Присъда № 28 от 10.02.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 28 от 10.02.2026г. по НОХД № 6/2026г. на РС-С., изготвени 12.02.2026г.

РП - С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия Я. М. А. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.

1, б „а“ и б. „б“ от НК.

В съдебно заседание, преди започване на разпоредителното заседание пострадалото лице С. С. С., заяви, че не желае да се конституира като граждански ищец и частен обвинител по делото.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.

Съдът, след като изслуша становището на подсъдимия и неговия защитник, и след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-С. поддържа обвинението, така както е предявено. Пледира да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета и така определеното наказание „Лишаване от свобода”, за срок от една година и осем месеца да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

В съдебно заседание подсъдимият А., редовно призован се явява лично, признава се за виновен и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде наложено минимално наказание.

Служебният защитник на подсъдимия адв. С. от АК-С. не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Свидетелят С. С. С. живеел на административен адрес гр. С., кв.

1

„Българка“, бл. 16. Той бил собственик на лек автомобил марка и модел „Мерцедес 160 А“ с peг. № СН ЗЗ 24 АР.

На 23.05.2025г., около 18.00 ч. свид. С. С. паркирал превозно средство пред блока, в който живее и се прибрал. В джоба на предната седалката на шофьора, свид. С. С. оставил портфейла си с намиращата се в него сума от 1800 лв. (920.33 евро). След полунощ, на 24.05.2025г. покрай автомобила преминал подс. А., който пробвал да отвори предната врата на превозното средство, но не успял. Пробвал задната врата и след като успял да я отвори, влязъл вътре. Проверил какво има и открил портмонето на свид. С. С..

Отворил го и видял, че има парична сума, която взел, след което похарчил парите.

На 24.05.2025г., сутринта, свид. С. С. установил извършената кражба, за което сезирал надлежните органи. В района на местопроизшествието била установена камера за видеонаблюдение. С протокол за доброволно предаване от 30.05.2025г. свид. С. С. предал 1 бр. CD, съдържащ запис от охранителната камера. Полицейският служител свид. Йорд. Д. прегледал записите и разпознал като извършител на деянието криминално проявения подс. Я. А..

С протокол за доброволно предаване от 05.06.2025г. подс. А. предал сумата от 5 лв., която срещу разписка от 18.12.2025г. била предадена на свид.

С. С..

За нуждите на разследването била назначена и изготвена съдебновидеотехническа експертиза, при която на хартиен носител били свалени кадри от видеозаписи в обхвата на местопроизшествието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупности и поотделно.

Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и неоспорени от тях. Кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, а именно: С. С. (л. 26) и Йорд. Д. (л. 25).

Даде вяра на обясненията на подс. А., дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

2

Съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза, тъй като не беше оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта.

Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно се установява, че подс. А. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ от НК, тъй като на 24.05.2025г. в гр. С., в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи -парична сума в размер на 1800 лв. (920.33 евро) от владението на собственика С. С. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Безспорно е установено, че подс. А. е извършил деянието в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б“ от НК, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не помалко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. От приложената по делото справка за съдимост на лицето е видно, че със Споразумение от 23.04.2021г. по НОХД 1473/2020г. на PC - С., влязло в законна сила на 23.04.2021г., на подсъдимия е било определено общо наказание на основание чл. 23, ал. 1 от НК - 2 години „Лишаване от свобода“ за престъпления по чл.

215, ал. 2, т. 4, пр. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.

.3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Наказанието било изтърпяно на 04.06.2022г.

Със Споразумение от 31.01.2024г. по НОХД 123/2024г. на PC - С., влязло в законна сила на 31.01.2024г., обвиняемият бил осъден на 9 месеца „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 325, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.

55, ал. 1, т. 1 от НК. Наказанието било изтърпяно на 06.10.2024г. Тези две осъждания изпълват признаците на „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал.

1, б. „а“ и б. „б“ от НК. От изтърпяване на наказанията по тях, към момента на извършване на настоящото деяние, не са били изтекли пет години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК.

3

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината-пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подс. А. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасните последици и е искал настъпването на съставомерните общественоопасни последици. Той е бил е наясно, че отнема вещи, които са чужди. Имал е присвоително намерение спрямо тях, за което свидетелства и факта, че след отнемането им се е разпоредил с тях, като е изхарчил инкриминираната сума.

Деянието е довършено, вещите, предмет на престъплението са били във владение на подсъдимия, който се е разпоредил с тях. Имуществените вреди са частично възстановени.

Направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на съкратено съдебно следствие не може да бъде отчетено от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство, като в този смисъл е ТР № 1/2009г., на ОСНК на ВКС по т. д. № 1/2008г., според което при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК, признанието по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете лошите характеристични данни на подсъдимия. Предишните осъждания на подс. А., които обосновават „опасен рецидив“, представляващ квалифициращ признак на деянието, не следва да се вземат предвид като отегчаващи отговорността му обстоятелства, тъй като те са съобразени при определяне на по-тежки наказания в НК и при определяне на наказанието, не следва да се вземат повторно като отегчаващи вината обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специалната превенция.

Предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определи наказание на подс. А. при условията на чл. 58а от НК, като за извършено от него престъпление по . 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.

29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ от НК му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца. Така определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и осем месеца при първоначален строг режим.

4

Така наложеното наказание, съдът счита за максимално справедливо, отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието като чрез него ще бъдат постигнати целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Съгласно правилата на процеса, подс. А. бе осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 48.85 евро, равностойността на 95.54 лв. в полза на ОД на МВР – С..

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 28 гр. Сливен, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова

Съдебни

Радка К. Русева заседатели: Юсеин Х. Шакиров при участието на секретаря Росица Н. С. и прокурора М. Ст. В. като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Наказателно дело от общ характер № 20262230200006 по описа за 2026 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Я. М. А. - роден на ...........г. в гр.С., живущ в гр. С., ул. Кр.М. №....., българин, български гражданин, без образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 24.05.2025г. в гр. С., в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи -парична сума в размер на 1800 лв. (920.33 евро) от владението на собственика С. С. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, във вр. с чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ години и ШЕСТ месеца.

На основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА така определеното наказание на подсъдимия А. с 1/3, като същият следва да изтърпи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА година и ОСЕМ месеца при 1 първоначален СТРОГ режим.

ОТНЕМА в полза на държавата, иззетото по делото веществено доказателство - 1 бр. CD, поставен в найлонов плик и прикачен към кориците на досъдебното производство, който да се съхранява до изтичане сроковете за съхранение на самото дело, след което да се унищожи като вещ без стойност.

ОСЪЖДА подсъдимия Я. М. А. да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 48,85 евро (четиридесет и осем евро и осемдесет и пет евроцента), равностойността на 95,54 лева (деветдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.