Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1768 от 11.07.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1759/2024
Вид
Определение № 1768
Подписан
11.07.2024
Състав
Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1768 гр. София, 11.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20241000501759 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „МБАЛ Самоков ЕООД с вх.№ 260443/ 09.04.2024год. срещу Разпореждане № 260026/22.03.2024год. ,постановено по гр.д.№ 38/2018год. на ОС-София, с което е върната въззивна жалба с вх.№ 2601125/25.01.2024год. на „МБАЛ Самоков“ ЕООД против Решение № 260014/08.12.2023год. на основание чл.262, ар.2,т.2 вр. с чл.261,т.4 от ГПК .

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане.

Твърди се ,че към съобщението на ОС-София за изпълнение на нередовности на подадената въззивна жалба не било приложено цитираното в съобщението разпореждане от 26.01.2024год., а и било получено от лице , което не било оправомощено да получава съдебни книжа за дружествотожалбоподател. Това лице не било технически сътрудник на адв. Т., а на неговия брат, с когото ползвали едно и също помещение. Разпореждането на съда за отстраняване на нередовности на въззивната жалба не било предадено на адв. Т. от неговия брат - К. , тъй като бил продължителен период от време, след получаването му, извън гр.София по семейни причини. Твърди се , че чрез заплащане на държавната такса за въззивно обжалване болницата-жалбоподател е заявила интереса си от обжалването си , а и обжалваното решение било постановено по делото с голям имуществен интерес. Сочи се ,че пропускането на срока за отстраняване на нередовностите на подадената въззивна жалба се дължало на непредвидени обстоятелства и че този пропуск бил извън волята на адвокат пълномощника на болницата-жалбоподател.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за връщане на делото на ОС- София за администриране на въззивната жалба.

Към частната жалба е представено платежно нареждане /без дата / за заплатена по сметка на АС-София държавна такса в размер на 600 лева от МБАЛ Самоков ЕООД , обяснения от К. Т.клиничен психолог, с адрес на практиката : гр.София , бул.“ ***“ № 18, извлечение от регистър на Българско психиатрично общество и известие за връчване на пратка с адресат –Софийски окръжен съд.

В подаден писмен отговор от Д. Д. се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Поддържа се , че съобщението на ОС-София ,с която болницата-жалбоподател е била уведомена , че подадената от нея въззивна жалба е оставена без движение и че следва да внесе следващата се за въззивното обжалване държавна такса , е получено на 07.02.2024год.на адреса на адвокат пълномощника на жалбоподателя – адв. Т. , от сътрудник в кантората, с посочване на 1 нейните имена. Твърди се , че е налице редовно връчване по реда на чл.51, ал.1 от ГПК и че обстоятелството дали А.И. е служител на или адвокатски сътрудник на адв.Т. било без правно значение. Извод за редовността на връчването следвало да се прави и от обстоятелството, че същото лице - А.И. е получавала и други съдебни книжа, адресирани до адв. Т. и това връчване е било прието за редовно от съда и никога не е било оспорвано от страната, представлявана от адв. Т..

Сочи се, че представеното с частната жалба платежно нареждане за внесена по сметка на САС държавна такса в размер на 600 лева не доказвало, че са отстранени в срок нередовностите на подадената въззивна жалба, тъй като върху платежния документ липсвала дата и е представен пред СОС едва на 26.03.2024год., тоест след изтичане на указания от съда срок. Твърди се, че представените към частната жалба писмени обяснения на К. Т. не могат да бъдат ценени като доказателствено средство за установяване непредвидени и непреодолими обстоятелства за пропускане на срока за отстраняване нередовности на подадената въззивна жалба, тъй като в случая се касае за несвоевременно предаване от адвокатския сътрудник на съобщението от съда до адвоката ,което било равнозначно на неполагане на дължима професионална грижа от страна на последния в защита интереса на страната , която представлява .

По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното разпореждане.

Софийският апелативен съд, като разгледа аргументите на жалбоподателя и съобрази данните по делото и приложимите от закона разпоредби, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, против допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

По делото се установява следната релевантна по спора фактическа обстановка:

С Решение № 260014/08.12.2023год., постановено по гр.д.№ 38/2018год. на ОС-София, „МБАЛ Самоков „ ЕООД и Д. Н. К. са осъдени да заплатят на Д. С. Д. на основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди – отстраняване на матката, болки, дисконфорт и емоционални страдания ,причинени поради лекарска небрежност при извършване на „цезарово сечение“ на 21.01.2013год. в размер на 30 000лева солидарно,ведно със законната лихва върху сумата ,считано от 21.01.2013год. до 21.01.2016год. като предявените искове са отхвърлени до пълните им предявени размери.

В производството пред Окръжен съд-София , ответната болница- МБАЛ Самоков ЕООД е представлявана от адв. П. Е. Т. с адрес : гр.***, бул.“ ***“ № *, ет. *, ап. * .

Съобщение за така постановеното решение , ведно с препис от него, е изпратено на ответната болница чрез адв. Т. на адрес : гр.*** , бул.“ ***“ № *, ет. *, ап. * , където е получено на 26.02.2024год. от лицето А.И. - сътрудник.

На 24.01.2024год. адв. Т. като пълномощник на „МБАЛ Самоков“ ЕООД е депозирал въззивна жалба срещу цитираното по-горе решение, която с разпореждане на съда от 26.01.2024год. е оставена без движение до внасяне в едноседмичен срок от съобщението на държавна такса по сметка на САС в размер на 600 лева. Със същото разпореждане е указано на жалбоподателя, че при неизпълнение в срок на дадените указания , въззивната жалба ще бъде върната.

Съобщението за оставената без движение въззивна жалба, с приложен към него препис от Разпореждане № 260004/26.01.2024год. , е изпратено до адв. Т. и на посочения по-горе адрес на неговата кантора , където е получено от лицето А.И. – сътрудник .

С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 22.03.2024год. ОС-София е върнал подадената от „МБАЛ Самоков“ ЕООД въззивна жалба вх.№ 2601125 на основание чл. 262, ал.2,т.2 от ГПК, приемайки , че жалбоподателят не заплатил в срок дължащата се за въззивно обжалване държавна такса в размер на 600 лева. Приел е също така , че срокът за отстраняване на констатираните нередовности на въззивната жалба е започнал да тече на 08.02.2024год. и че е изтекъл на 14.02.2024год. , въпреки което , а и към датата на постановяване на разпореждането22.03.2024год. , те не са отстранени.

На 26.03.2024год. адв. Т. е депозирал пред ОС-София молба ,с която е представил платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 600 лева по сметка на САС.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира ,че 2 правилно първоинстанционния съд е приел наличието на предпоставките на чл. 262, ал.2 ,т.2 от ГПК , даващи основание за връщане на подадената от „ МБАЛ Самоков“ ЕООД чрез адв. Т. въззивна жалба срещу Решение № 260014/08.12.2023год., постановено по гр.д.№ 38/2018год. на ОС-София.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1,предл. 2 от ГПК , връчването в кантората на адвокат може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. В случая съобщението е връчено на адреса на кантората на адв. П. Т. на лицето А.И. , посочено като „сътрудник“ и което се е намирало в кантората , съгласило се е да получи съобщението и да го предаде на адвоката.

Неоснователно е твърдението в частната жалба, че в настоящия случай не е налице редовно връчване , тъй като съобщението е получено от лице , което не е сътрудник на адв. Т.. В съдебната практика, част от която е цитирана и в писмения отговор по частната жалба, се приема ,че съобщението до адвокат на страна по делото, което е връчено при условията на чл.51, ал.1 , изр.2 от ГПК има материална доказателствена сила относно обстоятелствата, че връчителят е извършил проверка и се е убедил, че са налице законовите условия да извърши връчването на лице, различно от адвоката, когато е намерил лицето в адвокатската кантора и то е в отношения на работа и сътрудничество с адвоката. Дадено е тълкуване, че за да връчи съобщението на лице, различно от адресата, връчителят е длъжен да провери пасивната процесуална представителна власт, но законът не изисква връчителят да опише всички действия по тази проверка. Достатъчно е в съобщението да посочи качеството на лицето, на което е връчил (чл.44, ал.1, изр.1 и 2 от ГПК / ,което изискване в случая е изпълнено.

Гореизложеното дава основание да се приеме , че така удостовереното връчване на сътрудник в адвокатската кантора на адв. Т. –пълномощник на болницата- жалбоподател е в съответствие с изискванията на чл.51, ал.1 от ГПК за връчване на адвокат ,тъй като липсват доказателства, които да го опровергават. Такова доказателство не съставлява представеното към частната жалба и наименовано „обяснение“ от К. Т. - брат на адв.Т. . В обясненията си К. Т. твърди ,че с брат му- адв.Т. работят в една кантора / офис/ и че лицето А. И. не е сътрудник на неговия брат, а негов сътрудник. Същевременно по делото са налице данни ,че А. И. е получавала и други съдебни книжа до адв. Т. по делото пред СОС и то именно в качеството си на „сътрудник“, като редовността на тяхното връчване не е била оспорена.

С оглед редовното връчване на съобщението за оставяне на въззивната жалба без движение с указания за внасяне на държавна такса и представяне на доказателства за това, правилно първоинстанционният съд е приел, че едноседмичният законов срок е започнал да тече от връчване на съобщението на 07.02.2024год. и до изтичането му на 14.02.2024год. болницата – жалбоподател не е отстранила нередовността на въззивната жалба, свързана с невнесената държавна такса. Платежното нареждане за внесена по сметка на САС държавна такса в размер на 600лева е представено пред СОС на 26.03.2024год. - след изтичане на указания от съда срок , а и в него не е посочена дата на извършване на превода .

Предмет на обжалване в настоящото производство е разпореждане , с което е върната въззивна жалба в хипотезата на чл.262, ал.2 ,т.2 от ГПК. Ето защо релевантни към обжалването са всички оплаквания и твърдения свързани с нередовността на извършеното връчване на съобщението до адвокат пълномощника на болницата – жалбоподател на съобщението за отстраняване на нередовности на въззивната жалба. Всички останали твърдения и оплаквания във връзка с наличието на непредвидени и неотстраними за адвоката причини, довели до пропускане на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба , имат отношение към производство по чл.64 от ГПК и не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира ,че в случая е налице основанието на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК за връщане на подадената от „МБАЛ Самоков „ ЕООД въззивна жалба ,д о който извод е достигнал и първоинстанционния съд в обжалваното разпореждане, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Апелативен съд-София, в настоящия си състав ,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260026/22.03.2024год., постановено по гр.д.№ 28/2018год. по описа на Окръжен съд-София ,с което е върната въззивна жалба вх.№ 2601115/25.01.2024год. на „ МБАЛ Самоков“ ЕООД против Решение № 260014/08.12.2023год. на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________