Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 392 от 30.06.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Гражданско дело 214/2022
Вид
Решение № 392
Подписан
30.06.2023
В сила
24.04.2025
Състав
Лилия Маркова Руневска

Цитирани разпоредби

  • чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. С., 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело № 20221800100214 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Р. Д. Д. е предявила срещу А. „П.И.“ обективно съединени искове за плащане на следните суми: сумата от 70000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди физически болки и душевни страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 09.10.2020 г. телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното плащане /вж. протоколно определение от 20.04.2023 г., с което е допуснато изменение на исковете чрез увеличение на размерите им от първоначалните такива, предявени като частични в размер на 26000 лв. на главния иск, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху частичната сума от 26000 лв./. В исковата молба се твърди, че на 9.10.2020 г. около 9,55 ч. л. а „Сузуки“, модел „Сх-4“ с рег. № СВ3575МХ, управляван от ищцата Р. Д. Д., се движел по автомагистрала „Хемус“, дясна пътна лента, с посока на движение от гр. С. към гр. Варна и в район на 70 км. +700 при престрояване от лява в дясна лента за движение лекият автомобил попаднал на участък от пътя с дупка, покрита с вода и образувал се аквапланинг вследствие на проливен дъжд. Влизайки в зоната с наличие на дупка и вода, поради промяна на сцеплението на гумите с пътя ищцата загубила контрол над управлението на автомобила, който се отклонил първо вляво, ударил се в бордюра в лявата част на платното за движение, променил направлението си вдясно и достигнал лентата за принудително спиране. Там последвал удар в спрелия самокатастрофирал малко по - рано вследствие аквапланинга л. а. „Фолксваген Голф“. Вследствие на удара автомобилът на ищцата се плъзнал по пътното платно и последвал контакт между него и л. а. марка „Деу Нубира“. Местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП при ОДМВР-С., който 1 съставил констативен протокол, а по случая било образувано ДП № 140/2020 г. по описа на РУ - Правец, пр. пр. № 1223/2020 г. по описа на РП - Ботевград. В резултат на ПТП ищцата пострадала. Била откарана в болница с оплаквания от болки в областта на таз, гръден кош, лумбални прешлени, кръст, двете ТБ стави, двата долни крайника, невъзможност за самостоятелна походка. След извършен преглед и консултации със съответните специалисти били установени: фактура осис сакри - фрактура на сакрума двустранно; фрактура процеси трансверзи Л-5 двустранно; фрактура косте 2 синистра - фрактура на 2-ро ребро вляво; постравматична интрапаренхимна хеморагия в дясно върхово; малък ретроперитонеален хематом по хода на пресакралната фасция. В исковата молба са изложени и фактически твърдения за интензитета на търпените от ищцата физически болки и душевни страдания, като се твърди, че са били най-силни за период от 2 месеца след инцидента, а общият възстановителен период бил 7 месеца. Исковете се предявяват срещу А. „П.И.“ с оглед обстоятелството, че на същата със закон е възложено управлението, проектирането, изграждането и поддържането в безопасна за експлоатация състояние на пътищата от републиканската пътна мрежа.

Исковете са с правно основание чл. 49 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете. Излага съображения за недопустимост и неоснователност на исковете. Оспорва доказателствената стойност на съставения КП, оспорва твърдения факт, че на описаното място е имало дупка, навежда възражение за съпричиняване от страна на ищцата поради това, че е управлявала автомобила в нарушение на изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е предприела изпреварване на друго МПС с несъобразена с пътните условия скорост. Навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди/ в каквато насока съдът тълкува изложеното в отговора на исковата молба, че съдът е длъжен да съобрази всички релевантни обстоятелства при определяне на обезщетението по справедливост/.

В отговора е направено и искане за привличане на „А.“ ЕАД като трето лицепомагач с оглед наличието на сключен между това трето лице и ответника договор за обществена поръчка с предмет поддържане на автомагистрала „Хемус“, по силата на който поддържането на процесия участък от автомагистралата било предоставено на „А.“ ЕАД.

Предявени са и обратни искове срещу това трето лице за осъждането му в случай на осъждане на А. „П.И.“ по предявените от Р. Д. Д. искове да плати на А.та сумите, които същата е осъдена на плати на Р. Д. Д.. Третото лице – помагач е конституирано по делото с надлежно определение на съда и след отстраняване на нередовностите на исковата молба, депозирана срещу него, съдът е пристъпил към размяна на книжа по предявените обратни искове, с което исковете са приети за съвместно разглеждане.

Исковете срещу третото лице-помагач са с правно основание чл. 219, ал. 3 ГПК вр. чл. 54 ЗЗД.

Третото лице – помагач и ответник по обратните искове е депозирал отговор на исковата молба, в който се съдържа и становище по исковете на Р. Д. Д.. По отношение на последните е изложено, че третото лице поддържа изложеното в отговора на ответника по 2 тях А. „П.И.“, а по отношение на предявените срещу него искове третото лице е изложило становище за неоснователност поради това, че според договора за обществена поръчка третото лице е длъжно да изпълнява задълженията си като осъществява съответните дейности въз основа на месечни, допълнителни и извънредни задания, а към момента на настъпване на ПТП за процесния участък такова задание нямало.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото КП се установява, че при описаните в исковата молба обстоятелства е настъпило ПТП между участник № 1 – автомобилът на ищцата и още два автомобила /описаните в исковата молба/, като в графата обстоятелства и причина за ПТП е отбелязано: Проливен дъжд, мокра пътна настилка, засилен трафик.

От заключението по допуснатата СТЕ и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следното: В конкретния пътен участък отводняването на пътната настилка е осигурено чрез изградени дъждоприемни шахти, колекторна система, напречници и облицовани окопи с подокопен дренаж. В средната разделителна ивица е изграден надлъжен дренаж, поемащ водите от разделителната ивица, т. е. спазени са необходимите технически изисквания. Към момента на ПТП дъждоприемните шахти са обрасли с трева и водата при дъжд не влиза в шахтите, затова се получава воден слой в регулата до бордюра, т. е. налице е недобра поддръжка на отводнителната система, което създава условия за подобни инциденти.

От заключението по допуснатата САТЕ и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следното: Установява се на първо място следният механизъм на ПТП: ПТП е настъпило на прав пътен участък на АМ „Хемус“, състоящ се от две платна, разделени с разделителен остров и мантинела, предназначена е за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни ленти и една вдясно за принудително спиране на автомобилите. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост, при силен валеж от дъжд. Л. а. „Сузуки” се движел в дясната пътна лента с посока от гр. С. към гр. Варна със скорост на движение 105 км./ч.

Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, върху платното за движение пред автомобила се била образувала локва от дъждовна вода. Водачът на автомобила предприел маневра смяна на пътната лента от дясната към лявата. Автомобилът навлязъл в локвата, при което възникнало явлението аквапланинг. То възниква при условие, че дълбочината на локвата е по-голяма от дълбочината на протектора на гумите на автомобила и при движение на автомобила със скорост по - голяма от 80 км./ч. При посоченото явление сцеплението между колелата на автомобила и платното за движение намалява рязко, при което автомобила остава практически неуправляем. След навлизането в локвата автомобилът започнал да се отклонява наляво, при което е достигнал до лявата мантинела и с предната си част се ударил в нея. След удара в лявата мантинела автомобилът се отклонил надясно и продължил движението си, преминавайки през лявата пътна лента и навлизайки в дясната пътна лента. В следващия момент се ударил с дясната си странична част в спрял л. а.

3

„Фолксваген“, който преди това бил претърпял ПТП със същия механизъм. Според вещото лице от техническа гледна точка причината за ПТП е наличието на локва върху платното за движение, при което при навлизането на автомобила в нея възникнало явлението аквапланинг, довело до намаляване на сцеплението на гумите на автомобила с платното за движение и изгубването на управлението на автомобила от водача му. Установява се още, че преценката дали следва да се намали скоростта в даден участък е субективна, но за да направи такава преценка водачът следва на първо място да забележи локвата, на второ място следва да съобрази, че може да възникне явлението аквапланинг /за което явление не всички водачи са наясно/.

От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: гръдна травма, изразяваща се в счупване на второ ребро вляво по средната аксиларна линия, причинила на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота; върхова контузия на десния белодробен дял, причинила на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота; гръбначна травма, изразяваща се в счупване на напречните израстъци на пети поясен прешлен, причинила на пострадалата трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 1.5 - 2 месеца; травма на таза, изразяваща се в двустранно счупване на кръстцовата кост /сакрум/, причинила на пострадалата трайно затруднение на движението на долните крайници за срок, по-голям от 30 дни. В посочените за всяка травма срокове на възстановяване пострадалата е изпитвала значителни по интензитет болки и страдания, намаляващи с времето, като понастоящем вследствие травмата на таза има болезненост при физическо натоварване, позиция на тялото насочена с притискане в областта на таза /лежане по гръб и др./, промяна на времето, които усещания ще се наблюдават доживотно. Констатираните травматични увреждания на гръдния кош и гръбнака са с траен характер, като към момента е налице пълно възстановяване. По отношение на травмата на таза са налице посочените по-горе остатъчни прояви, които ще са доживотни, тъй като от кръстовата кост излизат група нерви, които са в костен канал и в случая след счупването са останали изменения - натрупване на костно вещество /калус/, което уврежда или притиска по механичен път нерва на десния крак, което създава сетивни усещания по хода на подбедрицата, като с възрастта, те ще се задълбочават.

От показанията на свидетелите се установява следното: От показанията на свид. Л. – очевидец на ПТП /пътник в л. а. „Фолксваген Голф“/ се установява, че след настъпилото с този л. а. ПТП при същите обстоятелства двамата пътуващи в него станали свидетели как л. а. на ищцата се „завъртва“ в същата локва и се удря в мантинелата, след което се удря в л. а.

„Фолксваген“. От показанията на свид. И. се установява следното: Когато докарали ищцата в болницата, тя била в безпомощно състояние. Останала в болницата 4 - 5 дни. При изписването я закарали в дома на свидетелката, тъй като домът на ищцата бил на висок етаж. В продължение на два месеца ищцата била обслужвана от свидетелката майка , защото била на постелен режим /вкл. на подлога/ и имала нужда от помощ за всичко за 4 личната си хигиена. След около 2 месеца започнала да се раздвижва с проходилка, като нейното ползване продължило около 6 месеца. Изпитвала силни и постоянни болки, найинтензивни през първия месец. Приемала медикаменти. И в момента имала оплаквания от болки, трудно изкачвала стълби. Психически все още била в стрес. Избягвала да шофира Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: