.

С обжалваната присъда състав на Районен съд – Габрово е признал подсъдимия П. КР. Б. за виновен в това, че на 19.07.2020 г., в жилище, находящо се на ул. ****** в с. Яворец, общ. Габрово нанесъл побой на М. СТ. ИВ. и с това й причинил лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на изпълнение два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Със същата присъда, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на подсъдимия П. КР. Б. едно общо наказание по произнесената присъда и по споразумение по НОХД 212/2020 г. на РС - Габрово, влязло в законна сила на 16.09.2020 г., в размер на най-тежкото от тях, а именно ПРОБАЦИЯ с 1 пробационни мерки - Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на изпълнение два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, към което на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия П. КР. Б. да заплати на М. СТ.

ИВ. от с. Яворец, общ. Габрово сума в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат противоправното му деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието - 19.07.2020 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен в останалата част предявеният граждански иск над уважения размер до пълно предявеният размер от 7 000 лева, като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия П. КР. Б. да заплати на М. СТ.

ИВ. от с. Яворец, общ. Габрово сума в размер на 30 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на противоправното деяние, ведно със законната лихва от 24.07.2020 г., до окончателното изплащане.

С присъдата подсъдимият П.Б. е осъден да заплати държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 130 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Габрово, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Със същата присъда подсъдимият П.Б. е осъден да заплати на частната тъжителка М.И. сума в размер на 662 лева, представляваща направени по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Присъдата е обжалвана изцяло – както в наказателно-осъдителната, така и в гражданско-осъдителната част, с твърдението, че същата е необоснована и незаконосъобразна, тъй като в хода на делото не били събрани категорични доказателства относно авторството на извършеното деяние, както и последиците от него. В жалбата се посочва, че в тъжбата е описана фактическа обстановка, която коренно се различава от описанието, дадено от разпитаните по делото свидетели, както и от първоначалните обяснения на тъжителката пред нейните родители и лекарят, извършил прегледа й в спешна помощ едва след обяда на 19.07.2020 г. На следващо място се излага, че по време на разглеждане на делото тъжителката не се явила в нито едно от насрочените заседания и въпреки, че това е позволено от закона, то по скоро водело до извода, че тя се страхува, явявайки се пред съда, да обясни реално какво се е случило в дома й през нощта на посочената дата. В жалбата се акцентира на първоначално съобщеното от пострадалата на нейната майка – свидетелката П. И., и на свидетеля И.И., пред които не била споменала за нанесен й побой, а казала, че през нощта се била спънала в обувка и паднала на ръба на леглото. Застъпва се позицията, 2 че показанията на свидетеля И.А., който извършвал предварителна проверка по тъжба на пострадалата в един по-късен период от време, не следвало да бъдат ценени, тъй както той нямал преки и непосредствени впечатления, а преразказвал кой какво е обяснявал пред него. На следващо място в жалбата се твърди, че съдът следвало да обсъди и показанията на разпитаните свидетели Ц.Й., К.К. и А.А., от които ставало ясно, че тъжителката била извикала подсъдимия в дома си, както и че на другия ден сутринта по нея не е имало никакви следи от побой. Посочва се, че съдът следвало да съпостави и датите, на които е издадено съдебно-медицинското удостоверение, приложено към тъжбата – посочената дата 19.07. била в неделен ден, а едва на 22.07. – сряда, било издадено съдебно-медицинското удостоверение. В жалбата се твърди още, че при прочитане на присъдата и наложеното наказание, съдът изказал съображение единствено в това, че подсъдимият имал множество престъпления, което не отговаряло на истината, тъй като приложеното свидетелство за съдимост доказвало, че той е имал наложено до този момент едно единствено наказание - „обществено порицание“, а воденото срещу него досъдебно производство за престъпление по чл. 170, ал. 1 от НК било прекратено с постановление на прокурор. На следващо място, излага се, че присъждането на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2000 лева за деяние - лека телесна повреда, което не е извършено от подсъдимия е твърде завишено и не отговаря на практиката на съдилищата, като не били обсъдени предизвикателството от страна на тъжителката, проявената от нея агресия към подсъдимия и съпоставянето им с доказателствата по делото. Претендира се атакуваната присъда да бъде отменена изцяло и да се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан и да се отхвърлят предявените граждански искове.

Подсъдимият П.Б., редовно призован, не се явява в съдебното заседание при разглеждане на делото пред въззивния съд. Същият се представлява от договорния защитник - адв. И. Б.. Защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Частната тъжителка М.И., редовно призована, не се явява в съдебното заседание пред въззивния съд. Представлява се от договорен повереник – адв. Д.Д..

Повереникът оспорва жалбата, като счита, че присъдата на районния съд следва да се потвърди изцяло. Претендира за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд разгледа депозираната въззивна жалба, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 НПК.

Въззивната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 319 от НПК, 3 поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Наказателното производство е образувано по частна тъжба от М. СТ. ИВ. от с.

Яворец, общ. Габрово против подсъдимия П. КР. Б. от с. Яворец, общ. Габрово, в която се излагат фактически твърдения, обуславящи виждането на частния тъжител, че спрямо нея е извършено престъпление против личността – причинена лека телесна повреда. С тъжбата са предявени, а впоследствие са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, граждански искове от пострадалата против подсъдимия, с които се претендират обезщетения за причинени вреди – в размер на 7000 лева за неимуществени вреди и в размер на 30 лева за имуществени вреди.

Въззивната инстанция счита, че за да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства, като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия П.Б.; показанията на свидетелите П. И., И.А., И.И., Б.Б., Ц.Й., К.К. и А.А.; писмените доказателства – изследване от отделение по образна диагностика на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово, удостоверение от консултативен кабинет по психиатрия, протокол за психологично изследване, съдебномедицинско удостоверение от 22.07.2020 г., медицинско свидетелство, издадено от лекар по дентална медицина и свидетелство за съдимост, както и заключението на съдебномедицинската експертиза. Пред настоящата инстанция се приложи производството по ДП № 383/2020 г. по описа на РУ на МВР – Габрово, водено срещу П. КР. Б. за престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, намира че установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя по всички основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:

Подсъдимият П. КР. Б. е роден на 27.09.2001 г. в гр. Габрово. Същият живее в с. Яворец, общ. Габрово. Подсъдимият е със завършено основна образование. Видно от свидетелството за съдимост, с определение от 16.09.2020 г. по НОХД № 212/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово, влязло в сила на 16.09.2020 г., е одобрено споразумение, съгласно което П.Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което и при приложение на чл. 55 от НК му е наложено наказание обществено порицание.

Частната тъжителка М. СТ. ИВ. е родена на 23.07.2001 г. Живее заедно с родителите си в едноетажна къща с двор, намираща се на ул. *** в с. Яворец, общ.

Габрово. Ползва самостоятелна стая, която не е в непосредствена близост до спалнята 4 на нейните родители.

Подсъдимият и тъжителката се познавали. През 2020 г., в продължение на няколко месеца, били в интимни отношения. По повод връзката им подсъдимият Б. посещавал дома на пострадалата, бил запознат с разположението на отделните помещения в нея, както и по какъв начин може да се достигне до стаята на тъжителката, дори и когато някои от вратите са заключени.

Известно време преди инкриминираната дата подсъдимият и пострадалата прекратили връзката си. Независимо от това Б. периодично изпращал текстови съобщения на тъжителката на мобилния й телефон.

На 19.07.2020 г., около 01,00 часа, М.И. била навън с приятели, когато получила от П.Б. текстово съобщение с настояване за среща, при която да разговарят.

Тъжителката отказала, след което подсъдимият й изпратил съобщение със заплашителен характер. Разтревожена от това, М.И. потърсила свидетеля Б.Б. – неин братовчед и в същото време близък приятел на Б., с молба да разговаря с подсъдимия и да го убеди да не я безпокои.

Около 02,00 часа пострадалата се прибрала в дома си, като заключила входната врата на къщата и легнала да спи. След известно време се събудила от докосване по рамото и видяла, че подсъдимият Б. е в стаята й. Той поискал да говорят, но тя му отказала и го помолила да не вдига шум, тъй като родителите й са в къщи и спят, като настояла да си тръгва. Тогава подсъдимият станал агресивен и започнал да я заплашва.

Хванал я с една ръка за гърлото и я блъснал на леглото, след което застанал върху нея и с глава нанесъл няколко удара в носа й. От носа на пострадалата протекла кръв и тя се уплашила. Междувременно подсъдимият избягал през вратата на килера.

На сутринта тъжителката била подута в лицето, устата и носа и изпитвала силни болки. Същия ден, придружена от свидетеля И.И., посетила Спешното отделение на болницата в Габрово, където й била направена рентгенография. Образното изследване показало наличие на многофрагментна фрактура на носни кости.

Първоначално, тъй като се притеснявала за последиците ако каже истината, пострадалата заявила на родителите си, че през нощта се е спънала и паднала върху ръба на леглото. Впоследствие обаче признала и разказала на пред майка си и баща си, че през нощта П.Б. влязъл в стаята й и й е нанесъл побой.