Определение № 18254 от 15.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18254 гр. София, 15.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110131184 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод на документ вх. № 190335/02.06.2025 г., наименуван „Искова молба“, който е ръкописно написан върху Писмо изх. № 51084/14.05.2025 г., адресирано от Софийски районен съд, Наказателно отделение, до П. Ж.

П=, с което е указано на последния да уточни искането си към Софийски районен съд с Тъжба от 15.04.2025 г.

В документа се навеждат бланкетно твърдения за извършени престъпления и се прави искане за отвод по чл. 6 ЕКПЗОС.

При тази формулировка на сезиращия го документ, настоящият съдебен състав е счел, че съществува неяснота относно волята на сезиращото го лице – дали исканията на същото са да бъде установен фактът на извършени престъпления, респ. подаденият документ има характер на сигнал за извършено престъпление, или има характер на молба, с която се прави искане за отвод към съдията-докладчик, на когото е разпределено разглеждането на „Тъжба от 15.04.2025 г.“, или искането е друго. Поради това, с разпореждане от 29.09.2025 г. съдът е оставил без движение производството по настоящото дело и е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца, както следва: в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда, да уточни по ясен и конкретен начин искането си към съда, обективирано в документ вх. № 190335/02.06.2025 г., като заяви дали същото има характер на сигнал за извършено престъпление, характер на молба, с която се прави искане за отвод към съдията-докладчик, на когото е разпределено разглеждането на „Тъжба от 15.04.2025 г.“, или искането му е друго – да посочи точно и ясно какво. В случай, че чрез този документ упражнява право на граждански иск – да представи нарочна искова молба, в която да посочи своето ЕГН; да посочи името и адреса на ответника, респ. ответниците в случай, че са повече от един; да посочи цената на иска или цената на всеки от исковете, ако са повече; да изложи обстоятелствата, въз основа на които ги предявява; да формулира петитум като ясно и точно заяви в какво се изразява искането до съда; да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще установява с тях, съответно да представи писмените доказателства, с които разполага; да представи исковата молба с приложените доказателства в препис според броя на ответниците.

В указания на страната срок е постъпил документ входящ № 337928/16.10.2025 г., наименуван „Искова молба“, който съставлява дописвания с химикал върху разпореждане рег. № 150195/29.09.2025 г. В постъпилия документ се съдържа единствено посочване, че ответници по делото са Държавата и Прокуратурата на Република България, бланкетно са изброени разпоредби на различни нормативни актове и е направено искане по чл. 23 ЗПП за адвокат, който „да уточни всичко“.

1

След запознаване със съдържанието на документ № 337928/16.10.2025 г., настоящият състав намира, че със същия не са изпълнени указанията, дадени с разпореждане от 29.09.2025 г. От постъпилия документ не става ясно какво е предметът на делото. В уточнителната молба липсват каквито и да е фактически твърдения, което възпрепятства възможността съобразно изискването на чл. 127, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК да се индивидуализират обстоятелствата, очертаващи основанието на исковата претенция на П. Ж. П=. Не става ясно на какво основание се иска ангажиране отговорността на посочените ответници и изобщо иска ли се това – липсва формулирано нарочно искане за осъждането им, вкл. не се сочи цена на исковете. Липсва изпълнение дори на указания на съда, касаещи формални изисквания за редовност на исковата молба – а именно посочване на ЕГН на ищеца и представяне на преписи от исковата молба за ответниците. Срокът за изпълнение на дадените указания е изтекъл. Указаните нередовности не са отстранени в дадения срок, което е основание за връщане на исковата молба като нередовна, поради процесуалното бездействие на страната, изразяващо се в неизпълнение на дадените указания. Страната изрично е предупредена за неблагоприятните последици от неизпълнението на дадените указания в срок.

Наред с горното, съдът намира, че с предявяването на настоящия иск ищецът П. Ж.

П= не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Конституцията, чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/ по аналогия от чл. 35, т.3, б.“а“от конвенцията/ и само на това основание искът се явява недопустим.

Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от Европейската конвенция за правата на човека съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание член 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба.

Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба./ в т. см. Miroļubovs and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до Съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима./ в т.см. M. v. the United Kingdom и Philis v.

Greece, и двете Решения на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на Съда да разглежда поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на Съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията ./ в т. см. Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy ; SimitziPapachristou and Others v. Greece/.

Принципно предявяването на един иск за цели, различни от разрешаването на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, следва да бъде третирано като недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета предлага следните индикации за производства, с които се злоупотребява: а) непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него, включително прекомерната стойност на спора; б) наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси; в) сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или паралелни дела; г) недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например забавяне на производството, търсене на най-юрисдикция чрез злоупотреба или измама или недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от 2 производството.

При служебно извършена справка в ЕИИС, съдът констатира, че към настоящия момент ищецът има заведени над 150 бр. първоинстанционни дела само пред Софийския районен съд. П. Ж. П= подава множество искови молби, които всъщност представляват дописвания във връзка с актове на съдебни състави по други дела, като неясните твърдения на ищеца, написани с химикал върху съдебните актове, съобщения за връчвания на съдебни актове и правят невъзможно да се разбере каква е волята на ищеца и има ли интерес същият от предявената претенция. По този начин исковите производства се увеличават многократно. Този маниер на поведение не може да се приеме, че отговаря на необходимостта за добросъвестно упражняване на права - в този смисъл и Определение № 14631 от 1.08.2025 г. на СГС по гр. д. № 8212/2025 г.

Относно подаваните множество молби от страна на П. Ж. П= в определение № 3556 от 07.07.2025 г. по ч. гр. д. № 1938/2025 г. на IV г. о. на ВКС е посочено, че: „че П. П= с поредицата нередовни, напълно неясни молби – искови и жалби, както и нежеланието да съобрази до момента с усилията на съдилищата да изяснят спрямо кого, каква и по каква причина търси съдебна защита, всъщност цели нелегитимен резултат - висящност на напълно неясно дело, без в действителност да желае неговото решаване“, като поведението е квалифицирано като превратното упражняване на субективни права и изрично е посочено от ВКС, че на страната следва да бъде указано, че последващи действия, с които продължава да сезира с каскадни неясни и нередовни жалби съдилищата по делото, ще бъдат оставени без последствия.

С оглед горното предявеният иск е процесуално недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.

В документ входящ № 337928/16.10.2025 г. се прави искане по чл. 23 ЗПП за адвокат, който „да уточни всичко“. Правна помощ по процесуално представителство не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима /чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП/. В случая, съдът намира подадената искова претенция за недопустима по смисъла на чл. 24, т. 2 ЗПрП., което изключва предоставянето на правна помощ. Съдът намира, че предоставянето на правна помощ не е необходимо и с искането за такава не е провокирано от нуждата за осигуряване на реален достъп до правосъдие. В тази насока следва да бъде изтъкнато, че по мнение на настоящия състав предоставяне на правна помощ поначало е необходимо при наведени от ищеца фактически твърдения относно предмета на инициираното от него дело, отказ за което ищецът в разглеждания случай прави, неизпълнявайки дадените му в този смисъл указания. Същевременно предоставянето на правна помощ при обосновано предположение за злоупотреба с права е лишено от смисъл и не съответства на принципите на чл. 47 ХОПЕС – в този смисъл и Определение № 14631 от 1.08.2025 г. на СГС по гр. д. № 8212/2025 г., постановено по идентичен казус. Задължението на съда да предприеме мерки за ограничаване злоупотребата с право обосновава отклонение от общия процесуален ред, поради което в настоящата хипотеза съдът следва да се произнесе едновременно по искането за допускане на правна помощ и по допустимостта на иска.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Ж. П= за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в безплатна защита по делото от адвокат.

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба с вх. № 190335/02.06.2025 г., 3 подадена от П. Ж. П=, въз основа на която е образувано гр. д. № 31184/2025 г. по описа на СРС, 29 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4