Решение № 322 от 04.11.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Смолян, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500436 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

С обжалваното решение районен съд –Смолян е осъдил РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР Смолян да заплати на З. К.

Б. от град з. , сумата 2 536,39 лв. - неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 01.10.2022г. до 31.03.2025г., ведно със законната лихва от 14.04.2025г. до окончателното и изплащане, и сумата 380,28лв.- обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода 01.11.2022г. - 14.04.2025г.Със същото решение е осъдил РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР –Смолян да заплати на З.

К. Б. разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение,а по сметка на РС Смолян в полза на бюджета на съдебната власт 150лв. разноски по делото за експертиза и държавна такса по исковете в размер на 151,46лв.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№6477/25.07.2025г от РД „Гранична полиция „ при МВР –Смолян чрез гл.юриск.М. Х. ,която намира ,че обжалваното решение №292/08.07.2025г п гр.д. №586/2025г по описа на 1 районен съд –Смолян е незаконосъобразно и необосновано постановено.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените обективно съединени искове по чл. 178, ал. 1, т.З във връзка с чл.

187 от ЗМВР, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.Счита обжалваният съдебен акт за неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснован в мотивите си, а от там и в осъдителната част. Счита ,че за да постанови този краен правен резултат районният съд е изложил мотиви, съдържащи вътрешно противоречие. От една страна - за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради празнота в действащия, а от друга - за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР.Твърди ,че статута на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба,намира че не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. Нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане, към нормите на Кодекса на труда - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага “съответно“, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми, като напр. съгл. чл.50а, ал.2 от ЗДСл относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ, т.е. Глава седма, раздел II КТ; чл.63 от ЗДСл постановява, че ползването на отпуски от държавните служители става при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162-167а КТ; чл.180, ал.1-4 от ЗМВР също препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл.88, ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по КТ и др. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. с оглед специалния характер на акта, размера на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. Счита ,че непълнотата в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице часови смени по правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което счита ,че е изцяло неоснователна. В тази връзка сочи постановеното Тълкувателно решение №1/2020г. от 15.03.2023г. на Общото събрание на гражданската колегия на 2

ВКС,постановено по тълкувателно дело №1/2020г., с което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи НЕ СА ПРИЛОЖИМИ разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Основавайки се на законовата делегация на чл.187, ал.9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба №8121з 1353/2020г. и Наредба №8121з922/22.07.2022г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.З от ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Видно от приетата по делото експертиза е, че нощния труд, който ищеца е полагал е 8 часа.Твърди ,че в обжалваното съдебно решение изрично е посочено обстоятелството, че съгласно изменението на ЗМВР в ДВ, бр.60/07.07.2020г. в сила от 11.07.2020г., в чл.187, ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа до б.ОО часа. С приетата нова ал.4 на чл.187 от ЗМВР е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време, към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1. В тази връзка счита ,че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционния съд е стигнал до заключение, че липсва специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, и в тази връзка неправилно е счел, че тази нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСРЗ/. Счита ,че съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8часа/ и нощното /7часа/работно време. Първоинстанционният съд е счел, че възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

3

Намира ,че за служителите на МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд (арг.чл. 187, ал. 1 и ал.З от ЗМВР).Различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредния труд е изрично забранен и не може да надвишава 150ч. годишно в хипотезите на чл.144 от КТ, когато е допустим, счита ,че при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно. Намира ,че тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват.

Счита ,че районния съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон. Приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо, към извънреден труд.Счита ,че обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Намира ,че неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 ЗЗД.Моли в този смисъл да се произнесе въззивния съд като изцяло отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искови претенции.В зависимост от изхода на делото, моли на основание чл.78, ал.8 от ГПК въззивния съд да присъди юриск. възнаграждение и направените разноски за двете инстанции.

Постъпил е в законния срок писмен отговор от З. К. Б. чрез адв.О. ,която намира че въззивната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено.Намира ,че районния съд правилно е възприел фактическата обстановка по казуса, приложил е относимите правни норми и се произнесъл с валиден и законосъобразен съдебен акт. Счита ,че не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а материалния закон е 4 приложен правилно ,като излага подробни доводи Намира ,че размера на претенцията е напълно доказан от приетата съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните по делото.Претендира разноски .

Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят РД „Гранична полиция „Смолян се представлява от гр.юриск. Х. , която поддържа изцяло въззивната жалба Намира ,че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано и моли същото да бъде отменено и отхвърлени предявените искове като неоснователни по съображения изложени във въззивната жалба и в писмената защита Претендира разноски за юриск. възнаграждение за двете съдебни инстанции .