Решение № 11 от 03.10.2024, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. *****, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***** в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Йорданов при участието на секретаря Емилия В. В.ева като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Административно наказателно дело № 20245130200023 по описа за 2024 година

Обжалвано е Наказателно постановление №763259-F758850/ 26.03.2024 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности" - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 6 000 лв. на „********, с ЕИК *****, представлявано от В. В. Ж. на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, който моли съда да отмени наказателното постановление. Настоява, че не бил извършил описаното административно нарушение, тъй като както преди, така и на самата дата посочена в НП не е осъществявал търговска дейност и продажба на стоки.

Твърди, че при съставянето на АУАН и издаването на процесното НП били допуснати съществени нарушения на материал закон и процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. Изпраща писмено становище, в което поддържа изцяло депозираната жалба по изложените в нея съображение. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Алтернативно пледира да се приеме, че се касае за маловажен случай, при което да отмени наказателното постановление и предупреди нарушителя. Претендира разноски по делото.

Ответната страна редовно призована се представлява от гл. юрисконсулт Р.Т., който оспорва жалбата като неоснователна и незаконосъобразна. В ход по същество поддържа изцяло констатациите изложени в акта и наказателното постановление, от които е видно, че Наредба № Н-18 в чл.7 въвежда изрична забрана за недопускане извършване на продажба на стока на лица без функциониращи и въведени в експлоатация фискални устройства. Счита, 1 че визираното административно нарушение е подробно описано в тях. В тази връзка също така счита, че по безспорен начин е доказано, че „******** е регистрирана по ЗДДС от 18 .03. 2021 г. и дружеството е длъжно ежемесечно да подава справки – декларации в компетентния офис и при положение, че до момента няма въведен касов апарат, голяма част от продажбите и дори до 100% от реализираните продажби могат да се укриват, което също е отчетено от АНО при определяне размера на санкцията. Пледира, че при определяне на наказанието правилно е съобразена тежестта на нарушението и точно е приложена разпоредбата на закона (чл.185, ал.2 от ЗДДС), поради което ако съда прецени, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, то претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.02.2024г. свидетеля В. П. Е. заедно с колегата си Ж. Г. Ж., и двамата служители в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, при ЦУ на НАП - Пловдив, били в гр.***** на проверка на търговски обекти. В 10,20ч. проверяващите пристигнали в проверявания търговски обект, който представлявал помещение /склад/ за съхраняване на стоки. При проверката било установено, че от помещението се осъществява търговска дейност- продажба на спортни екипи, без монтирано и функциониращо фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта - 15.01.2024 г., за което лицето В.

Ж. - управител на „******** декларирало и обяснило пред проверяващите, че продажбата на готовата продукция се извършвала основно онлайн през сайта borianasport.com и плащането се извършвало по банков път с пощенски паричен превод и сключен договор с куриерска фирма „Спиди“ от обекта, където съхранявал готовата продукция в гр.*****, ул. „********.

По повод на констатациите на място бил съставен Протокол за извършена проверка в обект от 27.02.2024 г., сер.АА № 0153202.

За констатираното нарушение на 07.03.2024г. г. срещу жалбоподателя свидетеля В. П.

Е. съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС в присъствие на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

По този повод на 26.03.2024г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 6 000 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите В. П. Е. и Ж. Г. Ж., както и от писмените доказателства - Протокол за извършена проверка в обект от 27.02.2024 г., сер.АА № 0153202 и другите приложени документи.

От правна страна съдът установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по 2 същество.

С процесното наказателно постановление е наложена имуществена санкция на „********, гр.***** за констатирано неизпълнение на задължение, визирано в разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Първата разпоредба гласи, че лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Безспорно жалбоподателят е субект на нарушението, тъй като е лице, което съгласно чл.3 ал.1 от цитираната наредба е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект, като не попада в изключенията му. На основание чл.185 ал.2 от ЗДДС „Извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 лв. до 20 000 лв.“ Дадената привръзка на чл.118, ал.4 от ЗДДС урежда правилата за въвеждане в експлоатация и всички условия за фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в неспазване на условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане в/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, а именно упражнявал е търговска дейност без преди това да е въвел, регистрирал и използвал по съответните правила фискално устройство при упражняване на дейността си. Деянието от обективна страна съставлява нарушение на чл.185 ал.2 от ЗДДС.

Предвид на обстоятелството, че е санкционирано юридическо лице то съгласно разпоредбата на чл. 83 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания отговорността им е обективна и безвиновна, поради което не следва да се търси вина.

Правилно административнонаказващият орган е приложил относимите правни норми при изследване на приложимото право. При индивидуализация на наказанието също е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, поради което е наложил наказание в минималния предвиден размер.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното 3 постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.

Настоящата съдебна инстанция не приема доводите на жалбоподателя поради следните съображения: безспорно се установява, че на датата на проверката жалбоподателят е осъществявал търговска дейност, тъй като всички събрани по делото доказателства установяват именно този факт; не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално-правна разпоредба, които са обществените отношения по облагането с данък върху добавената стойност. Освен това, конкретно извършеното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения, а в случая е констатирана продажба само на един спортен екип на стойност от 65 лева, но не се знае дали този ден или в предходни такива не е извършвана търговска дейност и на други стоки, продажбата на които също не е отчетена през регистрирано фискално устройство или чрез ръчна касова бележка от кочан.

Поради всичко това обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно (виж в този смисъл Решение № 124 от 24.10.2022 г. постановено по КАНД № 92 / 2022 г. по описа на Административен съд Кърджали).

За изчерпателност, следа да се посочи, че в случая жалбоподателят е имал възможност да представи доказателства не само в производството по установяване на нарушението и налагане на административно наказание от административнонаказващия орган, а и в съдебното производство по делото, които да опровергаят събраните такива и да докажат, че не е извършил такова нарушение, което му е вменено с обжалваното НП (виж в този смисъл Решение № 164 от 26.07.2017 г. постановено по КАНД. № 128 / 2017 г. по описа на Административен съд – Кърджали).

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4, във връзка с ал.1 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени три съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 120 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Национална агенция по приходите, София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2 ал.2 от Закона за 4

НАП) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №763259 - F758850/ 26.03.2024 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности" - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, Национална агенция по приходите, София, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 6 000 лв. на „********, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ул. „*******, представлявано от В. В. Ж. на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „********, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ул.

„*******, представлявано от В. В. Ж., да заплати по сметка на Национална агенция по приходите, София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.