Решение № 348 от 13.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Бургас, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20252120101282 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на М. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., против К. П. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. В., с която се претендира да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3662,39 лева- главница, дължима на основание сключен между страните Договор за наем от 28.04.2022 г. на недвижим имот- жилище, собственост на ищеца, формирана както следва: незаплатен наем за 5 месеца в размер на 2 750 (по 550 лв. месечно), за периода от м. ноември 2023г. до м. март 2024г., както и сума за незаплатени към 18.01.2024г. консумативи в размер на 1462,39 лв., от които: 1 259,71 лв. за Топлофикация, 39,57 лв. за ел. енергия, 55,11 лв. за ВиК и 108 лв. за такса към етажната собственост, след приспадане на заплатен от длъжника депозит в размер на 550 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3862/11.11.2024 г. по ч.гр.д. № 7597/2024 г. по описа на БРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните бил сключен договор за наем от 22.04.2022г., по силата, на който ищецът бил наемодател, а ответникът- наемател. Сочи се, че до месец октомври 2023 г. включително, наемателят заплащал на наемодателя договореният наем от 550 лв. месечно, както и дължимите комунални разходи, след което преустановил плащанията. Заявява се, че наемодателят изпратил до наемателя покана, с която едностранно прекратил договора за наем, поради неизпълнението му от страна на наемателя, като му дал 7-дневен срок за 1 изпълнение на задълженията, подробно описани в исковата молба. Поканата била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на 08.03.2024 г., от която дата според ищеца бил прекратен и договорът за наем.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител, с който предявеният иск се оспорва и се претендира отхвърлянето му. Оспорва се съществуването на наемното правоотношение, както и размера на претенциите.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Претенциите носят правното си основание в чл.422 ГПК вр. чл.232, ал.2 и чл.86 от ЗЗД

По делото е представен договор от 28.04.2022 г., от които е видно, че ищецът, в качеството си на собственик, е отдал на ответника под наем апартамент № 122 с площ от 65 кв.м., находящ се в гр. С., при наемна цена в размер на 550 лв. месечно, платима от 1-во до 5-то число на текущия месец. Съгласно чл.1, ал.2 съглашението е сключено за срок от 1 година, считано от 01.05.2022 г. до 01.05.2023 г. Уговорено е било в чл.5, ал.1, че действието на договора се прекратява с изтичане на договорения срок, който срок може да се продължи само с изричното писмено съгласие на двете страни. По делото не се представят доказателства, че след 01.05.2023 г. договорът е бил удължаван, съответно същия е действал през процесния период- м.ноември 2023 г.м.март 2024 г. Следва да се посочи, че в исковата молба дори не са заложени и твърдения, че съглашението е било удължено. Представените към заповедното производство, започнало пред СРС, разписки установяват консумация на ел. енергия в обекта, но това не доказва, че жилището е било ползвано именно от ответника.

Действително в договора е уговорена възможност да се продължи неговия срок на действие, но това се извършва при изрично упоменати условия, а именно писмено изразено съгласие и на двете страни, каквито данни по делото няма.

В случая не може да се приеме и че приложение следва да намери нормата на чл.236, ал.1 от ЗЗД, т.е. договора да се е трансформирал в безсрочен такъв. Липсват данни и доказателства по делото, че наемателят е манифестирал по какъвто и да било начин волята си да продължи да ползва имота със съгласието на наемодателя, както и че действително е продължил ползването му и през процесния период.

На следващо място включването в договора на изрична клауза, че двете страни следва писмено да изразят волята са за продължаване действието на договора и след уговорения срок, налага извода, че страните са изключили възможността за приложение на чл.236, ал.1 от ЗЗД, най- малкото защото наемодателят ясно и недвусмислено се е противопоставил ползването на недвижимия имота от наемателя 2 да продължи след изтичане на срока на договора. В този смисъл Решение № 60292 от 2.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4050/2020 г., IV г.о., ГК, по чл.290 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.20а ЗЗД, уговорките между страните по договора имат силата на закон за тях. Спазването на тези уговорки и зачитането на техните последици е приравнено на законови разпоредби по отношение на страните, които са ги постигнали. Съблюдаването на спазването на тези уговорки, при възникнали спорове между страните, следва да се извърши от съда, при пълното зачитане на договореностите между страните, освен ако не са налице законови ограничения за това /недействителност/, при направени в процесуалните срокове и ред възражения за това.

С оглед на това, съдът не може да постанови решение, което е в противоречие с валидните клаузи от договорите между страните. В този смисъл Решение № 28/01.03.2017 г. по гр. дело № 60094/2016 г., IV г.о. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК.

С оглед на така изложеното съдът намира претенциите за неоснователни.

Доколкото становище, изразено лично от ответника, не бе дадено, а от страна на особеният му представител бе заявено оспорване на правоотношението, в тежест на ищеца бе да докаже наличието на валидно действащо за процесния период наемно правоотношение, което не бе сторено. В този смисъл няма основание да се приеме, че за К. Р. е възниквало задължение да заплаща както претендираните наемни вноски, така и сочените консумативни разходи, за процесния период.

Предвид неуважаване на исковете ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Бургас сумата от 103 евро, представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по исканата от особения представител съдебнографологична експертиза.

С оглед приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумите следва да се посочват във въведената като официална парична единица- евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено съществуването на вземане на М. Б.

Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., против К. П. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. В., за сумата от общо 1872,55 евро /3662,39 лева/- главница, дължима на основание сключен между страните Договор за наем от 28.04.2022 г. на недвижим имот- жилище, находящо се в гр. С., собственост на ищеца, формирана както следва: незаплатен наем за 5 месеца в размер на 2 750 (по 550 лв. месечно), за периода от м. ноември 2023г. до м. март 2024г., както и сума за незаплатени към 18.01.2024г. консумативи в размер на 1462,39 лв., от които: 1 259,71 лв. за Топлофикация, 39,57 лв. за ел. енергия, 55,11 лв.

3 за ВиК и 108 лв. за такса към етажната собственост, след приспадане на заплатен от длъжника депозит в размер на 550 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3862/11.11.2024 г. по ч.гр.д. № 7597/2024 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА М. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., да заплати по сметка на Районен съд- Бургас, сумата от 103 евро, представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по исканата от особения представител на ответника съдебно- графологична експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4