Акт от 01.10.2019, Районен съд - Карнобат

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 186 / 1.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р НО Б А Т С К

И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав

На дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР М.

Съдебни заседатели: 1..........................................

2..........................................

Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА……..........................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията ……….М.……….…………

Гражданско дело номер.......258......по описа за............2019..................година

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от ищецът И.Н.К. с която той е предявил срещу ответника У. Б. А. гр.

София иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД с който иск горепосочения ищец К. моли съда да постанови решение с което да осъди горепосочения ответник У. Б. АД гр. София да му заплати общата сума от 6 821, 25 лв. представляваща заплатената от ищеца К. без правно основание сума по договор за банков кредит сключен на 31.03.2011 г. , която съставлява разликата между размера на договорената между страните месечна погасителна вноска в размер на 252, 67 лв.

/ включваща главница и лихви / за периода от 05.12.2017 година до 05.02.2019 година и изменения такъв в резултат на едностранно увеличение от страна на банката на размера на дължимата се от кредитополучателя месечна погасителна вноска за същия период , чрез прилагането на Общите условия на банката и с която сума ответника се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца , ведно със законната лихва върху горепосочената главница , начиная от датата на предявяването на настоящия иск в Районен съд Карнобат до окончателното й изплащане . Същият горепосочен ищец моли съда да осъди ответника да му заплати всички направени от него съдебно деловодни разноски по настоящото дело

, вкл. и адв.хонорар на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание така предявеният иск се поддържа от ищецът чрез процесуалният му представител и се иска неговото уважаване изцяло така както е предявен.

Ответната страна респективно ответницата редовно уведомена за предявения срещу нея иск , на която съдът е указал последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание , като същата е подала писмен отговор в определения му от съда законов преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК в който оспорва същия иск като същият твърди , че искът се явява отчасти недопустим , а отделно се явява и изцяло неоснователен и недоказан по основание и размер и моли съдът да го отхвърли като такъв по съображения посочени в отговора й на исковата молба .Моли съдът да й присъди направените от нея съдебни разноски съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.3 от ГПК .

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото , като се признава от тях , че ищецът И.К. от месец октомври 2008 година е бил в трудовоправни отношения с ответника по силата на които е работил в същия на длъжността мениджър бизнес клиенти до дата 29.04.2013 година , когато трудовия му договор с банката е бил прекратен на основание чл. 328 ал.1 т.5 от КТ.

Признава се от страните и факта , който се подкрепя и от писмените доказателства по делото , че по време на съществуващото трудово правоотношение на ищеца ,което се и потвърждава от приложените към делото писмени доказателства , че страните по делото на дата 31.03.2011 година са сключили договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 2 по силата на който ответникът- банката е предоставил на ищеца К. кредит в размер на 90 000 лв. за покупка на недвижим имот , като ищецът се е задължил като обезпечение на кредита да учреди законна ипотека върху посочения имот който е закупил.

Признава се страните и факта , че ищеца е усвоил горепосочения кредит и си е купил съответно недвижим имот- жилище .

Същите признават и фактите , че този договор е бил сключен като преференциален респ. сключен при преференциални условия именно защото ищецът тогава е бил служител в банката , като съгласно чл. 12.1 от договора е предвиден срок за погасяване на договора до 05.03.2046 г. съгласно двустранно подписан погасителен план който е за периода от 05.06.2011г. до 05.03.2046 г. и съответен лихвен план по чл. 4.1 а от договора от 31.03.2011 г. до 05.03.2046 г.. В договора съгласно чл. 4 .1 е посочен годишния лихвен процент на договора за съответния му период на олихвяване , който е ОЛП от 0, 18 % , надбавка към базов лихвен процент от 0, 75 % и съответен краен годишен лихвен процент към датата на подписване на договора от 0, 93 % , който краен лихвен процент всъщност се явява годишна лихва по договора.В същия договор в чл. 7.2 е предвидена съответната анюитетна вноска да се изплаща ежемесечно до 5-то число на съответния месец , считано от 05.06.2011 г. до 05.03.2046 г. В чл. 9.2 пък на същия договор е предвидено , че клаузите посочени в чл..4 и чл. 5 се прилагат единствено и само по отношение на кредитополучатели работещи по безсрочен трудов договор в У.

Б. АД , У. лизинг , У. факторинг , У. файненсинг и в др.подобни подразделения , за срока на действие на трудовото правоотношение в полза на територията на банката. В клаузите на чл.9.3 от същия договор е предвидено , че при прекратяване на трудовото правоотношение респ. трудовия договор на което и да е от основанията в КТ кредитополучателят има право в срок до падежа на първата погасителна вноска , дължима се след датата на прекратяване на трудовоправните отношения ,да погаси остатъка от предоставения му кредит и лихвите по него без такса за предсрочно погасяване. В чл. 9.4 от договора за кредит е посочено , че неупражняването от страна на кредитополучателя на правото му по чл. 9.2 изразява безусловното му и неотменяемото му съгласие да продължи обслужването и издължаването на кредита

, считано от датата на прекратяване на трудовия договор при условията , установени в Лихвения бюлетин на У. Б. АД за физически лица за лихвите , а по отношение на комисионните в тарифата на Банката за размера на дължимите й комисионни към съответния момент на изискуемостта им. В чл. 9.5 от процесния договор за паричен кредит е предвидено , че за новите параметри и условия се подписва анекс към договора за кредит. В чл. 11.1 от договора за кредит е предвидено , че за ползвания кредит кредитополучателя заплаща лихви в съответствие с раздел 3 от ОУ в размерите по чл. 4 от процесния договор както следва: 11.1.1 –лихвата за редовен дълг е определена в чл. 4.1 а или чл. 4.1 б от договора и се начислява и изплаща върху редовната главница по кредита за срока на действието му. В чл. 11.2 е определено , че при условията на чл. 9.4 от ОУ се променя размерът на годишния лихвен процент по чл. 4 .1 а , съответно размерът на анюитетната вноска . Най- накрая в клаузата на чл. 18 от допълнителните разпоредби на договора е предвидено , че той може да бъде изменян с писмено споразумение между страните. Следва да се посочи че страните признават освен това и фактите, че трудовото правоотношение на ищеца К. с ответната банка е било прекратено на дата 29.04.2013 година на основание чл.

328 ал.1 т.5 от КТ като дотогава той е заплащал анюитетна ежемесечна вноска определена в двустранно подписания между него и банката погасителен план към договора за банков ипотечен кредит в размер на 252, 67 лв. включваща главница и лихва като е заплащал такава от месец юни 2011 г. до месец юни 2013 година . Страните по делото признават , че впоследствие тази му месечна вноска е била увеличена без да е подписан анекс за промяна на договора и респ. условията по него от негова страна и Банката за периода от 05.07.2013 година до 05.08.2015 г.

,като същият ищец е счел , че това противоречи на клаузите на подписания между тях процесен договор за банков ипотечен кредит и с надсъбраната сума за този период банката се е обогатила за негова сметка неоснователно и затова е завел иск с правно основание чл. 55 ал.1 т.1 предл. 1 от ЗЗД за претендираната от него сума за горепосочения период като със съдебно решение № 76878 от 29.03.2017 г. на Софийски районен съд постановено по гр.д. № 47111 / 2015 г. по описа на същия съд което е влязло в законна сила , потвърдено и със съдебно решение № 6733 от 09.10.2017 г. на Софийски градски съд постановено по гр.д. № 6707 по описа на същия съд за 2017 г. У.

Б. АД- ответник по настоящото дело е била осъден да заплати на И.К.- ищец по настоящото дело , сумата от 9 360,

71 лв. представляваща заплатена без правно основание сума по процесния договор за банков ипотечен кредит , която съставлява разликата между размера на договорената между страните месечна погасителна вноска ,включваща лихва и главница за периода от 05.07.2013 г. до 05.08.2015 г. и изменения такъв в резултат на едностранното увеличение от страна на банката на размера на дължимата от кредитополучателя месечна погасителна вноска за същия период , чрез прилагане на Общите условия на банката , ведно със законната лихва върху горепосочената главница считано от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2015 г. до окончателното й изплащане. Ноторно е известно на настоящия съд след съответната справка , че впоследствие пак тази му месечна вноска е била увеличена от страна на ответната Банка без да е подписан анекс за промяна на договора и респ. условията по него от негова страна и Банката за периода от 05.09.2015 година до 05.12.2017 г. ,като същият ищец е счел , че това противоречи на клаузите на подписания между тях процесен договор за банков ипотечен кредит и с надсъбраната сума за този период банката се е обогатила за негова сметка неоснователно и затова е завел иск с правно основание чл. 55 ал.1 т.1 предл. 1 от ЗЗД за претендираната от него сума за горепосочения период като със съдебно решение № 200 от 09.10.2018 г. на Районен съд Карнобат постановено по гр.д. № 72 / 2018 г. по описа на същия съд което е влязло в законна сила , потвърдено и със съдебно решение № V – 9 от 04.02.2019 г. на Бургаски окръжен съд постановено по гр.д. № 1924 по описа на същия съд за 2018 г. У. Б. АД- ответник по настоящото дело е била осъден да заплати на И.К.- ищец по настоящото дело , сумата от 7603, 10 лв. лв. представляваща заплатена без правно основание сума по процесния договор за банков ипотечен кредит , която съставлява разликата между размера на договорената между страните месечна погасителна вноска ,включваща лихва и главница за периода от 05.09.2015 г. до 05.12.2017 г. и изменения такъв в резултат на едностранното увеличение от страна на банката на размера на дължимата от кредитополучателя месечна погасителна вноска за същия период , чрез прилагане на Общите условия на банката , ведно със законната лихва върху горепосочената главница считано от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2018 г. до окончателното й изплащане. Настоящия предявен от ищеца И.К. срещу У. Б. АД иск е със същото правно основание и по същия процесен договор , но иска е предявен за периода от 05.12.2017 г. до 05.02.2019 г. като се него се иска осъждането на банката да му заплати сумата от 6 821, 25 лв. , ведно с претендирана лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2019 г. .

По отношение на така предявения иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6 821, 25 лв. съдът намира следното : За да бъде уважен така предявения иск с горепосоченото правно основание са налице следните предпоставки , а именно: следва обогатилото се лице в случая ответника да е получило нещо от обеднялото лице – в случая ищеца и това което обогатилото се лице е получило да е било получено в случая без да има основание респ. право да го получи. Процесния договор за банков ипотечен кредит е търговска сделка сключена между ищеца като физическо лице и ответника като търговец и е от категорията на банковите сделки имащи за предмет предоставяне на финансова услуга свързана с дейността на кредитната институция по смисъла на параграф 13 т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите / ЗЗП /. Като такъв вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга то попада в приложното поле на чл. 143- чл. 146 от същия закон, по аргумент на чл. 144 от ЗЗП уреждащ изключенията , при които е приложимо правилото за приемане на неравноправна клауза в договора , сключен с потребител. С този договор за възникнали облигационни отношения между страните по него в случая ищец и ответника , като същите условия са били преференциални тъй като ищецът е бил служител на банката към момента на подписването му , като същите условия са обхващали размера на възнаградителната лихва , липса на комисионни , такси , както и срока на издължаване на договора.