Решение № 8 от 06.01.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Сливница, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20251890100246 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.

Образувано е по искова молба от ЕАД „Х. Г.“ срещу М. Г. А., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1440 лева с ДДС, представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение за предоставени правни консултации в периода 16.04.2024 г. до 26.07.2024 г., определено с Решение № 3456 на Адвокатски съвет – София от 13.12.2024 г., на основание чл.36, ал.3 ЗА, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 06.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6/2025 г. по описа на РС – Сливница.

В исковата молба се излагат твърдения, че М. Г. А. възложила на ЕАД „Х. Г.“ да извърши правни консултации. В периода 16.04.2024 г. до 26.07.2024 г. са предоставени правни консултации, под формата на писмени и устни правни съвети. Правните консултации, предоставени от ищцовото дружество се изразявали в изготвяне и превеждане на отговор до **************я съд, превод на становище от J. F., консултация и корекции относно писмо, което да се изпрати до съда в Ш., писмена правна консултация, превод и обобщение на твърдения относно писмо, получено от J. F., в размер от седем страници, устни консултации по телефона, някои от които в продължение на повече от 30 минути.

Ответницата отказала заплащането на възнаграждение за тези консултации, както и да сключи писмен договор за предоставените услуги, поради което ищецът се обърнал към Адвокатски съвет – София за определяне на адвокатското възнаграждение на основание чл.36, ал.3 ЗА. С решение на АС – София от 13.12.2024 г. адвокатското възнаграждение било определено на сумата от 1200 лева, съобразно изискванията на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като било съобразено, че е извършван и превод на документи, което увеличава размера на възнаграждението. Доколкото адвокатското дружество е регистрирано по ДДС е начислено и ДДС в размер на 20 %, съгласно пар.2а от ДР към Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1

За вземането си ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6/2025 г. по описа на РС – Сливница, срещу която ответникът подал възражение в срок, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по същество. На първо място прави възражение за местна подсъдност на делото, счита, че местната подсъдност се определя от постоянния адрес на ответника, който в случая е в гр.

С.. На следващо място излага твърдения, че в края на 2023 г., синът на ответницата я свързал с адв. Г. по повод на възникнал казус с бюрото по труда в Ф. /Г./ - J. F., което отказало да й изплати два ваучера за обучаване на деца. Ответницата се свързала с адв. Г., като в проведения между тях разговор, последната я уверила, че е специалист по европейско право и че може да й окаже съдействие във връзка с образуваното от ответницата в Социалния съд в Ш. дело, като поиска, с официално писмо, информация относно хода на делото, както и да поиска всички съобщения за в бъдеще да бъдат изпращани до нея като адвокат. През месец януари 2024 г. ищцата уверила ответницата, че е изпратила посоченото по-горе писмо, като в продължение на 3 месеца нямало отговор. Ответницата поискала от адв. Г. да напише ново писмо този път изходящо от ответницата и да го изпрати на съда. С писмо от 21.03.2024 г. ответницата е информирана от съда в Ш., че по делото не е постъпвало каквото и да било запитвано както от нея, така и от адв. Г.. Със същото писмо от съда е предоставен проект на споразумение за заплащане на половината от стойността на претенцията на ответницата, както и половината от заплатените от нея извънсъдебни разноски. По своя преценка адв. Г. възложила на трето лице превода на документа, като преводът предоставила и на ответницата. Последната изготвила отговор на писмото на съда в Ш., като пискала ищцата да нанесе корекции в същия, така че да е юридически издържан, както и изискала разяснения от нея какво представляват тези извънсъдебни разноски, на което адв. Г. не отговорила. От последната бил изпратен на ответницата единствено превод на предложения от нея отговор до съда. За описаните дейности адв. Г. поискала от ответницата сума в размер на 280 лева, която да бъде преведена по нейна лична банкова сметка с основание „превод на съдебна кореспонденция“. Ответницата заплатила тази сума като се уговорили с адв. Г., че за последващи действия ще се дължи допълнително възнаграждение, като адвокатът ще я информира когато сумата достигне до 200 лева, за да се избегнат чести плащания. С писмо от 29.04.2024 г. ответницата уведомила адв. Г., че се е наложило да пусне сама отговора до съда в Шлзевиг, като отново е пожелала разговор относно възстановяване на необходимите извънредни разходи, както и да коментират какви точно промени е нанесла адв. Г.. И на това писмо не последвало отговор, единствено потвърждение, че сумата от 280 лева е постъпила по сметка на адвоката. Предложеното от съда в Ш. споразумение е отхвърлено и от ответницата и от J. F.. През месец май 2024 г. ответницата получила писмо от съда, по което сама изготвила отговор. Изпратила същия за проверка от адв. Г., която й заявила, че писмото е добре, като й препоръчала единствено да вмъкне текст за „напредъка на децата“, като не е внесла никакви корекции в писмото, дори и това което й била препоръчала да бъде вписано.

Ответницата сама възлага превода на трето лице и сама изпраща писмото до съда. През месец юли 2024 г. ответницата получава трето писмо от съда и отново сама изготвя отговор по него, който изпраща на адв. Г. да внесе корекции в него, за да се получи правна издържан документ в съответствие с немското законодателство. Адв. Г. отговаря с „Аз съм ок с текста на писмото ти“, като не са внесени каквито и да било корекции в писмото, изготвено и предоставено й от ответницата, като й заявила, че не знае кога й изтича срокът за отговор.

Ответницата потърсила по телефона адв. Г. и я помолила да й разясни дали в писмото, изпратено от съда Ш. са посочени правни норми, които да поставят специални условия. На това адв. Г. отговаря, че в писмото е посочена съдебна практика, която не може да намери, тъй като не й е достъпна. След това изпраща преведени текстове, които били неотносими към казуса. Тогава за ответницата станало ясно, че адв. Г. нямала необходимите познания, за 2 да й помогне по нейния казус. С ел. писмо от 26.07.2024 г. адв. Г. уведомила ответницата, че следвало да заплати сумата в размер на 200 лева, която били уговорили. За двата отговора на писмата от съда в Ш. – от месец май и от месец юли 2024 г. и за коментар по релевантните правни норми от немското законодателство. Ответницата отказала да заплати тази сума, тъй като и двата отговора били изготвени от нея, а преводът им бил извършен от фирма, на която ответницата възложила това и за която услуга самата тя заплатила, а консултация относно нейния казус, права и възможности не получила. С оглед изложеното счита, че не дължи исканото от ищеца възнаграждение, доколкото не била извършена работата, която ответницата възложила. Наред с това оспорва материално-правната легитимация на ищеца, доколкото отношения е имала лично с адв. Г., а не с ЕАД „Х. Г.“. На такова дружество никога не е възлагала работа. Кореспонденцията между ответницата и адв. Г. не е била като представител на ЕАД. Заплатената от нея сума в размер на 280 лева е заплатена по личната сметка на адв. Г., а не на дружеството. Твърди, че имала договор с адв. Г. с уговорено възнаграждение от 200 лева, което е отказала да заплати, поради неизвършване на възложената работа. Оспорва от адв Г. или от ищеца да са предоставяни правни консултации още по-малко двуезични такива. За извършените преводи от страна на адв. Г. ответницата заплатила уговорената с нея сума от 280 лева. Другите два преводи извършени от адв. Г. не са възлагани от ответницата, а същите са направени с оглед своите нужди, поради невладеене на ************** език. Оспорва процедурата, проведена пред САС към САК.

Оспорва самото решение на САС като немотивирано. Иска се отхвърляне на иска, Претендират се разноски.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 6/2025 г. по описа на РС - Сливница, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който в срок е депозирал възражение. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация по чл.422, ал.1, във вр. с чл.415,ал.1 ГПК, във вр. с чл.36, ал.1, във вр. с чл.36, ал.3 ЗАд.

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва, да установи наличие на съглашение с ответника за предоставяне на правни услуги по изготвяне и превеждане на отговор до ************** съд, превод на становище от J. F., консултация и корекции относно писмо, което да се изпрати до съда в Ш., писмена правна консултация, превод и обобщение на твърдения относно писмо, получено от J. F., в размер от седем страници, устни консултации по телефона, някои от които в продължение на повече от 30 минути, реално изпълнение на услугата, както и че от Адвокатския съвет – София му е определено възнаграждение в претендирания размер за посочените услуги. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже твърденията си, че договорът е сключен с адв. Х. Г. в качеството й на такъв, както и че е уговорено възнаграждение за извършената от нея работа в размер на 200 лева.

Между страните няма спор, че ответницата М. А. е възложила на адв. Х. Г.

3 извършването на правни услуги, свързани с осъществяване на двуезична кореспонденция със съда в Ш., Г. по повод на образувано дело за възстановяване на разходи за предоставяне на образователна помощ на дете, по което М. А. е страна – ищец.

Не се спори, че в периода 03.01.2024 до 15.04.2024 г. между М. А. и адв. Г. е водена кореспонденция по телефона, по вайбър и чрез имейл във връзка с казуса в съда в Ш., като в този период е изготвяно писмо от адв. Г. до съда в Ш. за предоставяне на информация за хода на делото, повторно писмо, доколкото на първото не бил получен отговор, извършван е превод на отговор на писмото на ответницата, изпратен й от съда в Ш. от J. F. от ************** на ************** език.

Не се спори, напротив и двете страни го твърдят – ищцата в молбата си по чл.36, ал.3 ЗА до САС за определяне на адвокатско възнаграждение /л.184/ и в становището си на отговора на исковата молба на ответника от дата 07.05.2025 г. /л.120/, а ответника в отговора на исковата молба, че са се споразумели, че за извършената в периода 03.01.2024 до 15.04.2024 г. работа, възложена от ответницата и извършена от адв. Г. във връзка с казуса в съда в Ш. ответницата дължи адвокатско възнаграждение на адв. Г. в размер на 280 лева, платимо по посочена банкова сметка от адв. Г., като страните се съгласили, че ответницата ще продължава да възлага работа на адв. Г. във връзка с горния казус, а последната да уведоми ответницата при достигане на адвокатското възнаграждение на сума от 200 лева.

Горните обстоятелства се установява и от приложените от ищеца в преписката пред Софийски адвокатски съвет за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.36, ал.3 ЗА, така и от представените от ответника писмени доказателства.