Решение № 88 от 05.03.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Карлово, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря ЙоА. М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 202253****1418 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС във втората фаза – по извършване на делбата.

С решение № 196 от 09.07.2023 г., влязло в законна сила на 13.09.2023 г. е допусната съдебна делба между А. Л. Л. с ЕГН ********** от град *** от една стрА. и Д. Л. П. с ЕГН ********** от село *** и В. Л. Л. с ЕГН ********** от село *** – от друга стрА., на техния съсобствен недвижими имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено с площ от 610 (шестстотин и десет) кв.м, находящо се в от град ***, ведно с построените в него ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА и други строителни подобрения и трайни насаждения, представляващо УПИ XVI-54 (шестнадесет, отреден от имот петдесет и четири) в кв. 15 (петнадесет) по подробния устройствен план на град баня, одобрен със заповед № 680/1990 г., при граници: улица, УПИ XIV-56, УПИ XV-55, УПИ XVI1-53, при квоти: 1/8 (една осма) ид. част за А. Л. Л., 6/8 (шест осми) ид. части за В. Л. Л. и 1/8 (една осма) ид. част за Д. Л. П..

І. ОТНОСНО способа за извършване на делбата :

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по чл.352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК или чрез изнасянето им на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на делбата, всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при 1 неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена. При направена възлагателна претенция по реда на чл.

349, ал.1 или ал.2 от ГПК, когато до съдебна делба е допуснат жилищен имот, съдът следва първо да разгледа основателността на претенцията, и след това да избере способа, по който да извърши делбата.

В първото заседание след допускане на делбата съделителите А. Л.

Л. и В. Л. Л. са направили претенция за възлагане на неподеляемият имот – жилище по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК.

Съделителят А. Л. Л. твърди, че имотът е неподеляем, представлява жилище, при откриване на наследството е живял в това жилище и не притежава друго такова.

Съделителката В. Л. Л. твърди, че неподеляемият имот е жилище, в което тя е живяла към момента на откриване на наследството и оспорва твърдението на съдеителя А. А.ов, че е живял в същото при откриване на наследството.

Съделителят А. Л. Л. оспорва възрагателната претенция на съделителката В. Л. Л., като твърди, че тя притежава жилище в село А..

Съделителката Д. Л. П. не взема становище по способа на извършване на делбата.

От събраните по делото доказателства във връзка с възлагателните претенции съдът намира за установено от фактическа стрА. и правна следното:

За да бъде възложен в дял на един съделител един имот по този ред, следва да са налице няколко условия: имотът да е неподеляемо жилище, съсобствеността върху него да е възникнала в резултат на наследяване от общ за страните наследодател (независимо от броя на последователно открити наследства), съделителят с възлагателна претенция да я живял в имота при откриване на наследството и да няма друго жилище.

Безспорно, допуснатия до делба имот представлява жилище по смисъла на §5 т.30 от ДР на ЗУТ и чл. 40 от ЗУТ и този факт се установява и от неоспорената съдебно-техническата експертиза, както и фактът, че сградата е еднофамилна и неподеляема, дворното място също е неподеляемо.

В конкретния случай е установено с влязлото в законна сила решение по допускане на делбата, че съсобствеността е възникнала от повече от един юридически факт – наследство и покупко-продажба, но не е налице хипотезата на смесена (комбинирА.) съсобственост в контекста на т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, доколкото разпоредителните действия са извършвани между съсобственици и посочената в тълкувателния акт хипотеза не се отнася до случаите, когато собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг наследниците са извършили помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот е съсредоточен и следва да се подели само между някои от тях. Трайната съдебна практика приема, че в такива случаи имотът е запазил наследствения си характер за съделителите и доколкото в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица, в духа на закона е имотът да остане в 2 патримониума на един от тези наследници, каквато възможност предвижда хипотезата чл. 349, ал. 2 ГПК, А.логична на разпоредбата на чл. 288, ал.3 от ГПК (отм.). В този смисъл - решение № 148 от 07.04.**** г. по гр. д. № 437/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 223 от 12.10.2012 г. по гр. д. № 235/2012 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 143 от 08.02.2017 г. по гр. д. № 1693/2016 г. на ВКС, ІІ г. о.

Становището на главния архитект на ОБщина Карлово е, че процесното дворно място е неподеляемо.

От заключението на вещото лице Й., вх. № 11648 от 05.12.2023 г. (л.

105 и сл.) се установява, че дворното място и жилищната сграда, предмет на делбата са неподеляеми. Пазарната стойност на допуснатия до делба имот е в размер на 93 900 лева, разпределена по квоти както следва: 1/8 (една осма) ид. част за А. Л. Л. – 11 738 лева; 6/8 (шест осми) ид. части за В. Л. Л. – 70 424 лева и 1/8 (една осма) ид. част за Д. Л. П. - 11 738 лева.

От справката от Община С. се установява, че съделителката В. Л. е декларирала жилищен имот – апартамент в село А., нейна лична собственост.

Съделителят А. Л. е представил декларация, че не притежава друго жилище, която не е оспорена от друг съделител.

В показанията си св. Я.К. сочи, че с ищеца А. Л. са съседи, познава и сестрите му, но по-бегло, защото се омъжили и ги нямало в къщата, с А. живеели през един дувар. Родителите на съделителите, Л. и Л. били покойници, баща им починал преди около 7-8 години. Докато бил жив баща им, ищецът А. живеел с него, и продължил да живее в къщата и след смъртта му. Майката на А. била в Г. и след като се прибрала, имали неприятности и отишла да живее при дъщеря си В.. Майката на страните не се върнала в къщата, защото съпругът й не я искал. Преди смъртта на майката, дъщерите я довели в къщата и тогава ищецът вече имал проблеми с достъпа до жилището, живеел на квартира в град Б., работел сезонна работа в А..

Други доказателства от значение за възлагателните претенции не са ангажирани.

По претенцията на В. Л.:

При така установените факти, съдът намира, че съделителят В. Л. не отговаря на изискванията на чл. 349 ал.2 от ГПК за възлагане на жилищния имот. Безспорно, в първата фаза на процеса е установено, че съсобствеността върху имота е възникнала на основание наследяване по закон и разпоредителна сделка между сънаследници, че имотът е служил за жилищни нужди на наследодателя на страните, но не се твърди и доказва съделителката В. Л. да отговаря на две от другите условия – да не притежава друго жилище и да е живяла в имота при откриване наследството. И двата факта са отречени по категоричен начин посредством удостоверение от общинска администрация, от което се установява и не се спори, че съделителката е собственик на апартамент в село А., а за другото условие, да е живяла в имота при откриване на наследството, не са ангажирани доказателства, свидетелите сочат, че двете дъщери на Л. са напуснали имота и са завели в него своята майка след смъртта на баща им. При това положение възлагателната 3 претенция на В. Л. се явява неоснователна.

По претенцията на А. Л.:

Безспорно е по делото, че до делба е допуснат жилищен имот, представляващ дворно място с къща – еднофамилна. От обсъдените по-горе показания на св. К. се установява, че към датата на смъртта на наследодателя, този съделител е живял в процесния имот. Опровергаващи доказатлества на тези показания не са ангажирани и нито един от остА.лите двама разпитани по делото свидетели не установява живели ли са други лица съвместно с наследодателя към датата на откриване на наследството. Свидетелката К. е съсед, създала е трайни отношения с наследодателя и ищеца, познава добре ситуацията, поради което съдът кредитира показанията й. Въпросът, на който съдът следва да отговори, за да се прецени основателността или неоснователността на възлагателната претенция е дали съделителят А. Л. отговаря на отрицателното условие, което законът поставя, да не притежава друго жилище. Същият декларира, че не притежава други жилища, извън идеална част от делбения имот и опровергаващи този факт доказателства не са ангажирани в процеса, нито твърдението му е оспорено. При изложените факти, съдът намира възлагателната претенция на съделителя А. Л. за основателна. Смисълът на възлагането по чл. 349 ал.2 от ГПК е да обезпечи жилищните нужди на съделителя с възлагателна претенция, който отговаря на изискванията. Съдът приема, че всички изискуеми предпоставки за възлагане на имота в дял на съделителя А. Л. са налице, фактите са доказани и не са спорни – съсобствеността на страните е възникнала по силата на наследяване, делбеният имот е неподеляемо жилище, единствено за ищеца и той е живял в него към момента на откриване на наследството от баща си. Поради изложеното следва да се уважи претенцията на този съделител за възлагане на имота в него дял. Тъй като единствения делбен имот е неподеляем жилищен имот и се възлага по реда на чл.349 ал.2 ГПК, съдът счита, че уравнението на дела на другите съделители може да бъде единствено в пари. С оглед на изложеното ищеца, в чийто дял се поставя имота, следва да бъде осъден да заплати на ответниците уравнение на дяловете в пари, съответно на правата им в съсобствеността в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, ведно със законната лихва.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, приета във втората фаза на делбеното производство се установява, че пазарната стойност на имота е в размер на 93 900 лева, разпределена по квоти както следва: 1/8 (една осма) ид. част за А. Л. Л. – 11 738 лева; 6/8 (шест осми) ид. части за В. Л.

Л. – 70 424 лева и 1/8 (една осма) ид. част за Д. Л. П. - 11 738 лева, т.е. съделителят А. Л. следва да заплати сумата от 70 424 лева на съделителката В.

Л. и сумата от 11 738 лева на съделителката Д. Л. П. в 6-месечен срок, считано от влизане на решението в законна сила.

ДЪРЖАВНИ ТАКСИ по член 355 изр. І-во от ГПК :

За извършване на делбата, всеки от съделителите следва да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела си, както следва: А. Л. Л. върху сумата 11 738 лева, държавна такса в размер на 234.76 лева; Д. Л. П. върху сумата 11 738 лева, държавна такса в размер на 234.76 лева; В. Л. Л. върху сумата 70 424 лева, държавна такса 1 408.48 лева.

4

ІІ. ОТНОСНО претенцията по чл. 346 от ГПК :

В първото по делото заседание след допускане на делбата ищецът А.

Л. Л. е предявил и е приета претенцията му по сметки, както следва:

- за осъждането на Д. Л. П. да заплати на А. Л. Л. сумата от 2 893.75 лева, представляващи 1/8 част от стойността на подобренията в имота на обща стойност 23150 лева , ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на претенцията – 06.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

- за осъждането на В. Л. Л. да заплати на А. Л. Л. сумата от 17 362.50 лева, представляващи 6/8 части от стойността на подобренията в имота на обща стойност 23150 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на претенцията – 06.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.