Определение № 869 от 10.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 869 гр. Благоевград, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500688 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Р. С. А., чрез адв. А. А., срещу Определение № 533 от 06.04.2026 г., постановено по същото дело. С атакувания акт първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение.

Излагат се доводи, че разпореждането от 23.03.2026 г., с което е продължен срокът за изпълнение на дадените указания, не е било достъпно в електронното дело, до което жалбоподателката е имала предоставен отдалечен достъп чрез Единния портал за електронно правосъдие. Поддържа се още, че страната не е могла да се запознае със съдържанието на този акт, тъй като същият не е бил публикуван в електронната папка на делото. На второ място се сочи, че съдът не е предоставил поисканите с молба от 16.03.2026 г. преписи от исковата молба, необходими за вписването.

Благоевградският окръжен съд, като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

От материалите по делото се установява, че с разпореждане от 21.02.2026 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания за отстраняване на констатирани нередовности в едноседмичен срок.

На 16.03.2026 г. ищцата е подала молба по чл. 63 ГПК за продължаване на срока.

По тази молба съдът е постановил на 23.03.2026 г. резолюция, обективирана върху самата молба, с която е продължил срока до 31.03.2026 г.

Безспорно е, че актът по чл. 63 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване и законът не предвижда задължение за връчването му на страната. Трайно е възприетото в съдебната практика становище, че страната, поискала продължаване на срок, следва сама да се осведоми относно произнасянето по молбата си и относно определения от съда срок.

Настоящият състав изцяло споделя това разбиране.

1

Спорът по настоящото дело обаче не се свежда до въпроса дали актът по чл. 63 ГПК подлежи на съобщаване, а до въпроса дали на страната е била осигурена реална възможност да узнае съдържанието на постановения съдебен акт.

От данните по делото се установява, че жалбоподателката е разполагала с предоставен отдалечен достъп до електронното дело чрез Единния портал за електронно правосъдие.

Установява се също, че резолюцията от 23.03.2026 г. не е била прикачена и визуализирана в електронната папка на делото, а е съществувала единствено като ръкописно отбелязване върху хартиения екземпляр на молбата, намиращ се в книжното дело.

При така установените обстоятелства въззивният съд приема, че жалбоподателката не е разполагала с реална и ефективна възможност да узнае съдържанието на съдебния акт посредством официалния способ за електронен достъп до делото, предоставен от съдебната администрация. Затова и настоящият състав намира, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Макар страната да е длъжна сама да следи хода на делото при поискано продължаване на срок по чл. 63 от ГПК, това задължение е обусловено и от изпълнението на императивното задължение на съда по чл. 360, ал. 2 от ЗСВ за незабавно обявяване на актовете в регистъра на ЕИСС. Непубликуването на резолюцията от 23.03.2026 г. в системата е лишило жалбоподателя от законовата гаранция за достъп до електронното дело по чл. 360з, ал. 5 от ЗСВ и е създало обективна пречка за узнаване на новия срок. При липса на публичност на акта, неизпълнението на указанията не може да се вмени във вина на страната, поради което санкцията по чл. 129, ал. 3 от ГПК е приложена преждевременно.

Следва да се отчете, че въвеждането на електронното правосъдие има за цел да обезпечи достъпност, публичност и предвидимост на процесуалните действия, както и да гарантира възможността страните да следят движението на делото чрез предоставените от закона електронни средства.

Когато на страна е предоставен отдалечен достъп до електронното дело, същата има основание да разчита, че постановените по делото съдебни актове ще бъдат надлежно отразени в електронната му форма, доколкото именно чрез нея законът допуска упражняването на процесуалните права от разстояние.

Не може неблагоприятните последици от непълното електронно администриране на делото да бъдат възлагани върху страната, която е проявила необходимата процесуална грижа, следейки делото чрез официално предоставения електронен достъп.

В случая именно съдържанието на резолюцията от 23.03.2026 г. е определяло както уважаването на молбата по чл. 63 ГПК, така и крайния срок за изпълнение на дадените указания. След като този акт не е бил достъпен в електронното дело, не може да се приеме, че страната е разполагала с реална възможност да узнае определения от съда краен срок и да съобрази поведението си с него.

Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че още с молбата по чл. 63 ГПК ищцовата страна е поискала съдействие от съда за снабдяване с необходимите документи във връзка с изпълнението на дадените указания. Липсват данни това искане да е било разгледано по начин, който да позволи своевременно изпълнение на указанията и е налице непроизнасяне по молбата за преписи от 16.03.2026 г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ГПК, съдът е длъжен служебно да съдейства на страните за изясняване на делото и неговото движение. В практиката на ВКС (Определение № 3416 от 30.06.2025 г. по к.ч.гр.д. № 2330/2025 г. и Определение № 826 от 26.02.2024 г. по к.ч.гр.д. № 3722/2023 г.) категорично се приема, че съдът не може да прекрати производството по чл. 129, ал. 3 от ГПК, без преди това да се е произнесъл по висящи искания за съдействие, които имат отношение към редовността на исковата молба. Тъй като вписването на исковата молба в Имотния регистър изисква представянето на официално заверени преписи, липсата на произнасяне по молбата е създала обективна пречка за ищеца да изпълни дадените му указания.

На следващо място, съдът е преценил неправилно последиците от частичното отстраняване на нередовностите. Видно от данните по делото, жалбоподателят е внесъл дължимата 2 държавна такса в срок, с което е изпълнил част от дадените указания. При наличие на частично изпълнение и висящо искане за съдействие – издаването на преписи, по което съдът дължи произнасяне, санкцията по чл. 129, ал. 3 от ГПК е несъразмерна и преждевременна. В съответствие с принципа за съдействие и практиката на ВКС /Определение № 1394 от 24.03.2025 г. по к.ч.гр.д. 546/2025 г./, съдът е следвало да даде нова възможност на страната, като остави исковата молба повторно без движение след произнасяне по молбата за преписи.

С оглед изложеното, обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на исковата молба, като се произнесе по молбата за преписи и даде нов срок за отстраняване на останалата нередовност.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 533 от 06.04.2026 г., постановено по гр.д. № 368/2026 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия чрез надлежно публикуване на акта за продължаване на срока и предоставяне на възможност за изпълнение на указанията.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3