Определение № 411 от 10.07.2026, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 411 гр. ***, 10.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ***, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Частно наказателно дело № 20265330202302 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба на Д. Н. Н. с ЕГН ********** срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.02.2026 г. по досъдебно производство № 600/2025 г. на Първо РУ към ОД на МВР *** и пр.пр. № 7468/2025 г. по описа на Районна прокуратура *** на основание чл.

243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради липса на престъпление по чл. 293а от НК.

С жалбата се прави искане за отмяна на постановлението на наблюдаващия прокурор. Излагат се съображения за неговата незаконосъобразност и необоснованост по отношения на мотивите за липсата на съставомерност на установените факти, покриващи състава на престъплението по чл. 293а от НК или друго престъпление по НК. Твърди се всъщност да не са изследвани признаците от състава на престъплението измама по чл. 209, ал. 1 от НК.

След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:

Жалбата е допустима. С нея се атакува постановление за прекратяване на наказателното производство, подлежащо на съдебен контрол, от процесуално легитимирано лице, имащо право на обжалване, и е подадена в законоустановения 7-дневен срок.

1

Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Досъдебно производство № 600/2025 г. по описа на Първо РУ към ОДМВР - *** е образувано на 26.09.2025 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК и се води за това, че за времето от 16.05.2023 г. до 16.05.2024 г. в гр. ***, след като е осъден с влязъл в сила съдебен акт - Заповед за изпълнение № 1672/2023 г., издадена по частно гражданско дело № 3575/2023 г. по описа на Районен съд - ***, IV брачен състав, да изпълни парично задължение в полза на Д. Н. Н. от гр. ***, включващо: 220 лева главница, 17,66 лева лихва за забава за периода от 25.05.2022 г. до 09.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, деловодни разноски в размер на 25 лева - държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева - и в продължение на една година от влизането му в сила не е изпълнил задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това - престъпление по чл.

293а от НК. По досъдебното производство не било привлечено лице в качеството на обвиняем.

В постановлението си прокурорът е приел следната фактическа обстановка:

На 09.03.2023 г. по повод на действия на пострадалата Д. Н. от гр. *** било образувано частно гражданско дело № 3575/2023 г. по описа на Районен съд - *** срещу длъжника й А.К.П. с ЕГН********** от ***, обл. ***. Пред съда като представил кореспонденция по приложението за комуникация „Месинджър“ с А.П.. Последната сама й била изпратила номера на банковата си сметка, трите си имена и единния си граждански номер. Н. й изпратила на два пъти пари в заем – първия път 100 лева, втория път – 120 лева. След десетина дни Н. започнала да си иска парите от П., но не могла да се свърже с нея. По образуваното частно гражданско дело, П. била осъдена със Заповед № 1672 от 13.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед не е била връчена на длъжника П.. Съгласно забележката на връчителя в адресираното до нея съобщение адресът й бил посетен на 17.03.2023 г. в 10:45 часа и на 18.03.2023 г. (събота, .т. неработен ден) и на адреса пак не бил открит никого. Бил е направен опит същото съобщение да бъде връчено на П. чрез установения по служебен ред неин работодател „***“ ЕООД, с. *** на ***, обл. ***. Съгласно забележката на служителя по 2 връчване на книжа лицето не било познато, а дружеството работодател си получавало кореспонденцията с куриер, понеже адресът му на управление се намирал извън населеното място. Заповедта е била връчена на 07.04.2023 г. чрез А.Б., пълномощник на установения по служебен ред работодател на П. – „***“ ЕООД. След редовното връчване работодателят не правел впоследствие никакви удръжки от трудово възнаграждение на П., което дало основание на прокурора да направи фактически извод въз основа на други установени факти, че се пораждат основателни съмнения, че П. не е работила действително при същия, респ. че полученото писмо не й е било предадено.

По описаното дело по описа на Районен съд - *** Н. получила изпълнителен лист № 2915 от 16.05.2023 г. срещу П. и въз основа на него било образувано изпълнително дело № 20239100400408 по описа на ЧСИ ***. По него била изпратена покана за доброволно изпълнение до П., която според ЧСИ била връчена лично на П. на 31.07.2023 г. чрез „Български пощи“ ЕАД.

Съгласно от писмото от ТД на НАП - *** П. действително е имала регистриран трудов договор с посочения работодател за времето от 28.02.2023 г. до 21.10.2024 г., а след този период нямала други регистрирани трудови договори. При опита на ЧСИ да наложи запор на трудовото възнаграждение на П., което тя би следвало да получава от работодателя „***“ ЕООД, не е получена никаква сума, нито какъвто и да е било отговор от дружеството. Въз основа на това прокурорът е направил да направи фактически извод въз основа на други установени факти, че не е установено при разследването П. да е реализирала доходи от трудови правоотношения. Установено е в хода на досъдебното производство, че тя е собственик на недвижими имоти - общо 5 бр. - в землищата на ***, т.е. е притежавала имущество.

При анализа си събраните в хода на досъдебното производство прокурорът обсъжда редом с формиране на фактическата обстановка, като се обсъждат писмените доказателства относно наличието на трудово правоотношение и получаването на трудово възнаграждение по него, както и притежаваната от П. недвижима собственост.

Въз основа на горното прокурорът е преценил, че въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка не се доказва извършването на престъпление по чл. 293а от НК, доколкото от субективна страна умишлено бездействие от страна на П. за неизпълнението на признато 3 със съдебен акт парично задължение към кредитор, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, в продължение на една година от влизането в сила на съдебния акт, като е приел, че поканата за доброволно изпълнение не представлява надлежно уведомяване за осъждане.

Като прецени доказателствата по делото съдът намери, че се установява възприетата фактическа обстановка, по която така или иначе не се спори, като се има предвид подадената жалба.

В този смисъл съдът частично споделя фактическите изводи на държавното обвинение, които намира за установени въз основа на събрания доказателствен материал, като изключва онази част от тях, които очевидно са плод на предположение. Същите са основани на събраните по делото доказателства, а именно показанията на Д. Н., протокол за доброволно предаване ведно с два броя платежни нареждания, копие на покана за доброволно изпълнение, копие на изпълнителен лист № 2915 от 16.05.2023 г., издаден от Районен съд – ***, запорно съобщение изх. № 6170/13.07.2023 г. от ЧСИ ***, запорно съобщение изх. № 6174/13.07.2023 г. от ЧСИ ***, напомнително съобщение изх. № 6585/13.08.2023 г. от ЧСИ ***, справка за длъжници с образувани изпълнителни дела, писмо от ТД на НАП – *** изх. № 05-16-1780#3 от 11.08.2025 г., справка за банкови и платежни сметки и банкови сейфове на физическо/юридическо лице от БНБ, заверен препис от цялото ЧГД № 3575/2023 г. по описа на Районен съд – ***, писмо от ТД на НАП – *** с изх. № ЕО-05-16-2573#1 от 27.10.2025 г., справка от Търговски регистър и Регистър на ЮЛНЦ, както и справка по данни за физическо лице относно вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – ***, писмо с изх. № 9192 от 02.12.2025 г. от ЧСИ ***, справка за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател.

Съдът не счита, че следва да бъдат преповтаряни аргументите за установеност на фактическата обстановка, в който смисъл все пак се намира при отразяване на фактическите изводи смесване с анализ на доказателствата, доколкото се посочват доказателствените източници, от които са почерпени и изводите. Вместо това въз основа на установената фактическа обстановка следва да бъдат изложени правните аргументи, включително по обоснованост, като все пак се посочи, че фактическите изводи следват и следва да се 4 извеждат от анализ на доказателствения масив.

Съгласно приетата фактическа обстановка районният съд намира, че изводите на прокурора за липса на престъпление по чл. 293а от НК поради липсата на елемент от субективна страна за преждевременно изведени, а постановлението му в този смисъл незаконосъобразно.

Съгласно чл. 243 от НПК прокурорът може да прекрати на наказателното производство на основанията по чл. 24, ал. 1 от НПК, както и когато прецени, че обвинението не е доказано. Прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК - когато деянието не съставлява престъпление, предполага липсата на съставомерност от обективна и/или субективна страна на деянието, за което е образувано досъдебното производство, така и липсата на обществена опасност на деянието като признак на престъплението и на вината у извършителя. За да достигне до тези изводи, представителят на държавното обвинение, а и съдът при проверката за законосъобразност на прокурорския акт, следва да извърши анализ и преценка на всички събрани по делото данни и доказателства. Като въз основа на тях да изгради своите правни и фактически изводи. При противоречия на доказателствените материали следва да изложи съображения защо едни се приемат, а други се отхвърлят. При неизяснена и противоречива фактическа обстановка - да събере допълнително доказателства. Съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК органите на наказателния процес вземат решенията си само след като е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Това е и предпоставката за законосъобразно прекратяване на наказателното производство при несъставомерност на деянието, но и поради недоказването на деянието.

Естеството на съдебния контрол в досъдебната фаза не позволява на съда да допълва и/или подменя суверенната преценка на прокурора, в случай че същата е изведена обосновано на базата на събрания доказателствен материал. В разглеждания случай тази преценка е формирана в резултат на непълно изяснена фактическа обстановка и недостатъчност на доказателствения масив.

Изложените от прокурора правни аргументи не се обуславят от приетата фактическа обстановка и не се установяват по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото, не кореспондират с тях и това води до 5 необоснованост на прокурорския акт. В този смисъл изводът му е прибързан, като постановен при ненапълно изяснена фактическа страна. В този смисъл правилни са възраженията в жалбата за множество изпълнителни дела срещу П., които биха имали значение за възможността й със свободно и секвестируемо имущество да покрие свое задължение. Същевременно неизследвани са останали обстоятелствата около трудовото й правоотношение с установения работодател, спрямо които данни не са положени преки усилия от разследващите органи да се съберат доказателства, доколкото фактическия състав на чл. 293а от НК изисква наличие на парични средства за покриване на задължение, т.е. такива над секвестируемия размер. Всъщност установеното по делото поведение на дружеството „работодател“ на П. и данните около техните взаимоотношения както са останали неясни, така и пораждат множество въпроси относно законосъобразно поведение, които е недопустимо да бъдат подминати с лека ръка. Доколкото се обсъждат данните по отношение на престъплението по чл. 293а от НК, следва да е посочи, че преценката на прокурора за субективната страна на престъплението следва установяване преди това на всички признаци от обективна страна, за което поне следва да се маркира. Едва след това може да се пристъпи към субективната страна и наличието на умисъл, доколкото това е вида и формата на вината при извършването на престъплението, като се има предвид, че изискването е наличието у дееца на знание, достигане до него, за наличието на осъждане от компетентния орган – съд, което да е за парично задължение, и това осъждане да е безспорно, т.е. по влязъл в сила съдебен акт, като същата информация може да достигне до съзнанието на дееца без значение на източника – вербално или писмено, а по отношение на последния и без значение на формата и съдържанието на документа и неговия автор, стига да достигне до знание у дееца и формира ясна представа за всичко посочено.