Присъда № 2 от 23.01.2023, Районен съд - Тутракан

Мотиви към Присъда № 2 от 23.01.2023 към НОХД № 125/2022 на Районен съд – Тутракан

Съдебното производство по настоящото дело пред Районен съд Тутракан е второ, след като с Решение № 35/21.06.2022 по ВНОХД № 28/2022 на Окръжен съд Силистра е отменена Присъда № 260004/20.04.2021 по НОХД № 237/19 на РС Тутракан и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Районна прокуратура – Тутракан, понастоящем ТО-Тутракан към Районна прокуратура - Силистра е повдигнала обвинение с обвинителен акт срещу М. В. К., ***, ЕГН **********, с което подсъдимият е обвинен в това, че на 15.07.2018 г. по път II – 49 преди с. Старо село, обл. Силистра, по непредпазливост причинил смъртта на О. Х. М. с ЕГН **********, б. ж. на с.****************, като не осигурил безопасното придвижване на воденото от него без повод животно – кон, съгласно чл. 106 от ЗДвП, който изскачайки на ПП предизвикал ПТП с движещ се лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № ***, управляван от М. – престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка и правна квалификация като изложените в обвинителния акт. Счита, че в хода на ДП и в хода на съдебното следствие се доказа, че подсъдимият М. К. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Намира за установено, че смъртта на О. М. се дължи на тежка шийна травма, довела до усложнение, и всичко това е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, а причината за това настъпило ПТП е кон, който е оставен без надзор от подсъдимия. Този кон е излязъл внезапно на лентата зад движение на автомобила и водача на МПС-то. Пострадалият О. М. не е имал техническа възможност да избегне удара с животното. Отговорен за това животно е подсъдимият М. К.. Според прокурора, той е извършил престъплението по непредпазливост, тъй като не е искал настъпването на вредоносния резултат, но е бил длъжен да го предвиди. Отдава значение на характера на коня, който бил своенравен, не се подчинявал, буен и т.н, заради което към него е трябвало подсъдимият да се отнася с повече внимание дори от обикновените случаи, в които животните по принцип трябва да се контролират. Именно това небрежно отношение на подсъдимия е довело, според прокурора, до внезапното излизане на коня на пътното платно и настъпилото ПТП, при което е пострадал О. М. Иска от съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на това престъпление. Сочи като смекчаващи вината обстоятелства, че към момента на инцидента подсъдимият не се води осъждан.

Отегчаващи отговорността обстоятелства обвинението не сочи. Намира, че наказанието трябва да е ориентирано под средния размер, но не и на самия минимум. Предлага наказанието да е „Лишаване от свобода“, което на осн. чл.

1

66 от НК да е отложено за изпитателен срок от 3 г.

Повереникът на частния обвинител Н. А. – адв. М., подкрепя изцяло изложеното от държавното обвинение. Излага своя доказателствен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, от който заключва, че обвинението е изцяло доказано във всичките му аспекти.

Другият повереник на частния обвинител – адв. Б., се придържа изцяло към казаното от държавното обвинение и от колегата ѝ. Допълва с доводи от правната страна на престъплението. Излага, че конят е навлязъл внезапно на пътното платно пред автомобила на пострадалия, предизвиквайки сблъсък между животното и автомобила. В резултат водачът на лекия автомобил е получил тежки травми, довели впоследствие до неговата смърт, като между получените травми и леталния изход е налице пряка причинна връзка.

Защитникът на подсъдимия заявява, че не са събрани достатъчно безспорни и категорични доказателства, които да подкрепят обвинителната теза на прокурора, поддържана безусловно от поверениците на частния обвинител. Напротив, настоява, че са събрани такива, доказващи, че подсъдимият М. К. не е извършил Д.ието, в което е обвинен. Излага анализ на фактите за живота на коня П. и нрава му. Конкретно за катастрофата, приема, че вечерта подсъдимият К. отишъл в базата за да прибере трите коня, за които се грижел, и когато пристигнал, вече било тъмно, той видял, че в заграждението били само двата коня, а коня П. не бил там. Подсъдимият решил да изведе другите два коня и да обиколи района към с. Старо село с идеята, че водейки двата коня ще привлече третия кон – П., като по този начин ще успее да го хване и да прибере същия в селскостопанската сграда.

Подсъдимият повел двата коня по черен път, по посока на с. Старо село.

Обиколил стадиона. След което се върнал обратно. Пресякъл пътното платно срещу селския „казан“, като повел двата коня от лявата страна на пътното платно, срещу движението, по банкета, като той се движел в канавката по посока разклона към път II-21, с цел да достигне отбивката за неговата стопанска база. Разстоянието от мястото на пресичане на пътя до отбивката за неговата база е било около 250 метра, което той преминал, водейки двата коня.

През това време на обиколката с водените два коня подсъдимия не е видял никъде коня П. Когато стигнал до отбивката за неговата база, подсъдимият видял, че от насрещната посока приближава по пътя автомобил с висока скорост и включени светлини. М. К. носел фенерче в себе си и от мястото на отбивката, където спрял с двата водени от него коня, присветнал на приближаващия се автомобил, който минал покрай него. Присветването било с цел да уведоми шофьора за наличната опасност, която той самият представлявал с двете животни. Подсъдимият се обърнал след отминалия покрай него автомобил и тогава видял на светлините на фаровете, на повече от 100 метра зад себе си, движещ се по пътното платно кон. Непосредствено след това подсъдимият видял как автомобилът ударил коня. Като цяло тезата на защитника е, че подзащитният му не е имал представа, че конят П. го следва, т.е. че не е налице водене на животното по правилата за движение по 2 пътищата. Оттам, че липсва субективният елемент от състава на престъплението. Отделно излага подробни доводи, че липсва причинноследствена връзка между получените от пострадалия шофьор травми и настъпилата впоследствие смърт. Настоява, че причината е в неправилното лечение на същия, т.е. – лекарска грешка. Изтъква, че шофьорът е имал възможност да спре безопасно в рамките на осветеността на фаровете. В заключение пледира за оправдателна присъда.

Подсъдимият в личната си защита казва, че не се счита за виновен и моли да бъде оправдан. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установена следната РЕЛЕВАНТНА към повдигнатото обвинение и защитната теза на подсъдимия фактическа обстановка:

Подсъдимият М. В. К. е на ***, с ЕГН **********. Той стопанисва обор (дам), намиращ се в близост до път II-49 в края на селото, до селския „казан“ /сграда и съоръжение за дестилиране на ракия с икономически и в известна степен социални функции/. В дама М. К. се грижи за три коня, единият от които е с регистрираното име П. На 15.07.2018 г. към свечеряване, малко преди 21,27 часа подсъдимият отива в обора да нагледа конете и установява, че конят П. го няма в ограждението. Забелязва го да отива към асфалта на пътя. Обажда се на свид. М. П., с когото заедно се грижат за животните, за да поиска от него помощ да го приберат. Докато свидетелят П. се приготвя да се отзове, подсъдимият решава да опита сам примами коня П. с другите два коня, които взема на повод и тръгва след избягалото животно. Идеята му е, като види другите два коня, конят П. да тръгне след тях и така да го прибере в обора. Подсъдимият се отправя в посока към селото и прийомът му успява, конят П., тръгва след двата коня и виждайки това, съзнавайки го, подсъдимият К. предприема връщане към дама, поемайки по пътя II-49 в посока от с. Старо село към отбивката за обора му. Движи се по левия банкет на пътя, гледано от неговата посока: с лице към отбивката за обора му, която отбивка е от лявата страна на пътя, и с гръб към селото. Върви с двата коня на повод, а конят ******* ги следва свободно на около 30-50 метра. Бидейки на банкета в лявата част на пътя II-49, спрямо посоката му на движение, подсъдимият всъщност се движи срещуположно на движението по тази лента, по която колите се движат, за да отидат към селото. Точно тогава от с. Старо село по посока към главен път II-21 (Русе-Силистра) пътува с автомобила си свид. Б. Т.. Той застига движещата се група животни – три броя коне, и техния водач, като те му се падат отляво. Първо забелязва свободно движещия се кон П., който се намира на пътното платно, намалява и подминавайки го вижда напред подсъдимия К., държащ на повод другите два коня. След като ги подминава и тях свид. Т. забелязва в далечината, зад кривите на пътя, светлините на насрещно движеща се кола, която приближава мястото, на което свид. Т. токущо е подминал конете и подсъдимия и затова свидетелят решава да спре и да предупреди със светлинни сигнали „къси-дълги“ шофьора на насрещно 3 движещия се автомобил. Шофьорът е О. М. управлява автомобил марка „***“ модел „***“ с малко над 90 км/ч, на дълги светлини. Ограничението за него в процесния участък от пътя, а именно километър 97+300 от път II-49 е общото за извън населено място, т.е. 90 км/ч. Възприема предупреждението, но не намалява скоростта на управлявания от него автомобил. В този момент подсъдимият К. също вижда приближаващият към него автомобил на О. М. и съзнавайки опасността за него, която представлява воденият без повод кон П., и понеже носи в себе си фенерче, просветва на шофьора М. След като колата на М. минава покрай подсъдимия, последният се обръща назад, за да проследи как ще се развие опасната за шофьора ситуация и вижда сблъсъка на автомобила с коня П. Преди сблъсъка шофьорът О. М., забелязва подсъдимия с двата коня, но нито предприема аварийно спиране, при което, ако го беше направил щеше да избегне удара в коня П., нито намалява скоростта си на движение, до момента, в който е прекалено късно, когато възприемайки свободно движещия се кон на пътното платно, предприема аварийно спиране.

Автомобилът, управляван от М. удря коня със скорост 86,4 км/ч. От удара животното смачква тавана на автомобила, притиска шофьора и му причинява шийна травма със счупване на прешлени и компресия на гръбначния мозък, както и други травматични увреждания. Пристигналият на мястото медицински екип установява, че нараняванията на М. са такива, които изискват третирането им в медицинско заведение и с помощта на екипа от пожарната изваждат шофьора. Докато е още в катастрофиралата кола и при изваждането му на него не му се поставя шийна яка, а такава му е поставена в линейката. Откарват го направо в УМБАЛ „К.“ в Р., като пристига там в 22,55 часа на 15.07.2018 г. От болницата в Русе установяват, че се налага операция на счупените шийни прешлени, която не могат да извършат там и по тази причина е закаран в МБАЛ „С. И. Р.“ – София, където постъпва в 21,12 часа на 16.07.2018 г. В хода на лечението в болницата в София О. М. получава усложнения и на 29.08.2018 г. в 22,10 часа умира. Причината за смъртта не е неправилно лечение, с който условен термин съдът обхваща всичките му проявни форми (несвоевременно, неподходящо, непълно, некомпетентно и т.н.). Причината за смъртта на М. е Д.ието на подсъдимия К., който като водач на животно, а именно на коня П., не го е направлявал непрекъснато, така че да не създава пречки и опасности за движението, а го е оставил без надзор в обхвата на пътя, поради което е поставил началото на причинно-следствената верига от събития, довела до трагичния ѝ завършек.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

В голямата си част изложената фактология е несъмнена и безпротиворечива.

Особено ценно доказателствено значение по делото имат обясненията на подсъдимия, дадени пред съдебния състав по НОХД 237/2019 г. и четени в настоящото производство по реда и на основанието на чл. 279, ал. 1, т. 4 от НК 4