Решение № 379 от 14.08.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. София 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Въззивно гражданско дело № 20261800500259 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 130 от 04.12.2025 г., постановено по гр.д. № 661/2022 г. по описа на Районен съд – П., са отхвърлени предявените от Т. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „П. В.“ № ..., срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр. С..........., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000,00 лв., ведно със законната лихва от 15.07.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението. С решението съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника сторените от него разноски в производството в размер на 1935,00 лева.

Така постановеното решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – Т. И. Д., като във въззивната жалба по същество са развити доводи за неговата неправилност. Твърди се, че решението е необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като същевременно е и вътрешно противоречиво

Сочи се, че изводите на съда, че липсват доказателства за валидна застраховка и наличие на застрахователно покритие по посочената от ищеца полица, са неправилни и вътрешно противоречиви, тъй като ответникът е признал наличието на валидно застрахователно правоотношение за автомобила, участвал в процесното ПТП, доколкото е заявил, че признава факта за наличие на застраховка 1

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с № ВG/22/..........................., за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № СО......СС, валидна към датата на процесното ПТП – 21.10.2019 г. Това обстоятелство е било изрично отразено и в проекта за доклад по делото, в който е посочено, че за този факт не следва да се събират доказателства. Сочи се, че грешката в посочения номер на застрахователната полица в исковата молба, а именно № ВG/22/................................, който касае мотоциклет марка „Хонда“, се дължи на обстоятелството, че този номер е бил отразен в официалния документ, съставен от органите на МВР. При положение обаче, че самият застраховател – ответник по делото, изрично е признал, че за автомобила съществува валидна застраховка при него, макар и с различен номер, въззивникът счита, че това признание е напълно достатъчно за установяване на застрахователното правоотношение, като е било ненужно задължаването на страната по реда на чл. 190 ГПК да представи полицата.

Във въззивната жалба на ищеца се съдържат доводи за допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, доколкото съдът не е съобразил собственото си определение по чл. 146 ГПК, в което е приел застрахователното правоотношение за безспорен факт, като е тълкувал грешката в номера на полицата (допусната в протокола за ПТП) като липса на доказателства, вместо да съобрази направеното от ответника признание на правилния номер на полицата.

На основание чл. 266, ал. 3 ГПК се прави искане въззивният съд при необходимост, да задължи ответника на основание чл. 190 ГПК да представи застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № BG/22/........................... за лек автомобил „Ауди А6“, с peг. № СО......СС, валидна за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г., като му укаже последиците по чл. 161 ГПК при неизпълнение на това задължение.

С оглед на горното, въззивникът моли съдът да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове, като осъди ответника да му заплати и разноските пред двете съдебни инстанции, вкл. адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ( препис от въззивната жалба е връчен на процесуалния представител на ответника по реда на чл. 39, ал. 1, вр. чл. 51, ал. 1 ГПК на 13.02.2026 г.), ответникът – въззиваема страна, чрез процесуалния си представител – адв. Д. Х., е подал отговор на въззивната жалба вх. № 1064/02.03.2026 г., изпратен по ССЕВ на 27.02.2026 г.

В отговора са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба, доколкото липсвало твърдяното признание, че ПТП е настъпило именно по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който ответникът е признал, че съществува, както и че към датата на ПТП полица BG/22/........................... е била валидна, предвид възможността договорът да бъде прекратен на някое от основанията, посочени в КЗ. С оглед на горното, въззиваемата страна моли съда да потвърди първоинстанционното решение, като претендира и разноски в производството, в т.ч. адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

2

С определението си за насрочване на делото съдът на основание даденото в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване, е намерил, че на основание чл. 266, ал. 3 ГПК следва да задължи въззиваемата страна „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да представи по делото застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № BG 22/........................... за лек автомобил „Ауди А6“, с peг. № СО......СС, валидна за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г., като му е указал последиците по чл. 161 ГПК при неизпълнение на това задължение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява адв. Д., който поддържа въззивната жалба и предвид непредставянето от страна на въззиваемата страна на изисканата от съда застрахователна полица, моли въззивният съд да приложи последиците по чл. 161 ГПК. Претендира разноски в производството пред двете инстанции по чл.

38 ЗА поради предоставянето на правна помощ на материално затруднено лице.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, като указанията по чл. 190 ГПК са останали неизпълнени.

Окръжен съд – С..........., като съобрази доводите на страните и събраните гласни и писмени доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК (препис от решението е връчен на връчен на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 39, ал. 1, вр. чл. 51, ал. 1 ГПК на 16.12.2025 г., а жалбата е подадена по ССЕВ дори преди тази дата – на 13.12.2025 г.), от процесуално легитимирано лице – надлежно упълномощения процесуален представител на ищеца по иска – адв. Д. Д., като е съобразена и с изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и частично основателна.

Районен съд – П., трети състав, е бил сезиран с предявени от Т. И. Д. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД първоначално, обективно, кумулативно съединени осъдителни искове правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 15 000,00 лева (частичен иск от дължимите 20 000,00 лева), представляваща заместващо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на настъпило на 21.10.2019 г. ПТП с лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № СО......СС, собственост на Н. Д. Н., за който, видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 25 от 21.10.2019 г., с ответника е била сключена застрахова

„Гражданска отговорност“

– полица

№

BG/22/................................, валидна от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г. В исковата молба е посочено, че на горецитираната дата, около 06.50 часа, водачът Н. е управлявал л.а. „Ауди А6“ по северната лента на платното за движение на път ГП I-6 в гр. З.............., в посока от изток на запад, като ищецът бил пътник в този 3 автомобил. През това време водачът Б. П. управлявал л.а. „БМВ 320 Д“ по платното за движение на ул. „Владислав Варненчик“, в посока от север на юг, като при достигане на кръстовището водачът на л.а. „БМВ 320 Д“ навлязъл в него без да спира на знак „Стоп“, а след навлизането си е задействал и спирачната система. В този момент л.а. „Ауди А6“, движейки се със скорост 91 км/ч, бил на около 55 метра, като водачът му отклонил автомобила наляво. Настъпил неизбежен удар в предната част на л.а. „Ауди А6“ и в лявата страна на л.а. „БМВ 320 Д“. Сочи се, че за пътния инцидент бил съставен протокол за ПТП с рег. № 25/21.10.2019 г. по описа на РУП – П..

Твърди се, че по отношение на виновния водач Н. Н. било образувано наказателно производство за престъпление по чл.343, ал. 4, във вр. ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. 342, ал. 1, предл. 3 НК, приключило с влязла в сила присъда № 10 от 19.04.2022 г., постановена по НОХД № 27/2022 г. по описа на Окръжен съд – С............

Описани са причинените на пострадалия увреждания, а именно – фрактура на триквектрума на дясна ръка и частична лезия на T.M.E.S.U. man.dex, като са описани настаняванията на ищеца в болница, предприетите по отношение на него медицински интервенции и продължителността на срока за възстановяване, а също и отражението, което инцидентът е имал върху психиката му.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е оспорил иска по основание и размер, доколкото не били налице всички елементи на фактическия състав на чл. 432, вр. чл. 477 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД. С отговора ответникът признава факта, че за процесното МПС – лек автомобил „Ауди“, модел „А6“, с рег. № СО......СС, е налична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с № BG 22/11/........................, сключена между „Лев Инс“ АД и собственика на лекия автомобил. Оспорен е механизмът на осъществяване на процесното събитие, както и възникването на описаните в исковата молба по вид, характер и интензитет вреди. Релевират се възражения за съпричиняване от страна на пострадалия, поради пътуване в МПС без поставен предпазен колан, с какъвто автомобилът е разполагал, както и за наличие на независимо съизвършителство от водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“, рег. № СО3757СХ. Оспорен е размерът на заместващото обезщетение, като се твърди, че същият е прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване. Оспорен е и предявеният акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото в случая, за да изпадне в забава, застрахователят следва да бъде поканен да плати по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, като претенция за заплащане на лихви е била отправена едва с връчването на исковата молба на ответника – 23.01.2023 г.

С определение № 74 от 21.03.2023 г. по гр. д. № 661/2022 г. по описа на РС – П. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, съобщил е на страните проекта си за доклад по делото и се е произнесъл по доказателствените им искания. С проекта за доклад по делото съдът е указал на ищеца подлежащите на доказване факти, а именно, че при описаните в исковата молба обстоятелства е настъпило застрахователно събитие – в случая телесна увреда, вследствие на ПТП, причинено от водач на автомобил, чиято застраховка „Гражданска отговорност“ е 4 била валидно сключена при ответника и че този водач е причинил виновно непозволено увреждане (в случая – престъпление), вследствие на което ищецът, като пътник в застрахования автомобил е претърпял неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с непозволеното увреждане, чиято справедлива обезвреда е в претендирания размер. Указал, е, че относно вината е налице законова презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и че съгласно чл. 300 ГПК, съдът е обвързан от постановената присъда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С доклада си съдът е приел, че ответникът изрично заявява, че не оспорва наличието на сключена със „ЗК Лев Инс“ АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/22/..........................., валидна от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г. за лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № СО......СС, валидна към датата на ПТП, с оглед на което този факт бива признат и за него не е необходимо да се събират доказателства. С определението си съдът е приел, че възражението за независимо съпричиняване на вредоносния резултат от другия водач, участвал в процесното ПТП, не подлежи на разглеждане и за него не следва да се ангажират доказателства в този процес. При произнасянето си по доказателствата съдът е уважил доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК, като е задължил ответника да представи по делото застрахователна полица