Определение № 2972 от 16.10.2025, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2972 гр. Стара Загора, 16.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530103235 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Н.

Т. К. с посочен в исковата молба адрес Община ****** /****/ против К. П. Н. К. с адрес в гр. *****, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като претендираното обезщетение за неимуществени вреди е за интервю на ответницата от дата ******* г., което интервю ответникът не сочи къде е възприел, а единствено презюмира, че това се е случило в неговото местопребиваване – твърди, че неговите постоянен и настоящ адрес били в гр. *********, без дори да се сочи улица и номер.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който освен становище по исковата молба, е предявено на страница първа от отговора и възражение за местна неподсъдност на делото. Съгласно чл. 119, ал. 4 ГПК възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.

По направеното възражение за местна неподсъдност на делото Старозагорски районен съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 4 ГПК възражение за неподсъдност на делото, съгласно правилата за подсъдност извън тези по ал. 1 и ал. 2 на чл.

119 ГПК, може да се прави само от ответната страна най-късно в срока за 1 отговор на исковата молба. В разглеждания случай тези предпоставки са налице, поради което възражението се явява допустимо.

Разгледано по същество е основателно, но не по изложените в него съображения:

По общо правило от разпоредбата на чл. 115 ГПК, искът се предявява пред съда, в района, на който е извършено вредоносното деяние. Т.е. при подсъдност по местоизвършване на деянието по смисъла на чл. 115 ГПК законът има предвид мястото, в което делинквентът-ответник се твърди да е извършил деликтното деяние /неправомерното действие или бездействие/, а не мястото, където са се проявили последиците от това деяние, защото вредите са елемент на деликта, който е различен и отделен от самото деяние. Когато обаче деликтното деяние се изразява в разпространяване на клеветнически твърдения или обиди чрез общодостъпни статии или електронна кореспонденция поради особеностите на тези среди единствената сигурна връзка на такива деликти с определено физически конкретизирано пространство е мястото на настъпване на вредите, което в общия случай, /но очевидно не винаги/, съвпада с местопребиваването на пострадалия, където той е възприел направените изявления на ответника или разпространената информация от последния, тъй като за осъществяване на фактическия състав на деликта е важно именно пострадалият да е възприел процесната статия /т.е. местопребиваването е там където са възприети изявленията, а не формално на регистриран адрес – такава зависимост не е изведена в сочената съдебна практика, а ясно се казва мястото на което пострадалият е възприел изявленията/. „Мястото където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“ се свързва едновременно с настъпването на събитието и настъпването на вредата и е обосновано с това, че там ще се улесни събирането на доказателства, а и интензивността на въздействие е най-голяма, т.е. вредата е настъпила в най-голяма степен /така решение на съда на ЕС /голям състав/ от 25.10.2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10 /eD.

A. G. и O. M. и R. M. срещу X и M. L., по преюдициални запитвания, отправени от B. и от T. de grande instance de P.; определение от 12.12.2019 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 14099/2019 г., определение № 165/25.07.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2476/2022 г., І г.о., определение № 50216/29.09.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2972/2022 г., І г.о. – последното сочено от ищеца/. Тази съдебна практика и соченото от ищеца 2 определение № 50216/29.09.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2972/2022 г., І г.о. принципно се споделят от настоящия съд, като от нея се извеждат три извода – 1/ въвежда се изключение от разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ГПК при определяне на местната подсъдност в този случай и тя е по настъпване на вредите, но дори това изключение не въвежда зависимост с регистриран адрес, 2/ определящо е мястото където пострадалият е възприел изявленията, тъй като там настъпват вредите и поради това е определено за обичайно място местопребиваването и 3/ в посочената съдебна практика не е обвързано местопребиваването с определен адрес на пострадалия, тъй като от една страна при възприемане на подобен род изявления, излъчващи се в електронна среда и разпространявани в неограничен брой точки, то самият пострадал също може да се намира на неограничен брой места, т.е. зависимост между адрес и местопребиваване /както се сочи в исковата молба/ като презумпция не съществува и от друга страна самата местна подсъдност по чл. 115, ал. 1 ГПК в нито един случай не се обуславя и не е обвързана с определен адрес на ищеца /за разлика напр. от местната подсъдност по чл. 111, чл. 112 и 113 ГПК/.

След тези общи разяснения и при съобразяване и на други утвърдени положения в съдебната практика, вкл. конкретните твърдения в исковата молба и установени факти, в случая са налице седем причини за определяне на друга местна подсъдност:

1/ В исковата молба се сочи, че определящо за местната подсъдност е всъщност определение № 50216/29.09.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2972/2022 г., І г.о., като се презюмира, че местопребиваването на ищеца в гр. ********* е мястото в което е възприел твърдените от него клеветнически твърдения където бил неговия постоянен и настоящ адрес. Както се изясни по-горе при определяне на местната подсъдност по този тип правни спорове такава зависимост – между местопребиваване и регистриран адрес не съществува. Но постоянен и настоящ адрес ищецът не конкретизира /нито в исковата молба, нито в други доказателства към нея/, а единствено сочи гр.

*********. Не ангажира нито едно доказателство в тази връзка. Отделно от това се явява обективно невярно твърдението на ищеца, че неговият постоянен и настоящ адрес били в гр. ********* – от приложена справка в НБД „Население“ се установява, че неговият постоянен адрес е в гр. ****** /никога ищецът не е имал постоянен адрес в гр. *********/, а неговият 3 настоящ адрес е бил около 45 години също в гр. ******, като месец и половина преди подаване на исковата молба е променен в гр. *********. Не може да се подмине обстоятелството, че в реквизита на адрес на ищеца в исковата молба /чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК също се сочи като адрес гр. ******.

При подобен подход на ищеца е напълно приложима практиката обективирана напр. в определение № 562/09.10.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4398/2015 г., III г.о., в което се сочи напр., че доколкото по трудови дела работниците биха могли да се възползват от предвидената в чл. 114 ГПК специална подсъдност /като предявят исковете си срещу работодателя по мястото, където обичайно полагат своя труд/, следва те да посочат и обосноват фактите от които произтича избраната от тях местна подсъдност. В случая в исковата молба не са изложени никакви конкретни обстоятелства, нито са ангажирани доказателства. А и тези обстоятелства в случая не се изчерпват с формално посочване на адрес /бил той постоянен или настоящ/, а с въвеждане на конкретно твърдение къде ищецът е възприел изявленията на ответницата. Подобно посочване няма. Ищецът не е спазил общата подсъдност по чл. 105 ГПК, като реално не е посочил защо желае исковете му да бъдат разгледани от Старозагорски районен съд, а обосноваването на изборната подсъдност е задача на ищеца. При единствено осъществено позоваване на нея, но не и на доказателства в тази връзка /както е в случая - само има твърдения и то единствено за наличие на регистрирани адреси, но няма представени доказателства/, последицата от направен при тези обстоятелства отвод за местна подсъдност е именно прекратяване на делото и изпращането му на местно компетентния съд според общата подсъдност на чл. 105 ГПК,

2/ Вярно е, че в случая в исковата молба не са изнесени нарочни твърдения къде точно ищецът е възприел процесните изявления в интернет, но за настоящия съд не съществува задължение за оставяне на исковата молба без движение или да иска нарочни уточнения от ищеца в тази връзка, тъй като съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК се следи служебно единствено при местна подсъдност по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113 и чл. 115 ГПК – само тогава се дават указания и се извършват служебни проверки при преценка на местната подсъдност. При липса на обосноваване на избраната местна подсъдност, санкцията е единствено уважаване на отвода за подсъдност на ответника.

Дори извършването на адресна справка не е задължително при липса на 4 доказателства представени от ищеца, но такава бе направена с цел да се провери дали е налице непротиворечивост поне в адресите /постоянен и настоящ/ на ищеца, които същият твърдеше да са в гр. *********. Установи се обаче невярно изнесен факт по отношение на постоянния адрес.

3 / Във връзка с изложеното в т. 1 следва да се посочи още нещо – съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК в исковата молба ищецът посочва своите имена и адреса – в случая ищецът сочи към своите имена и ЕГН, като адрес, че е **** на Община ****** /адресът на ****а на Община ****** е бул.

„*********“ № **, гр. ******, община ******, област *********/ и съответно съдебен адрес, като съгласно посочената разпоредба посочването на съдебен адрес не изключва задължението за посочване на адрес на ищеца. Както се посочи ищецът сочи, че е **** на Община ******, т.е. очевидно това заявява като адрес – адреса на Община ****** и обвързва местопребиваване в гр.

****** /където както се каза е и неговия постоянен адрес, а не само месторабота/.

4/ Отново във връзка със своето местопребиваване ищецът сочи ясно на стр. 4 от обстоятелствената част на исковата молба, че той живеел в гр. ****** и дори прави доказателствено искане в тази връзка – разпит на свидетел и извършване на справки от Общинския съвет в гр. ******, т.е. ако се приеме, че ищецът има местопребиваване в гр. ********* тези доказателствени искания е възможно да са явно неоснователни.

5 / Във връзка с изложеното в предходната точка още в следващото изречение на исковата молба се сочи, че единствено поради наличието на журналистически разследвания насочени срещу ищеца настоящия му адрес /вече не се споменава постоянния адрес/ бил сменен в гр. *********, като не се говори за реална смяна във фактическото пребиваване в тази връзка, а единствено за формална смяна на настоящия адрес.

6 / Понятието местопребиваване и липсата на презюмиране на местопребиваването да е изведено от определен адрес е изяснено и при споровете за родителски права, където в съответствие с горецитираната съдебна практика, вкл. тази в исковата молба ясно се сочи, че при спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е било фактическото пребиваване на децата, а това е мястото, където е тяхната обичайна среда на живот. Местната подсъдност по тези искове, изключва общата подсъдност по 5 чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, тъй като е подчинена на закрилата интересите на детето, поради което административните действия на родителите, с които те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат значение за определяне на компетентния съд, доколкото следва да се държи сметка за фактическото пребиваване на детето, във връзка с последващите процесуални действия при разглеждане на спора /достатъчно е да се посочи напр. определение № 77/01.03.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. № 254/2021 г., III г.о./. Дори цитираното в исковата молба определение № 50216/29.09.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2972/2022 г., I г.о. е в съответствие с посоченото, тъй като също се сочи, че местопребиваването е фактически въпрос /там където са възприети изявленията, респ. възникват вредите/ и не е свързвано изначално по никакъв начин с определен регистриран адрес. В определение № 165/25.07.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2476/2022 г., I г.о., също се сочи, че претенция следва да бъде предявена само пред компетентната юрисдикция, т.е. пред съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, което ако е публикация в интернет е там където засегнатият, твърдящ увреждане, е възприел направените в интернет изявления на ответника или разпространената в тази виртуална среда информация. Връзка със заявен административен адрес в нито едно от цитираните определения на ВКС не се прави.