Решение № 397 от 15.11.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от И. Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500470 по описа за 2024 година

С решение № 65 от 02.05.2024 год. по гр. дело № 205/2023 год. С.нският районен съд е признал за установено по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от А. П.

Г. от гр. Б. срещу Община С., че ищецът е собственик на част от поземлен имот с идентификатор № *** с площ 5234 кв.м., находящ се в землището на с. С., местността „Под пътя“, като процесната част е с площ 492 кв.м. и е заключена в контура между т. 1, 10, 9, 8, А, 3, 4, 5-голямо, 1 на комбинирана скица на вещото лице Л.М., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението. Ответната община С. е осъдена да заплати на ищеца сумата 870 лева, представляваща направените по делото разноски, като адвокатското възнаграждение е намалено от 1000 лева на 360 лв., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 от ГПК.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Ищецът оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.

Ищецът твърди, че е собственик по наследство от П. Г. А. и К. Б. А.а, и давностно владение, на следния недвижим имот: незастроено дворно място с площ 1000 кв.м., находящо се в землището на с. С., община С., попадащо в границите на строителен полигон 1 на мах. „Герова леска“, при съседи: Л. Т., горски фонд, С. К., от две страни П. В. и път, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 2, том XX, дело № 4545 от 28.11.1991 год. на нотариус при СвРС, издаден на името на П.

Г. А. по време на брака му с К. А.а, като имотът е бил СИО. Сочи, че родителите му са упражнявали непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт върху имота от м. декември 1973 год., когато с частен писмен договор за покупко-продажба от 23.12.1973 год. продавачът Й.Й. е продал на купувача П. А. място от един декар, находящо се в местността „Герова леска“. Още същата година наследодателите на ищеца са оградили имота с бетонови колове и метална мрежа, засадили са го с плодни дръвчета, като оттогава до настоящия момент са се грижили за имота, стопанисвали са го, беряли са плодове и са заплащали дължимия за него данък. След смъртта на наследодателите му именно ищецът продължил да владее имота като свой и да го стопанисва. Съгласно приложена комбинирана ситуационна скица № 521 от 25.11.2022 год. част от имота с площ около 630 кв.м., обозначена с червен контур, попада в поземлен имот с идентификатор *** – земеделска територия, записана като собственост на Община С.. За този имот с трайно предназначение земеделска земя – ливада, девета категория с номер по предходен план 017009 е издаден акт за частна общинска собственост № 8826/08.02.2007 год. Твърди, че ответната община никога не е била собственик на процесната част от имота с площ 630 кв.м., което обуславя правния интерес на ищеца да бъде признато за установено със сила на пресъдено нещо правото му собственост върху тази площ, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В о.с.з. на 05.04.2024 год. е допуснато изменение на предявения иск, като същият е предявен за площта от 492 кв.м. по заключението на вещото лице М. по приетата съдебнотехническа експертиза.

Ответникът оспорва предявения иск с възражението, че общината е собственик на имот № *** в землището на с. С. на основание чл. 10 от ЗСПЗЗ, като имотът е включен в списъците на земи общинска собственост по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Имотът е бил земеделска земя преди, по време на обобществяването на земята и в момента. Не са налице данни за промяна на предназначението на земята от земеделски в селищен имот. Земята е подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ, но не е подадено искане за възстановяването й и е попаднала във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. С влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената кадастрална карта на съществуващи и възстановими стари реални граници на 24.10.1996 год. земята е станала общинска собственост, като Община С. е придобила имота по силата на закона. Позовава се и на изтекла в полза на ответника давност, поради изтичане на 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне. Твърди и липса на идентичност между имота, описан в представения от ищеца нотариален акт, и процесния имот. Ищецът не е могъл да придобие правото на собственост върху процесния имот по наследство, тъй като наследодателите му не са били негови собственици. Оспорва факта на владение на имота от наследодателите на ищеца. Освен това към момента, от който ищците твърдят, че владеят имота, е действала установената в чл. 86 от ЗС забрана за придобВ.е по давност на държавни и общински имоти. Доколкото за времето от 24.10.1996 год. до 2006 2 год., през който период по силата на закона в полза на община С. е предоставена фактическа власт върху имота, нито наследодателите на ищеца, нита самият ищец са заявили правата си пред общината, за да се прекъсне течението на давностния срок. Така след 2006 год. по силата на закона за община С. е възникнало право на собственост върху имота, който е придобил статута на имот - частна общинска собственост. Моли съда да отхвърли иска изцяло като неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт № 2, том XX, дело № 4545 от 28.11.1991 год. на нотариус при СвРС П. Г. А. е признат за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: незастроено дворно място с площ 1000 кв.м., находящо се в землището на с. С. в границите на строителен полигон „Герова леска“, при посочени граници и съседи: Л. Т., С.

К., от две страни П. В. и път.

Видно от удостоверения за наследници № 13595 и 13596/02.12.2022 год. на СО-район Н., ищецът е син на съпрузите К. А.а, починала на 22.01.2018 год., и на П. Г., починал на 08.11.2013 год. Видно от удостоверение за граждански брак на л. 54 по делото, родителите на ищеца са сключили брак на 03.03.1963 год.

Видно от комбинирана ситуационна скица на инж. М. на описания в нотариалния акт поземлен имот, част от него с площ 630 кв.м. попада в поземлен имот с идентификатор № *** – земеделска територия на община С., а останалата част с площ 370 кв.м. попада в границите на околовръстен полигон на мах. „Герова леска“.

По делото е представен акт № 8826/08.02.2007 год. за частна общинска собственост на имот № 017009 от общинския поземлен фонд с площ 5.236 дка. Имотът е бил включен във фонда на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, видно от протоколно решение № 1/19.01.2009 год. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и приложение № 1 към него.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Л.М. от 01.04.2024 год. и изготвената комбинирана скица, имотът на П. Г. А. съгласно приложения към исковата молба нотариален акт, е показан по контура между т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, А, 8, 9, 10, 1, 11 и 2, като спорната площ попада извън строителния полигон на мах. „Герова леска“ и е с площ 492 кв.м. между т. 5, 5, 6, 7, А, 8, 9, 10, 1, 5. От северозападната и от югозападната страна /от страната на пътя/ имотът е ограден с колове и мрежа, а от североизточната страна оградата на места е разрушена, но границата минава по естествен дъгообразев слог, обрасъл с храсти, като ясно се разграничава с ливадата от североизточната страна.

Според показанията на св. Л. ищецът притежава място в землището на с. С., м.

„Герова леска“, което е незастроено и е с площ около 1 дка. Преди години, когато родителите му били живи, идвали в имота да си садят плодове. Свидетелката познава имота от 54 години, тъй като има вила в съседство. Родителите на ищеца придобили имота през 1971 год. Мястото било оградено с телена мрежа и каменни колове още в момента, когато родителите на ищеца го придобили, тъй като първоначалната идея била там да направят 3 вила. След смъртта на родителите му, ищецът продължил да посещава и поддържа имота, като никой не им е оспорвал собствеността. Имотът на ищеца граничи с Л. Т. и И. С.ов.

Съгласно показанията на св. З., който познава процесния имот от 8-9 годишен, т.е от около 1973 год., имотът на ищеца бил незастроен и се намира в землището на с. С.. Ограден е с ограда с колове. Ищецът има имота по наследство от баща си, който го закупил през 70те години. Като дете свидетелят всяка година посещавал имота, като последно бил в него през 2023 год., когато ходили с ищеца на риболов.

Свидетелят В., на 55 год., твърди, че откакто се е родил, живее в с. С., а от 2016 год. е кмет на селото. Познава процесния имот, който бил част от имот с обща площ около 5 дка, като през 2009 год. същият бил предаден на общината от ОСЗГ. Преди това имотът бил собствен на лице на име С.. На това място навремето децата играели футбол. До общинския имот имало запустял имот.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на част от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на с. С., местността „Под пътя“, като процесната част е с площ 492 кв.м. и е заключена в контура между т. 1, 10, 9, 8, А, 3, 4, 5, 1 на комбинирана скица на вещото лице Л.М. по приетата съдебно-техническа експертиза.

Правният интерес от предявения иск ищецът извлича от обстоятелството, че ответната община оспорва правото на собственост на ищеца върху имота като придобит на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ и за същия е съставен Акт за частна общинска собственост № 8826/08.02.2007 год. С оглед това предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съдът намира за установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е собственик на процесния имот на основание наследство и давностно владение, за което и издаден нотариален акт № 2, том XX, дело № 4545 от 28.11.1991 год. на нотариус при СвРС, като имотът е показан с червен контур на комбинираната скица на в.л. М. на л. 73 по делото, а процесната част от него с площ 492 кв.м. е заключена в контура между т. 1, 10, 9, 8, А, 3, 4, 5, 1 на същата скица. Констатациите в нотариалния акт се потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели З. и Л., според които наследодателите на ищеца са установили фактическа власт върху имота още през 1971 год. въз основа на неформален договор за покупко-продажба, като са го владяли необезпокоявано до смъртта си, а след това фактическа власт върху него е продължил да упражнява техния син – ищецът по делото. От събраните по делото доказателства не се доказа собствеността върху имота да е била оспорвана или отнета от наследодателите на ищеца или от А. Г..

Установи се също така, че правото на собственост върху процесния имот не е било отнето от наследодателите на ищеца или от ищеца чрез включването му в блок на ТКЗС или друга селско-стопанска организация. Неоснователено е възражението на ответника, че имотът е имал земеделски характер и правото на собственост върху него е придобито от 4 общината по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Съдът намира за установено от събраните по делото доказателства – свидетелски показания и съдебно-техническа експертиза, че макар и да не е включен в регулация и да е със земеделско предназначение към момента на образуване на стопанството в с. С. и понастоящем, процесният имот се е намирал в границите на населеното място и никога не е бил включван в стопански блок на ТКЗС или друга селскостопанска организация. В тежест на ответника беше да проведе пълно доказване на възражението си, че процесният терен е бил част от блок на ТКЗС или др. организация или че собствеността върху него е била отнета по какъвто и да било начин /одържавяване, коопериране и др./. В тази насока по делото не бяха събрани доказателства. Съдът не кредитира показанията на св. В., тъй като не е ясно за кой имот се отнасят показанията му.