Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260480 от 19.04.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6699/2020
Вид
Решение № 260480
Подписан
19.04.2021
В сила
05.06.2021
Състав
ИВАН ГЕОРГИЕВ БЕКЯРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 2 и 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 2 и 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260480 гр.

Пловдив, 19.04.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ при участието на секретаря Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 6699/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление

/НП/ № 507962-F530514/23.04.2020 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „***“ ООД, ЕИК *** на основание чл. 185, ал.

2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/ вр. чл. 188 ал. 4 т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Жалбоподателят моли да се отмени НП с бланкетни възражения за допуснати нарушения на материалния процесуалния закон. Моли и за прилагането на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай, доколкото наказващият орган не е извършил задълбочена преценка за приложимостта му.

Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Взема подробно становище по законосъобразността на обжалвания акт.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

При извършена оперативна проверка на 26.11.2019 г. в 20:30 часа на обект – заведение за бързо хранене, находящ се в *** и стопанисван от жалбоподателя „***“ ООД, свидетелят Х.К., в качеството си на проверяващ, установил, че в наличното в обекта фискално устройство модел „Tremol M20“ с индивидуален номер *** и ИН на фискална памет 50174041 не е регистрирана всяка промяна в касовата наличност /начална сума, въвеждане и изваждане на пари в и извън касата/, извън случаите на продажби, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени суми“. Установена е разчетна касова наличност към момента на проверката на ФУ /общ оборот от продажби/ - 233,60 лв.; фактическа наличност на парични средства, описани в Опис – 121 лв.; сума на паричните средства в началото на работния ден – 0,00 лв.; служебно въведени пари във фискалното устройство към момента на проверката – 100 лв.; служебно изведени пари във фискалното устройство към момента на проверката – 0,00 лв. Констатирана е разлика на паричните средства в размер на 112,60 лв., която не е отразена във фискалното устройство чрез функцията „служебно изведени суми“. По заявление на служител на дружеството вписано в описа на паричните средства установената разлика е сума, която управителя на дружеството е взел. Установено е, че фискалното устройство притежава конструктивна възможност да се извършват операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени суми“.

Нарушението е документирано с Протокол за извършена проверка сер. АА № 0025397/26.11.2019 г., подписан от служител на дружеството, В. И., без забележки, възражения и искания.

На 10.12.2019 г. пред орган на приходите се явил управителя на дружеството В. Н. и въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F530514/10.12.2019 г. срещу дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 188, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и В. Н. като управител на дружеството. Актът е подписан от негова страна, като е възразил, че трябва да бъде наказан за същото нарушение служителя, тъй като това било негова грешка.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 188, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Х.К. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, Протокол за извършена проверка сер. АА № 0025397/26.11.2019 г., опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, два броя декларации от лице, работещо на трудово/гражданско правоотношение, две страници копия на дневен отчет и съкратен отчет от фискална памет, разпечатка от ТР към АВ, оправомощителна заповед.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че проверката е започнала с контролна покупка. Сочи, че констатираната разлика е била установена след опис на паричните средства, която не била въведена във фискалното устройство (ФУ). Установена е въпросната положителна разлика от 112,60 лв. За проверката потвърждава, че съставил протокол.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите са в съответствие с описа на паричните средства и протокола за извършена проверка относно наличните парични средства в касата и тези отразени във ФИ.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна.

По спазването на процедурата:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Същият е подписан от актосъставителя, двама свидетели и представител на нарушителя. Съставен е в присъствието на последния. Предоставена е възможност за възражения в акта, от което управител на дружеството се е възползвал и ги е посочил.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до съществено накърняване на правото на защита на наказаното лице. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата, свързани с контрола и осъществяване на държавната политика по отношение на фиска.

Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на Кмета на Община Пловдив.

Не се споделя и становището, че след като АНО не е обсъдил задълбочено приложението на института на „маловажния случай“ може да допусне процесуално нарушение. Преди всичко необсъждането на чл.

28 от ЗАНН не е нарушение от съществените, което да ограничава правата на жалбоподателя, доколкото той самия може да разгърне в пълнота защитата си в съдебното производство и да ангажира доказателства за твърдените от него обстоятелства и прилагането на закона в пълнота. От друга страна необсъждането му не може да доведе до неправилно отразяване на фактите, а самите действия на АНО по установяване на обективната действителност биха могли да не са в достатъчна степен пълни, всеобхватни и достатъчни. Отново жалбоподателят може в пълна степен да осъществи правата си в съдебното производство.

От материалноправна страна:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението като нарушение на посочената разпоредба на чл. 33, ал. 1 от специалната Наредба № Н-18 на МФ (чието към настоящия момент наименование е Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.). Това е именно и релевантната правна норма, която единствено съдържа фактическият състав на нарушението и определя дължимото поведение на адресатите си. Посочената норма гласи, че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

Безспорно се установява, че „***“ ООД е извършвало търговска дейност в обект – заведение за бързо хранене, находящ се в ***с регистрирано фискално устройство модел „Tremol M20“ с индивидуален номер *** и ИН на фискална памет 50174041.

Нарушението се състои в липсата на дължимото поведение в определената от закона форма, каквото е служебното въвеждане или извеждане на суми във ФИ, което да съответства на касовата наличност. Тоест трябва да има пълно съвпадение между фискалната памет, а оттам и разчетената касова наличност от ФУ, и фактическата наличност в касата към момента на проверката. Тъй като обективно е била налице разлика между фактическата и отразената с фискалното устройство наличност на парични средства и обективна наличност на съответните операционни команди на фискалното устройство, с които разликата е могла да бъде отчетена, съвсем правилно административнонаказващият орган е счел, че действията на жалбоподателя са нарушение на посочена норма. Сам служител на дружеството в описа на паричните средства посочва, че разликата представлява взети от управител на дружеството парични средства.

Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност, а именно дружеството, извършващо търговската дейност. Ето защо и е правилен изводът на съставителя на акта и издателя на постановлението, че с бездействие е осъществено нарушение на посочената разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредбата Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Доколкото се касае до нарушение, осъществено от юридическо лице, в случая не се издирва въпросът за вината, тъй като отговорността му е обективна и безвиновна. С факта на установеното бездействие е налице осъществяване състава на нарушението.

Доколкото се установи по безспорен начин извършването на нарушението от страната на дружеството жалбоподател, идентичността на нарушителя, в случая дружество, и обективната му отговорност за извършеното нарушение, съдът намира, че законосъобразно е приложен материалния закон. Тъй като е ангажирана отговорност на юридическо лице и поради обстоятелството, че последната е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда субективната страна на деянието.

По наказанието:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, която ал. 1 предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. /ал. 1/, а съгласно ал. 2 „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага … имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“. В параграф 11 от ПЗР на Наредба № Н-18 изрично е посочено, че тя се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради което и нарушението на чл. 33, ал. 1 от нея подлежи на санкциониране именно по реда на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.