Решение № 6828 от 15.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6828 гр. С., 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20231110113027 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на дължими вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 67373/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, в условията на разделна отговорност при квоти 1/3 за ответника М. В. Д., 1/3 за ответницата М. В. Д. и 1/3 за ответницата Ц. Б. Д. за следните суми: 2 044,63 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2022 г. до окончателното изплащане, 355,28 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г., 10,91 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2022 г. до окончателното изплащане и 2,06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент 3, находящ се в гр. С., ж.к. “....”, ..., абонатен № ...

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Претендира разноски и възразява за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответниците М. В. Д., М. В. Д. и Ц. Б. Д., чрез адв. Б. М., в срока по чл. 131 ГПК депозират отговор, с който оспорват предявените искове. Навеждат твърдения, че от предявения иск не става ясно какви са претендираните от ищеца суми за консумирана 1 топлинна енергия месечно, както и че не е посочен падежът на плащане на всяка месечна сума поотделно, което води до неяснота на предявените искове. Оспорват и дължимостта на лихвите за забава, тъй като не е посочено как е формирана претенцията за заплащане на главницата и законна лихва за забава, като посочват, че в петитума на исковата молба следва да бъдат посочени всички обективно съединени искове. Навеждат се твърдения, че на процесния апартамент са демонтирани радиаторите през 2013 г., с оглед на което се оспорва дължимостта на претендираните суми. Намират, че претендираните суми не са дължими, тъй като посочените суми за топлинна енергия не са реално изразходвани, нито потреблението е измервано. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

По иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, съгласно която, в редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай, потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва както от изричното разглеждане в ЗЕ на хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., ..I г. о.

Съобразно Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на Е.С. като услуга, която се ползва от самата Е.С..

Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в режим на Е.С., е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и преустановяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на Е.С. искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията без да ползва 2 сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката законодателят приема, че потребител на услугата е цялата Е.С., затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – Е.С., т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

По делото не е налице оспорване относно наличието на облигационни отношения с ищеца през процесния период, като ответниците не спорят, че са били съсобственици на имота при посочените от ищеца квоти – по 1/3, което се установява и от приложените към исковата молба писмени доказателства.

От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 67, том ..., дело № 22714 от ... г. на В. Г. – нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд, се установява, че П.С. Д. е придобила правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. “....”, представляващ апартамент № 3 на първи етаж, в жилищната сграда на блок № 57.

По делото е представена молба-декларация от В.С. Д. до ищцовото дружество от 27.09.1996 г. за откриване на партида за имота на негово име. В тази връзка следва да се посочи, че сред документите, представени при съставяне на нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ..., том .., рег. № ..., дело № 268 от 13.07.2021 г. на нотариус Д.Н., вписана в регистъра на Н.К. под № ..., с район на действие Софийски районен съд, фигурира и удостоверение за наследници на лицето В. Д. с изх. № 607 от 21.04.2021 г. на СО, район “...”.

Като писмено доказателство по делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 184, том № .., рег. № ..., дело № 329 от 11.06.2021 г. на нотариус Б.Б., вписана в регистъра на Н.К. под № ..., с район на действие Софийски районен съд, от който се установява, че всяка от ответниците Ц. Б. Д. и М. В. Д., е дарила на ответника М. В. Д. притежаваната от нея 1/3 идеална част от следния съсобствен недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота : гр. С., район “...”, ж.к. “....”, бл. 57, етаж 1, апартамент 3, с прилежащи части: мазе № 3 и 0,781% идеални части от общите части на сградата. На втора и трета страници от представения по делото нотариален акт от 11.06.2021 г., са посочените документите, представени при неговото одобряване, сред които: 1/ удостоверение с вх. № 932 от 10.03.1995 г., издадено от Софийски районен съд за отказ от наследство на П.Я.С., заверен препис от СРС, Служба “Архив”; 2/ удостоверение за наследници с изх. № 867 от 22.04.2021 г., издадено от населено място/район С. 10 РН ...; 3/ препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № ... от 02.11.1994 г., издадено от населено място/район С. 10 РН ... ; и 4/ преписизвлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № .... от 09.01.2020 г., издадено от населено място/район С. 10 РН ....

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том .., рег. № ..., дело № 268 от 13.07.2021 г. на нотариус Д.Н., вписана в регистъра на Н.К. под № ..., с район на действие Софийски районен съд, от който се установява, че на 3

13.07.2021 г. ответникът М. В. Д. е прехвърлил на Е.Х.Д. собствеността върху собствения си недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С., район “...”, ж.к. “....”, бл. 57, етаж 1, апартамент 3, с прилежащи части: мазе № 3 и 0,781% идеални части от общите части на сградата. На страници трета и четвърта от нотариалния акт от 13.07.2021 г. са посочените документите, представени при изповядване на сделката, сред които попадат и: 1/ копие от ЛРК на П. Д. от 06.07.2021 г. на СО, район “...”; 2/ удостоверение за наследници на П. Д. № .... от 18.04.2005 г. на СО, район “...” и с изх. № 867:22.04.2021 г. на СО, район “...” ; 3/ удостоверение за вписан отказ от наследство на П.С. под № 68 от 1995 г. в специалната книга на съда, вх. № 932 от 10.03.1995 г. на СРС ; и 4/ удостоверение за наследници на В. Д. с изх. № 607 от 21.04.2021 г. на СО, район “...”.

С оглед на изложеното и при липса на доказателства в различна насока, съдът намира, че за процесния период /м.05.2019 г. – м.04.2021 г./ клиенти на топлинна енергия са били ответниците М. В. Д., М. В. Д. и Ц. Б. Д. по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството им на съсобственици, като съответно всеки от ответниците дължи заплащане на доставената до имота топлинна енергия за битови нужди съобразно дела си в съсобствеността – по 1/3.

Като страна по това правоотношение, потребителят дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция, с оглед въведения в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – Е.С..