Определение № 165 от 22.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 165 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20265000600184 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 345 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на лишения от свобода Б. Й. С. срещу определение №251/09.04.2026 на ОС-Пазарджик, постановено по ЧНД №258/2026г. на същия съд, с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

В жалбата се твърди необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Оспорва се кредитирането на направените от затворническата администрация отрицателни характеристики на поведението на осъденото лице и се твърди изцяло положително такова, изразено в участие в литературен клуб, награждаване за участие в клуб за лечение на зависимости, полагане на доброволен труд. С твърдение, че се е поправил, жалбоподателят иска да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото и 1 доводите в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е допустима-изхожда от легитимиран субект, подадена е в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Б. Й. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му с определение № 13 /21.05.2025 г. по НОХД № 435 / 2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик за одобряване на постигнато между страните по делото споразумение. Престъплението, за което е осъден, е по чл. 354а, ал. 2 ,т. 4 от НК.

Зачетен е предварителен арест в периода от 21.02.2025 г. до 26.05.2025 г.- 3 месеца 6 дни . Начало на наказанието - 27.05.2025 г .

Към датата на постановяване на обжалваното определение-09.04.2026г., подс. С. фактически е изтърпял 1 година 1 месец и 18 дни, от работа 24 дни или общо 1 година 2месеца и 12 дни. Остатъкът за изтърпяване на наказанието към същата дата е бил 3 месеца и 18 дни.

Няма спор по делото относно наличието на първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода С. - установеният в чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК срок е изтекъл.

Първостепенният съд е осъществил дължимата последваща преценка относно втората изискуема предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК- дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В проверявания съдебен акт са изложени ясни, убедителни и поради това споделяеми мотиви относно отсъствието на поведение на осъденото лице, което да сочи на пълното му поправяне и в този смисъл- постигнати цели на наказанието.

Наведените възражения за подценени, респ.- неправилно възприети доказателства, са неоснователни.

Съобр. изискванията на чл. 437, ал. 2 и ал. 3 и чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 от НПК доказателствата за поправянето на лишения от свобода се установяват от оценката му по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от с.з. и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на 2 наказанието.

В обхвата на изводимото от доказателствените източници първостепенният съд е реализирал оценъчната си дейност и е формирал изводите си. От мотивите на обжалваното определение се установява, че окръжният съд е възприел с доверие положителните констатации, отразени в становището на Началника на Затвора- Пазарджик и в изготвената на 19.03.2026г. за нуждите на настоящето производство експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода. В този смисъл е лишено от основание оплакването, че са пренебрегнати обстоятелствата, заявени във въззивната жалба, защото съдът коректно е отчел, че: от 01.08.2025 г. лишеният от свобода Б. Й. С. полага доброволен труд без заплащане за хигиенизиране на отделението, в което е настанен; в периода 10.11.2025 г. - 19.12.2025 г. е стимулиран и подкрепен да вземе участие в специализирана групова програма за правонарушители със зависимости. Тези положителни негови прояви не са достатъчни да се приеме завършил процес на поправяне и превъзпитание. С доверие са били възприети и отрицателните данни, който подход е правилен с оглед изводимото от данните в затворническото досие. Съпоставката сочи отрицателните характеристики на поведението му в затвора да преобладават.

Осъденият С. е постъпил за пореден път за изтърпяване на наказанието Затвора гр. Пазарджик и е запознат с режимните изисквания. Той не поема отговорност за поведението си, не го счита за криминално, намира отреденото му наказание за завишено, без да осъзнава мотивите на противозаконното си поведение и омаловажавайки стореното.

При изготвената първоначална оценка на правонарушителя е отчетен среден риск от рецидив- 59 т. по скалата на ОЕйСис.

Като проблемни зони са изведени:

-нагласи - не е самокритичен към извършеното престьпление. Не разбира мотивите на криминалното си поведение, липсва мотивация за промяна;

-управление на финансите - липсва финансова стабилност, разчита прекомерно на семейството си за финансова поддръжка, харчи средствата си за задоволяване на наркотичната си зависимост; разчита на печалби от разпространение на ПАВ;

3

-начин на живот и обкръжение - лесно се влияе от криминалното обкръжение, влиза в неправомерни договорки с представителите на затворническата субкултура за извличане на взаимна изгода, има рисково поведение и извършва дисциплинарни нарушения;

-злоупотреба с наркотици - започната употреба на 16 годишна възраст, три предишни осъждания за притежание на наркотици; семейството му е обезпокоено от наркотичната му зависимост, осъденият не приема и не признава вредата им;

- умения за мислене - не може сам да разпознава проблемите си; повтаря едни и същи грешки, не мисли за последствията. Липсват ясни цели.

Рискът от сериозни вреди е преценен като среден. В условията на свобода рискът от сериозни вреди е висок за обществото и известен възрастен, и среден за персонала.

В становището на Началника на затвора е посочено, че въпреки водената корекционна работа с лишения от свобода, не са налице трайни позитивни промени в поведението, криминалните нагласи и начина на живот и обкръжение на правонарушителя, липсва мотивация и желание за скъсване с възприетите модели на поведение в условия на свобода, предвид което изразеното становище е да не бъде уважавана молбата за УПО.

В изготвената на 19.03.2026г. за нуждите на настоящето производство експертна оценка на актуалното му психично и емоционално състояние също е отразено, че при С. е налице занижена ефективност на вътрешен контрол, което рефлектира върху поведението му- деструктивно, със затвърждаваща се криминализация. Той не успява да поддържа устойчива мотивация за промяна спрямо вредни поведенчески навици. Рискът от зависимости при него е завишен. И в условията на контролирана институционална среда дисциплинарното му поведение е неустойчиво, поддава се на негативно влияние. На този етап становището за приложение на института на УПО е негативно.

Установява се от документите в затворническото досие, че лишеният от свобода не е поощряван, наказван е двукратно. Следва да се констатира ескалиращата тежест на провиненията, за които е санкциониран, защото:

-със Заповед № Л-1809/28.11.2025г. на Началника на Затвора- Пазарджик 4 му е наложено наказание за нарушениена затворническите правила, изразило се в държане на неразрешена вещ- 1 бр. мобилен телефон със зарядно устройство за него.

- месец и половина по- късно, със Заповед № 107-10-1141/09.01.2026г. на Началника на Затвора- Пазарджик е санкциониран за това, че се е уговорил с друг лишен от свобода близък на С. да внесе в затвора неразрешени за притежание вещи, каквито са и открити в донесения при свиждане от бащата на осъдения С. багаж- 10 бр. мобилни телефони, 1 бр. СИМ карта, 4 броя калъфи за моб. телефони, 1 бр. слушалка за моб. телефон, 8 бр. зарядни.

Прочитът на материалите по делото дава основание на въззивния съд да се солидаризира с изводите в проверявания съдебен акт, че при лишения от свобода С. не се установяват доказателства за завършен, необратим процес на поправяне. Незагубили актуалност и стриктно прилагани в съдебната практика са задължителните указания, дадени в н.1, б.“б“ от ППВС № 7 от 27.VI.1975 г., изм. с ППВС № 7 от 6.VII.1987 г.-институтът на УПО е постижим за осъден, за когото от данните по делото се установява поведение, изразено в съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността. В настоящия случай такъв извод не може да се направи. Правилна и обоснована е преценката на окръжния съд, че отсъства втората кумулативната предпоставка на чл. 70, ал.

1, пр. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода С. от изтърпяване на остатъка от наказанието. И според настоящия съд наказанието следва да се изтърпи изцяло, за да се даде възможност на затворническата администрация да продължи корекционната дейност спрямо лишения от свобода.

Изложеното обуславя извод, че ч астната жалба е неоснователна.

Атакуваното с нея определение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА определение № 251/09.04.2026г. на Окръжен съдПазарджик, постановено по ЧНД №258/2026г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6