Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1342 от 28.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2340/2025
Вид
Решение № 1342
Подписан
28.11.2025
В сила
09.01.2026
Състав
Пламен Чакалов, Румяна Андреева, Бранимир Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1342 гр. Пловдив, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20255300502340 по описа за 2025 година Постъпила е въззивна жалба от „********** против решение № 2865/07.06.2025 г., постановено по гр.д. № 4754/2023 г. на Районен съд Пловдив, XVIII гр. състав, с което са отхвърлени предявените от него против ********, обективно съединени искове за осъждането на ответника да му заплати следните суми: сумата от 20 843.92 лв., представляваща надплатена сума за доставка на артикула „тоалетна хартия“ по Договор № 9241/01.08.2019 г., за периода 24.09.2019 г. - 11.06.2021 г., както и сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка по Договор № 92- 41/01.08.2019 г., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда - 15.08.2022 г. до окончателното им погасяване.

Жалбоподателят поддържа, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че ответното дружество му е доставило артикул „тоалетна хартия“ на цени по-високи от договорените в сключения между тях договор № 92-41 от 01.08.2019г. и това представлява неизпълнение на задължението на дружеството да предостави артикули по цени, съгласно ценовото предложение на дружеството по приложение № 3 към договора, които цени са фиксирани за периода на изпълнение на договора и не подлежат на повишение. Заявява, че е предоставил на ответника седемдневен срок да му заплати сумата от 15 680 лв. без ДДС, представляваща разликата между заплатените цени по процесните фактури и 1 договорените, като е отправил изявление, че в случай на неизпълнение, договорът между страните ще бъде предсрочно прекратен. Счита, че е налице неизпълнение на задълженията на ответника по договора, като нарушенията не са били отстранени в срок, поради което се е стигнало до прекратяване на договор № 92-41 от 01.08.2019 г. чрез едностранно писмено изявление, в резултат на което счита, че е дължима и пртендираната от него неустойка.

Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго такова, с което исковете да се уважат. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна „******* оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че решението е правилно, а доставката на процесните артикули е станало в съответствие с клаузи на договора, а именно точка 3.2, в който страните са уговорили възможност за доставка на материали, които не фигурират в ценовото предложение с уговорката, че същите ще се заплащат съгласно действащите към момента на доставката цени на едро на изпълнителя с прилагане на отстъпка, но не по-малка от 15 %.

Заявява, че доставената тоалетна хартия е различна от договорената рециклирана хартия, поради което е определена по-висока цена. Процесните фактури са били надлежно осчетоводени, включени са в дневника за покупкопродажба на жалбоподателя, който е ползвал данъчен кредит по фактурите и е заплатил продажната цена. Същият не го е уведомил незабавно след преглед на полученото и не се е противопоставил на така сключените сделки. Ето защо се счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени и моли за потвърждаването на решението. Претендира присъждане на разноски.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК регламентираща правомощията на въззивната инстанция, въззивния съд се произнася служебно по валидността на постановеното от първата инстанция решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Правомощията на въззивния съд за проверка на правилността на решението са ограничени до заявените в жалбите доводи. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с подадените в законните срокове въззивна жалба и отговор на същата.

Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно и допустимо.

Ищецът „****** е основал исковете си на твърдението, че след проведена обществена поръчка чрез публично състезание, е сключил с ответното дружество Договор № 92-41/01.08.2019 г. с предмет: „Доставка на 2 хигиенни материали за нуждите на ***“, съгласно който ищецът - в качеството си на възложител, следвало да заявява извършването на доставки на хигиенни материали с писмени заявки, а ответникът - като изпълнител, се задължил да му предоставя хигиенните материали в съответствие с техническата спецификация, техническото и ценовото предложение, представляващи неразделна част от договора. Твърди се, че с т. 3.1. от договора ищецът се задължил да заплаща на ответника възнаграждение на база единични цени, посочени в ценовото предложение, като цената за доставка на 1 бр. тоалетна хартия с характеристики - 100 % рециклирана, трипластова, 130 къса, 18.20 м. била в размер на 0.18 лв. без включен ДДС. Цената била фиксирана за времето на изпълнение на договора и не подлежала на повишение, като включвала всички разходи за изпълнение на доставката. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца, като уговореният срок за изпълнение на всяка заявка бил до три работни дни. За изпълнението на всяка заявка се съставял протокол за приемане и предаване, който се подписвал от представители на двете страни.

Плащанията по договора се извършвали въз основа на отчет за предоставените доставки, представен от изпълнителя на възложителя; приемо-предавателен протокол за приемане на доставките, подписан от възложителя и изпълнителя след получаване на отчета по т. 3.7.1. от договора; фактура за дължимата сума за съответната дейност, издадена от изпълнителя и представена на възложителя. Ищецът твърди, че за периода 24.09.2019 г. - 11.06.2021 г. вкл., ****** в качеството си на второстепенни разпоредители с бюджет, направили заявки за доставка на тоалетна хартия, като фактурираната от ответника цена била различна от уговорената и за този период на база издадените фактури, подробно описани в исковата молба, била надплатена сумата от общо 20 843,92 лв. Счита, че доставката на описаните артикули по посочените във фактурите цени представлява неизпълнение на задължението на ответника да доставя артикули по цени, съгласно ценовото предложение на дружеството, тъй като съгласно т. 3.4. от договора цените са фиксирани за времето на изпълнение на договора и не подлежат на повишение. Ето защо с писмо от 31.05.2021 г. предоставил на ответника седемдневен срок, в който последният да му заплати сумата от 15 680 лв. без включен ДДС, представляваща разликата между заплатените по фактурите цени и уговорените от страните в договора. С писмото било отправено и предупреждение, че при неплащане на сумата или констатиране на друго неизпълнение на задълженията на изпълнителя, договорът ще бъде предсрочно прекратен с всички произтичащи от това последици, включително задържане на внесената от дружеството гаранция. Тъй като нарушенията не били отстранени, с писмо от 05.07.2021 г., изпратено до ответника по електронна поща с квалифициран електронен подпис, уведомил последния, че разваля договора, считано от датата на получаване на писмото, че начислява неустойка на основание т. 9.3. от договора, както и че ще задържи внесената от дружеството гаранция в размер на 1500 лв. Предвид изложеното претендира за осъждането на ответника да му заплати сумата 20 843.92 лв., представляваща надплатена над уговорената 3 сума и като такава – недължимо платена, за доставка на артикула „тоалетна хартия“ по Договор № 92-41/01.08.2019 г. за периода 24.09.2019 г. - 11.06.2021 г., както и сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка по Договор № 9241/01.08.2019 г., дължима съгласно т. 9.3. от същия поради развалянето на договора поради виновното му неизпълнение в размер на 20 % от прогнозната му стойност. Претендира заплащането и на законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда - 15.08.2022 г., до окончателното погасяване.

С отговора на исковата молба ответникът „********“ ООД е оспорил исковете с възражението, че за периода 24.09.2019 г. - 11.06.2021 г. е доставял на ищеца артикула „тоалетна хартия“, но не 100 % рециклирана, двупластова или трипластова, 130 къса, 18.20 м., доставката на която била уговорена в Договор № 92-41/01.08.2019 г., а тоалетна хартия excel 70 гр. трипластова бяла в опаковка от 40 бр. за цена от 0.50 лв. без ДДС и еднократно доставената с фактура № 9000070349/21.10.2020 г. - тоалетна хартия 90 гр. целулоза опаковка от 48 бр. за цена от 0.4166 лв. без ДДС. Поддържа, че основание за тези доставки на тоалетна хартия бил сключеният между страните договор за продажба, с който *** - в качеството му на купувач, възложило на ответното дружество - в качеството му на продавач, да достави и продаде тоалетна хартия excel 70 гр. трипластова бяла в опаковка от 40 бр. за цена от 0.50 лв. без ДДС и еднократно доставена тоалетна хартия 90 гр. целулоза опаковка от 48 бр. за цена от 0.4166 лв. без ДДС. Извършените доставки били приети без забележки, с двустранно подписани фактури и приемо-предавателни протоколи, като ищецът заплатил и дължимата цена. Фактурите били осчетоводени от ищеца и същият не се е противопоставил на доставките на гореописаната тоалетна хартия незабавно. Счита, че сумата от 20 843,92 лв. е платена от ищеца на договорно основание, а при условията на евентуалност, ако се приеме, че е налице нищожно договаряне за доставка на тоалетна хартия excel 70 гр. трипластова бяла в опаковка от 40 бр. за цена от 0.50 лв. без ДДС и еднократно доставена тоалетна хартия 90 гр. целулоза опаковка от 48 бр. за цена от 0.4166 лв. без ДДС, то поддържа, че връщането й било невъзможно поради нейното изразходване от ищеца, а в хипотезата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД, задължението за връщане на вещта поради нищожност на сделката, се трансформира в такова за заплащане на паричната й равностойност, ако получателят е изразходвал вещта, след като е узнал, че я държи без основание.

Оспорва като неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на неустойка. Счита, че Договор № 92-41/01.08.2019 г. не е бил развален от ищеца, като твърди, че същият е продължил действието си до изтичане на уговорения срок - 01.08.2021 г.

Между страните по делото пред въззивната инстанция не се оспорват от страните следните констатации и правни изводи в решението на районния съд: Че между страните е бил сключен Договор № 92-41/01.08.2019 г. с предмет: „Доставка на хигиенни материали за нуждите на ****, след проведена обществена поръчка, като по същия ищецът ******* е Възложител 4 и ответникът „*******“ ООД е Изпълнител. В изпълнение на договора за процесния период 24.09.2019 г. - 11.06.2021 г. ответникът е доставял на ищеца артикул „тоалетна хартия“. С чл. 1.1 от Договора, Изпълнителят е поел задълженито да доставя на възложителя хигиенни материали за нуждите на ***, съгласно писмени заявки на Възложителя. Изпълнителят се е задължил да предоставя доставките в съответствие с техническата спецификация, техническото и ценовото предложение, представляващи неразделна част от договора. /чл.1.2/. Според чл. 1.4. от Договора, Възложителят заявява в писмена форма необходимостта от извършване на доставки, като всяка отделна заявка ще индивидуализира необходимата информация за точното изпълнение на конкретната заявка. Договорът е със срок на действие 24 месеца, считано от датата на влизането му в сила, като срокът за изпълнение на всяка отделна доставка на материали е до три работни дни, считано от датата на получаване на писмена заявка от Възложителя, изпратена по факс или електронна поща, в която се конкретизират изисквания за видовете и количествата на материалите и мястото на доставка. Според чл. 2.4. място на изпълнение на Договора са следните обекти на Възложителя: ********.