Решение № 36 от 09.02.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. гр.Мадан, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. Д. при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело № 20235430100282 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от С. Г. В. против "********" ЕАД и "*********" ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласен за недействителен Договор за потребителски кредит № ******** сключен между С. Г. В., ЕГН ********** в качеството и на Кредитополучател и "*********" ЕАД, ЕИК:

********в качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, както и да бъде прогласен за недействителен Договор за поръчителство от ******* с предмет обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит № *********, който Договор за поръчителство е сключен между С. Г. В., ЕГН ********** и "*********" ЕООД, ЕИК:

203508899, на основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 1******* г. между ищцата и ****** ЕАД, с ЕИК ********* бил сключен договор за потребителски кредит № ********, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно чл. 4 от Договора, в случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: да предостави на ********* банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Съгласно Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 2790261 / 15.06.2023. условията на договора били както следва: Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с погасителен план; Кредитен продукт: "Credissimo плюс"; Общ размер на предоставения Кредит: 1200.00 лева / хиляда и двеста лева и нула стотинки; Срок на Кредита: 15 / петнадесет месеца /; Брой на Погасителните вноски: 15 / петнадесет вноски; Фиксиран годишен лихвен процент по Кредита: 39.51%; Годишен процент на разходите по Кредита: 47.51%; Общ размер на всички плащания: 1546.28 лева. За обезпечаване на така сключения договор за потребителски кредит ищцата се била видяла принудена да сключи и договор за 1 предоставяне на поръчителство с "********" ЕООД (собственик на капитала на дружеството е К********* ЕАД). Съгласно б. А от преамбюла към договора ПОТРЕБИТЕЛЯТ е подал заявление за потребителски кредит до ******* ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С. ******** Район "********", бул.

"********" *** (сграда *), ет. *, ******** („********“), като е подписал договор за потребителски кредит („Договор за потребителски кредит“) и Общите условия за предоставяне на кредити на ****** По силата на Договора за потребителски кредит ******** се задължава да предостави на ПОТРЕБИТЕЛЯ потребителски кредит в размер на 1200.00 лева със срок за погасяване ******г.., след предоставяне на обезпечение за задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит под формата на поръчителство, под условие, че подаденото от ПОТРЕБИТЕЛЯ заявление е одобрено от******** съгласно реда и сроковете, уговорени в Общите условия за предоставяне на кредити. Съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Договора с настоящия Договор ПОРЪЧИТЕЛЯТ се задължава да сключи договор за поръчителство, по силата на който да отговаря пред *********солидарно с ПОТРЕБИТЕЛЯ за изпълнението на всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит („Договор за поръчителство”). За поемане на задълженията по ал. 1 ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи възнаграждение на ПОРЪЧИТЕЛЯ. Съобразно Приложение № 1 към договора за поръчителство, раздел II, т. 1 възнаграждението на поръчителя е в общ размер на 926.78 лева, което се изплаща на вноски с различен размер за срока на действие на договора за кредит, т.е. 15 месеца. Ищцата възразява, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Твърди, че в договора не било посочено кои точно разходи формират ГПР. Не било достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР.

Счита, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както е бил и настоящия случай. Сочи, че видно от уговорките в договора между страните и тези в договора за поръчителство, между двата договора е налице такава тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит, т. е. те следва да се разглеждат като едно цяло/договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен, тъй като е налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението по поръчителството наред с това по основното задължение по кредита, и то с възможност дължимото възнаграждение да се преведе на кредитодателя по негова сметка. Възнаграждението за гарант/поръчител не било включено като разход в ГПР и потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното било задължително условие за получаване на кредита. Сочи, че договорът за поръчителство бил съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът бил трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване. Договорът бил едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство било кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителите се нуждаят спешно от финансови средства изискването за осигуряване на обезпечение превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита - аргумент от факта, че двата договора са сключени на една и съща дата по едно и също време. Подобно изискване 2 противоречало на чл. 16 от ЗПК и на Директива 2008/48 относно потребителските кредити, която забранява безотговорното кредитиране, повишаващо опасността от неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на потребителите /така съображения 9 и 26 от Директивата/, защото специфичният профил на потребителите на бързи кредити е: лица с налична вече задлъжнялост, с неустановими или ниски доходи и с имуществена необезпеченост, които са изолирани от банковото кредитиране. Доколкото договорът за поръчителство бил акцесорен, то недействителността на главния договор за потребителски кредит води до недействителност и на договора за поръчителство, поради липса на правно основание за неговото сключване. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника **********ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва сключването на процесния договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ******** ЕООД се е задължило да обезпечи като поръчител задължението на ищеца по договор за потребителски кредит №*******/********г. За така предоставената услуга било дължимо възнаграждение на поръчителя в размер на 926,78 лв. Не оспорва, че размерът на главницата по договор за кредит възлиза на 1 200,00 лв. и е следвало да бъде върната ведно с договорна възнаградителна лихва на 15 месечни вноски при ГПР от 47,51% и ГЛП от 39,51%. Ответникът описва механизма на сключване на договора на договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство. Посочва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните. „******** ЕАД предоставяло потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия било обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично било вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение. Обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „*********“ ЕООД било единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят имал право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му щяло да бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „*********“ ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „**********" ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „*********" ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР. Тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство не можело да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика“. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от **********ЕАД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва, че ищцата има сключени Договор за потребителски кредит № *******/ *********г с Кредисимо ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство с ********ЕООД (******** от същата дата. Сочи, че ищцата била усвоила изцяло главницата по договора за кредит в размер на 1 200,00 лева, като се е задължила да върне същата ведно с договорна възнаградителна лихва в размер на 346,28 лева за срок от 15 месеца от31.07.2023г. до 30,09.2024г. Приложимия по договора ГЛП възлизал на 39,51 %., а на ГПР -47,51 %. В деня на входиране на исковата молба 21.08.2023г. ищцата била подала заявка за кредит в размер на 6000,00 лева, последвана от още 4 заявки за кредити - на 22/08/2023, на 01/09/2023г., на 10/09/2023г. и на 12/09/2023г. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 3 на Договора за кредит договорът с ********* не е задължително да се сключва. Сключването на Договора за предоставяне на 3 поръчителство не било „задължително условие за получаване на кредита“. Сключването на договора с Ай Тръст било само възможност, а не задължение, поради което не е общ разход по кредита дефиницията в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Погасителният план на Договор за кредит (сочи фиксиран годишен лихвен процент, който е по-малко от пет пъти размер на законната лихва, респективно е в рамките на изискването на чл. 19, ал. 4 на ЗПК, Погасителният план има изискуемото се по ЗПК съдържание, с посочени брой на погасителни вноски, размер на всяка една от тях, от какви компоненти е съставена -части от главницата и от договорната лихва. Погасителният план съдържал информация за ГПР и обща сума дължима от потребителя, съгласно чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че единственият компонент на ГПР е възнаградителната лихва и това лесно би могло да се констатира от Приложение №1 към договора за кредит, където в систематизиран вид са презентирани на клиента съществените характеристики на правоотношението. Не бил нарушен чл. 19 от ЗПК, защото разходът по Договора за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезите на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и Ай Тръст бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Ответникът Кредисимо ЕАД оспорва да е знаел размера на възнаграждението на Ай Тръст към момента на сключване на Договора за кредит от ищцата. Дори и да се приеме за нищожен договора за поръчителство, то това би довело единствено до отпадане на задължението на коедитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Постъпила е молба вх. № 1805/31.08.2023 г. от ищеца, с която на осн. чл. 241 от ГПК моли при постановяване на решението да бъде разсрочено изпълнението на задължението за връщане на главницата, съобразно погасителния план по договора за кредит.