Решение № 312 от 07.08.2020, Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е гр.Кърджали,

07.08.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Дарина Байданова при участието на секретаря Марияна Суркова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1220 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск по чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 т.1 от ГПК за установяване на парично вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадена възражение от длъжника за дължима главница, претендирана частично, по договор за потребителски кредит, по който кредиторът с договор за цесия е прехвърлил вземанията си на ищеца.

Ищецът "Еос Матрикс" ЕООД, гр.София твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит по кредитни програми от 31.07.2008г., сключен между ответника Д.Я.Я. като кредитополучател и „Стопанска инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/ като кредитор е отпуснат кредит в размер на 20 000,00 лв. с задължение за погасяване на 120 месечни вноски с краен срок на плащане - 31.07.2018г. С исковата молба се претендира вземане на сумата от 3500лв. – част от общо дължима главница в размер на 14 436,28лв., представляваща част от неизпълнено главно задължение по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва за забава върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Твърди,че кредитът е усвоен еднократно чрез заверяване на банкова разплащателна/картова сметка с титуляр - длъжникът (ответник в настоящото производство),който се задължил да върне кредита, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията, уговорени в договора. Съгласно чл.4, ал.1 от договора кредитополучателят дължи на банката през срока за издължаване на кредита годишна лихва, равна на сбора на Банковия Лихвен Процент за потребителски кредити на банката, плюс преференциална лихвена надбавка в размер на 2,50% пункта, като по време на сключване на договора БЛП за потребителски кредити е в размер на 4,9% годишно и дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по договора, а именно, заверяването на сметката на кредитополучателя. Сочи,че годишния процент на разходите (ГПР) по кредита към дата на подписване на договора е 8,07% и че погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на последното число на месеца, при краен срок на погасяване на кредита - до 31.07.2018г. Според ищеца общата сума, която редитополучателят се задължава да върне в уговорения срок, е в размера, посочен в погасителния план, като ответникът се задължава да погася задължението си общо на 120 анюитетни вноски, всяка от които в размер на 236,36лв. и една изравнителна в размер на 244,02лв., всяка от вноските от които включва в себе си два компонента - част от главницата плюс възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за потребителски кредит. Твърди се в исковата молба, че след усвояване на Кредита, ответникът е погасил част от месечните си вноски съгласно договора, след което е преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията останало непогасено задължение в размер на 17 701,28лв. , от които главница - 14 744,76лв. и договорна лихва - 2 956,52лв. и след изтичане на крайния срок за издължаване на кредита, вземането е станало изцяло изискуемо,което поражда правен интерес на кредитора да претендира останалото неплатено парично задължение по кредита. Сочи още, че междувременно, на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 29.09.2014г. и приложенията към него между „СИБАНК" АД и ищеца, задължението на ответника, произтичащо от Договор за потребителски кредит по кредитни програми от 31.07.2008г. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, като в изпълнение на чл.99 от ЗЗД длъжникът е уведомен за извършената цесия. С нотариално заверено пълномощно цесионерът изрично бил упълномощен от Цедента-банката да извършва уведомяване от името на Цедента. Сочи, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава уведомлението, изходящо от „СИБАНК“ АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като ставал надлежно уведомен втори път за извършената цесия. Твърди още, че след проведен телефонен разговор с длъжника, в който същият отново е бил уведомен за прехвърлянето на задължението му към новия кредитор, имало постъпили плащания по банкова сметка ***, както следва: на 03.11.2014г. - 965,00лв., на 17.12.2014г. - 1000,00лв., на 20.01.2015г. -500,00лв., на 27.03.2015г. - 300,00лв. и на 16.07.2015г. - 500,00лв., или, общо плащания в размер на 3265,00лв., които погасили лихвите и част от главницата и след последното плащане, остатъкът от непогасеното задължение възлизал на 14 436,28лв. - главница. Ищецът депозирал заявление по чл.410 от ГПК за част от останалото задължение 3500,00лв. - главница /част от общо дължимата главница в размер на 14 436,28лв./ и по образуваното ч. гр. дело № 906/2019г. по описа на КРС е издадена

Заповед за парично изпълнение, срещу която ответникът подал възражение. Моли да се постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника вземането на ищеца за сумата от 3500,00лв. - част от общо дължимата главница в размер на 14 436,28лв., представляваща част от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит по кредитни програми от 31.07.2008г., ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда -10.07.2019г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по заповедното и настоящото производство. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие поддържа иска и моли съда да го уважи, за което излага съображения.

Ответникът Д.Я. *** депозира писмен отговор на исковата молба, с който намира иска за неоснователен, като излага съображения, че Договорът за потребителски кредит е сключен със срок на изплащане на вземането до 31.08.2018г. и не е налице предсрочна изискуемост, тъй като ответникът не е бил уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост. Счита, че ищецът в настоящото производство не е легитимиран да изисква настъпването на предсрочна изискуемост, като това е право единствено и само на заемодателя по сключения договор - в случая „Сибанк" ЕАД. Счита, че в конкретния случай не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, поради което не може да настъпи и ефект/ изискуемост на договора. Сочи, че ответникът не е уведомен лично, че отпуснатия заем по договор за кредит от 31.07.2008г. е станал предсрочно изискуем и то преди издаването на заповед за изпълнение от КРС, както и че не е уведомен по надлежния ред и за извършената цесия. Счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на отпуснатия кредит,поради което ответникът не дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, както и договорна лихва, която счита за неоправдано висока и такава увреждаща правата на ответника. Счита, че предсрочната изискуемост настъпва и има действие от момента на получаване от длъжника, в случая на ответника, на писмено уведомление за настъпили обстоятелства за просрочие, респ. за преустановено плащане на отпуснатия заем. Твърди, че такова писмено уведомление ответникът не е получавал или предсрочна изискуемост не е настъпила, а от там не е настъпила и изискуемостта по договора за кредит. Позовава се на съдебна практика . Счита за нищожна на клаузата на договор за потребителски кредит от 31.07.2008г. в член 3/1/, ал.3 и в чл.4/1/ от същия, като клауза, противоречаща на закона и на добрите нрави и целяща удовлетворяване на кредитор, по начин различен от позволеното от закона. Счита същите за неравноправни и увреждащи правата на страните по договора,поради което непораждащи действие и моли съдът да ги обяви за нищожни. Счита, че в случая е налице нелоялна търговска практика - основание за нищожност, тъй като размерът на договорната лихва надхвърля многократно размера на главницата, което счита за недопустимо и водещо до нищожност. Сочи, че размера на ГПР , визиран в договора , също е в размер , надвишаващ многократно регламентирания и увреждащ правата на потребителя, в случая ответника. Счита за нищожна и клаузата , регламентирана в чл.10/1/ от договора, регламентираща настъпването на предсрочната изискуемост, като неравноправна и увреждаща правата на заемополучателя, а от там и непораждаща задължения за ответника. Оспорва твърденията в исковата молба, относно връчване на уведомлението за извършена цесия , алтернативно счита, че връчването не може да бъде извършвано чрез процесуален представител. Сочи, че ищецът не е страна по договора за заем/ кредит, като по делото бил приложен договор за цесия от 29.09.2014г., по който ответникът не е уведомен по надлежния ред за извършени прехвърляния на вземания и то преди датата на издаване на изпълнителния лист, като уведомлението по чл.99, ал.З от ЗЗД не е получено по надлежния ред и е изпратено след, а не преди сключването на договора за прехвърляне на вземания. Счита, че без надлежно уведомяване за извършено прехвърляне на вземания, цесията не може да породи правни последици, като уведомлението за извършено прехвърляне на вземания следва да е отправено до длъжника от страна на банка СИБАНК, а не от ищеца. Сочи, още, че договор за цесия не съдържа вземания в определен размер и по определен договор и спрямо определен длъжник, поради което и този договор не поражда действия спрямо ответника и същият страда от пороци в съдържанието, липсва предмет, основание и цена, с оглед на което се явява нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. Отделно от това се позвовава на изтекла в полза на ответника погасителна давност, както по отношение на главницата, така и по отношение на претендиралата договорна лихва,като в съдебно заседание оттегля възражението за погасителна давност на вземането за лихва. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, алтернативно, да се постанови решение, с което предявеният иск по чл.415 от ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски. В съдебно заседание чрез адвокат по пълномощие поддържа отговора и моли съда да отхвърли иска, за което излага съображения.

В настоящото производство е признато за безспорно, че по заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от 10.07.2019г., пощенско клеймо 09.07.2019г. , е образувано ч.гр.д. № 906/

2019г. по описа на КРС , по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 412 от 15.07.2019г., с която е разпоредено длъжникът Д. Я.Я. да заплати на кредитора "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, гр.София, сумата в размер на 3500,00 лв. – главница, представляваща частично неизпълнено парично задължение по Договор за потребителски кредит по кредитни програми от 31.07.2008г. от общо дължимата главница в размер на 14 436,28 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2019г.- датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане и разноски по делото за държавна такса в размер на 70,00 лв. Признато е за безспорно, че в едномесечния срок от указанията до заявителя , е предявен настоящия иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради подадено възражение от длъжника в срок.

По делото не се спори, а и се установява от доказателствата - договора за кредит и приложенията към него,както и от неоспореното по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че ответникът на 31.07.2008г. е сключил договор за потребителски кредит със „Сибанк“ АД /с вътрешнобанков № 897-РК08-00506/, като кредитор, към койта са приложими условия за кредитна програма „Сибанк Авангард“, за сумата от 20000,00лв., както и не се спори,че кредиторът е изпълнил задълженията си и реално е предоставил паричния заем на ответника чрез заверяване на банковата му сметка, като с част от средствата са рефинансирани други кредити на ответника. Договорен е срок на издължаване 120 месеца от датата на усвояване, като същият е усвоен на 31.08.2008г.,договорено е издължаването да се извършва чрез месечни анюитетни погасителни вноски с падеж на 31-во число от месеца, при ГПР 8,07 %, който се променя с промяната на БЛП или таксите и комисионните при условията на чл.4,ал.2 от договора и възнаградителна лихва от 7,4 %, равна на сбора от БЛП от 4,9 % и преференциална лихвена надбавка от 2,50 % съгласно чл.3, ал.3 и 4 и чл.4, ал.1. Съгласно чл.4,ал.4 от договора при забава на плащането е дължима договорната лихва, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва. Установява се, включително от неоспореното заключение по назначената ССчЕ, че след направената последна погасителна вноска на 29.02.2012г. ответникът е преустановил плащанията и задълженията към банката са в общ размер на 17701,28лв. - главница и лихва, като дотогава е погасена главница в размер на 5255,24лв. и лихва в размер на 5540,64лв. в съответствие с погасителния план, а след настъпилото просрочване на вноските над една година кредитът бил счетоводно оформен като предсрочно изискуем.