Решение № 276 от 24.07.2023, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 276

Стара

Загора, 24.07.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският административен съд –

VIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Златко Мазников при секретаря Николина Николова, като разгледа докладваното от съдия Златко Мазников административно дело № 190 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Д.М.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв. Я.Т., против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/5909#17 от 10.02.2023 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с който по отношение на Д.М.Д. е установено публично държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване изплатена субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ (БР) за кампании 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 във връзка с подадени от него заявления за подпомагане с УИН:

24/090715/92130, УИН: 24/290616/96992, УИН: 24/030717/03272, УИН:

24/080618/08412 и УИН: 24/110619/14266, в размер на 5582,97 лева, на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б. „г“ и чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ (БЗ) от Програмата за развитие на селските райони

(ПРСР) за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.).

В жалбата е направено оплакване за нищожност на оспорения АУПДВ, формулирано като „липса на годно правно основание на обективирания частичен отказ“, без да става ясно в какво се изразява въпросния частичен отказ и как е обективиран, и се навеждат доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се, че актът не е бил надлежно връчен на адресата и ако да е издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма, не съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването му. Не се оспорва размера на изплатените субсидии по направление БР за кампании 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 във връзка с подадените заявления за подпомагане по мярка 11 БЗ от ПРСР 2014 – 2020 г., но се твърди, че актът за оторизация и изплащане на финансово подпомагане, с който на жалбоподателя е било изцяло отказано субсидиране за кампания 2019 г., е бил отменен по съдебен ред и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне. Иска се обявяване на обжалвания АУПДВ за нищожен или отмяната му като незаконосъобразен. В случай, че не бъдат споделени оплакванията, изложени в жалбата, е направено искане за прихващане на оторизацията за кампания 2019 г. с установеното публично държавно вземане, а в случай, че АУПДВ бъде отменен и преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне – да бъде определен срок за това. Претендират се разноски.

Ответникът – заместник изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител представя писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като се излагат съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган при спазване на административно-производствените правила и отговаря на изискванията на закона за форма съдържание, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и съобразяване с целта на закона. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор и от представената административна преписка (в частност: л. 53 – 72), а и от приложеното адм. дело № 238/2022 г. на Административен съд Стара Загора, се установява, че жалбоподателят Д.М.Д. е земеделски стопанин по смисъла на §1, т. 23 от ДР на ЗПЗП във връзка с чл.4, параграф 1, б. „а” от Регламент (ЕС) № 1307/2013, регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с Уникален регистрационен номер (УРН) 386354. Одобрен е за участие пo мярка 11 БЗ от ПPCP 2014 – 2020 г. с направление „Биологично растениевъдство“ (БР) през кампания 2015, като през кампания 2020 е избрал да продължи ангажимента си с една година.

За кампании 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 във връзка с подадени заявления за подпомагане съответно с УИН: 24/090715/92130, УИН: 24/290616/96992, УИН: 24/030717/03272, УИН: 24/080618/08412 и УИН:

24/110619/14266 пo мярка 11 БЗ, направление БР, на жалбоподателя са били изплатени субсидии в общ размер на 55829,77 лева, както следва: през първата година от ангажимента – 13487,82 лева; през втората година от ангажимента – 15359,13 лева; през третата година от ангажимента – 15359,13 лева; през четвъртата година от ангажимента – 11623,69 лева; през петата година от ангажимента – 0 лева (л. 20 – 31).

C обжалван по съдебен ред (адм. дело № 238/2022 г. на Административен съд Стара Загора) и влязъл в сила на 27.08.2022 г. Акт за прекратяване на биологичен ангажимент (АПБА) пo мярка 11 БР от ПРСР 2014 – 2020 г. с изх. № 01-6500/5909#4 от 18.02.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ поетият от жалбоподателя ангажимент е бил прекратен на основание чл.

15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., поради неизпълнение на изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредбата (л. 39 – 51).

С уведомително писмо изх.

№ 01-6500/5909#14 от 21.11.2022 г. на заместник изпълнителният директор на ДФЗ (л. 32 – 33), получено на 06.12.2022 г. (л. 34), на основание чл. 26, aл. 1 от АПК жалбоподателят е бил уведомен за открИ.не на административно производство за издаване нa АУПДВ. В писмото е посочено, че производството се открИ. на основание влезлият в сила АПБА, посочени са изплатените суми по мярка 11 БЗ, направление БР, за кампании 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 и е посочено, че в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, б. „г“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. следва да бъдат възстановени 10 % от общата сума на субсидиите (55829,77 лева), равняващи се на 5582,97 лева.

В подадено възражение вх.

№ 01-6500/5909#16 от 20.02.2022 г. (л. 35 – 37) жалбоподателят посочил, че се е заблудил, смятайки, че с подаденото Заявление за подпомагане по мярка 11 БЗ, направление БР, за кампания 2020 г. поема нов биологичен ангажимент за една година, а не продължава вече поетия такъв, поради което и за кампания 2020 г. е декларирал по-малко площи. С оглед на това е изразил становище, че независимо от влезлия в сила АПБА, „е налице хипотезата на безвиновна отговорност“ и не следва да връща изчисления процент от изплатената му субсидия, поради което е поискал да не бъде издаван АУПДВ и откритото производство по издаването му да бъде прекратено, като се приеме „в контекста на допусната ЯФГ“, че става въпрос за нов ангажимент за кампания 2020 г., а не за удължаване на приключилия вече през 2019 г. петгодишен ангажимент.

С оспорения АУПДВ № 01-6500/5909#17 от

10.02.2023 г. (л. 8 – 10), издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т.

8 и 9 от ДОПК, във връзка с влезлия в сила АПБА с изх. № 01-6500/5909#4 от 18.02.2022 г. и след като са обсъдени и приети за неоснователни направените възражения с вх. № 01-6500/5909#16 от 20.02.2022 г., по отношение на жалбоподателя е установено публично държавно вземане, определено като подлежаща на възстановяване изплатена субсидия по направление БР за кампании 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 във връзка с подадени от него заявления за подпомагане с УИН:

24/090715/92130, УИН: 24/290616/96992, УИН: 24/030717/03272, УИН:

24/080618/08412 и УИН: 24/110619/14266, в размер на 5582,97 лева, на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б. „г“ и чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.

АУПДВ е бил връчен на жалбоподателя на 28.02.2023 г. (л. 19), а жалбата против него е била подадена на 13.03.2023 г. (л. 13).

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от съобщаването му, от лице с правен интерес – адресат на акта, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от него. С оглед на това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т.

8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз (EС), включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на ЕС. В чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.

В нормата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция (РА) е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на ЕС. По силата на чл. 11 и 11а от ЗПЗП

ДФЗ е акредитиран за единствена РА за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. В чл. 27, ал. 3,

5 и 7 от ЗПЗП е предвидено, че:

РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС; вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК; дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на

АУПДВ по реда на АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 от

ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ, който е и изпълнителен директор на РА, издава

АУПДВ по реда на АПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел

III от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управлениенция (ЗУСЕФСУ), а нормата на чл. 20а, ал. 6 от

ЗПЗП регламентира възможност за делегиране на правомощията по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

С решение на УС на ДФЗ по

Протокол № 197 от 19.08.2022 г. – т. 2, за изпълнителен директор на фонда е назначен Г. Т., а за негови заместници са избрани И. И. и В.. К. (л. 73). Със заповед № 0З-РД/3088 от 22.08.2022 г. – т. 3 и 4 (л. 74 – 75), изпълнителният директор на ДФЗ Г. Т. е делегирал на заместника си В.. К. правомощията си да издава и подписва АУПДВ, както и писма за открИ.не на производство по издаване на АУПДВ, по всички схеми и мерки по директните плащания, за които редът за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5 от 27.02.2009 г.), сред посочените в чл. 1 от която е и мярка 11 БЗ.

АУПДВ № 01-6500/5909#17 от

10.02.2023 г., както и уведомителното писмо за открИ.не на производството по издаването му, са подписани от заместник изпълнителния директор на ДФЗ В.. К., поради което и с оглед на изложеното по-горе съдът намира, че обжалваният е бил издаден от материално компетентен административен орган при упражняване на законово регламентирани и надлежно делегирани правомощия.