Решение № 1565 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1565 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛА ЕМ. СПАСОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110217810 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. И. И., ЕГН **********, чрез адвокат А. Д. от САК, против Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 10786656, издаден от СДВР, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл.

21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

С жалбата се оспорва законосъобразността и правилността на атакувания ЕФ, като се претендира и това, че описаната в обжалвания акт фактическа обстановка не отговаря на действително случилото се. В тази връзка се сочи, че на посочените в обжалвания ЕФ дата и м я с т о жалбоподателят не е извършвал вмененото в негова отговорност нарушение.

Претендира се за нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, защото бил изтекъл 6-месечният срок за издаване на електронен фиш, който, според описаното в жалбата, започнал да тече от датата на установяване на процесното нарушение. Изтъква се, че преди да издаде обжалвания ЕФ, административнонаказващият орган не е предоставил възможност на жалбоподателя да упражни правото му на възражение. Сочи се, че лишаването на жалбоподателя от правото му на възражение срещу ЕФ води до изначална незаконосъобразност на образуваното административнонаказателно производство. Твърди се, че възможността за издаване на ЕФ не освобождавала компетентните органи от задължението им да издадат акт за установяване на административно нарушение, тъй като по този начин се поставя началото на административнонаказателното производство. В тази връзка се сочи, че съставянето на акт за установяване на административно нарушение гарантира правото на защита на нарушителите, тъй като по този начин им бива предоставяна възможност да възразят преди административнонаказващият орган да издаде акт за ангажиране на тяхната административнонаказателна отговорност. Посочва се, че в обжалвания ЕФ нарушението, вменено в отговорност на жалбоподателя, не е било описано ясно, а единствено са били отразени разпоредбите от ЗДвП, които се твърди, че са били нарушени от жалбоподателя. Твърди се и това, че атакуваният ЕФ не съдържа описание на релевантната фактическа обстановка. Отбелязва се, че в ЕФ не е било посочено дали по отношение на процесното нарушение е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения се моли атакуваният ЕФ да бъде отменен. Моли се и 1 административнонаказващият орган да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя обезщетение в размер на 700 лева за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди, изразили се в изнервяне, стрес и психологически дискомфорт. Претендира се присъждането в полза на жалбоподателя на адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена молба, изготвена от адвокат А. Д., в която са изложени твърдения досежно това, че при издаването на обжалвания акт е било допуснато нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като бил изтекъл 6-месечният срок за издаване на електронен фиш, който започнал да тече от датата на установяване на процесното нарушение. В тази връзка се сочи, че в тежест на административнонаказващия е било да докаже, че е бил спазен 6-месечният срок за издаване на електронен фиш. Твърди се, че е следвало да бъде издаден акт за установяване на административно нарушение, който да постави началото на административнонаказателното производство. В писмената молба се оспорва отразеното в процесния ЕФ, като се претендира, че на посочените в атакувания акт дата и място жалбоподателят не е извършил нарушение по ЗДвП. Твърди се, че атакуваният ЕФ е бил издаден на 03.11.2025 г. Поддържа се, че в автоматизирано техническо средство TFR1-M №524 не е бил генериран файл, съдържащ информация за твърдяното административно нарушение. Сочи се, че обжалвания ЕФ не съответства на утвърдения със заповед на министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш. В писмената молба се твърди и това, че удостоверението за техническа изправност на автоматизирано техническо средство TFR1-M №524 е с невярно съдържание. Претендира се, че генерираният от автоматизирано техническо средство TFR1-M №524 файл е трябвало да бъде приложен по делото. Поддържа се, че автоматизирано техническо средство TFR1-M №524 не съществува.

В писмената молба са формулирани искания за назначаването на техническа експертиза и техническа пътна експертиза, както и за провеждането на следствен експеримент, като се излагат и подробни съображения за причините, които налагат релевирането на така формулираните доказателствени искания.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки, изготвени от главен юрисконсулт С.К., упълномощена от административнонаказващия орган, с които се прави искане депозираната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, необоснована и недоказана. В писмените бележки се твърди, че при издаването на процесния ЕФ са били спазени разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП и чл. 189, ал. 4 и следващите от ЗДвП. Поддържа се, че от приобщените по делото доказателства се установява извършеното нарушение на ЗДвП, вменено в отговорност на жалбоподателя. Обръща се внимание на това, че нарушението е било установено посредством автоматизирано техническо средство, което е преминало първоначална и последваща метрологична проверка. Прави се позоваване на чл, 189, ал. 15 от ЗДвП и се иска от съда да кредитира снимковия материал като годно веществено доказателствено средство за установяване на процесното нарушение. Приема се за доказано, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, вменено в негова отговорност. Твърди се, че нарушението е извършено при пряк умисъл. Според съставителя на писмените бележки, пътнотранспортните произшествия, дължащи се на шофиране с превишена скорост, напоследък са зачестили. В тази връзка в писмените бележки се посочва, че поведението на жалбоподателя е укоримо, тъй като същият като водач, който си позволява шофиране с превишена скорост, поставя в опасност не само своя живот, но и този на другите участници в движението. С оглед изложеното се иска процесният електронен фиш да бъде потвърден като законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на административнонаказващия орган и се прави възражение за прекомерност на поисканото от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, доколкото в АИС АНД е отразено, че обжалваният ЕФ е бил издаден на 13.05.2025 г. и е бил връчен на жалбоподателя на 03.11.2025 г., а жалбата против него е била подадена до СРС на 16.11.2025 г. чрез системата за сигурно електронно връчване, тоест жалбата е била подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване.

Жалбата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен съд-София.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото 2 доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.06.2023 г. в 13:45 часа, мобилна система за видеоконтрол – автоматизирано техническо средство TFR1-M № 524, заснела товарен автомобил марка „,,***''“, модел „,,***''“, рег. №,,***'', движещ се в гр. София, по Околовръстен път номер 37 (ШЕЛ Казичене) с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“, с превишена скорост – 77 км./ч., измерена от техническото средство, при максимално разрешена скорост от 50 км./ч., извън населено място, което ограничение било въведено с пътен знак В26, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на тези данни и проверка на собственост на заснетото МПС с рег. №,,***'', било установено, че въпросното МПС е регистрирано на юридическото лице – „,,***''“ ООД, поради което на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (редакцията на разпоредбата, която е в сила до 07.05.2026 г.) във вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП на законния представител на собственика „,,***''“ ООД, а именно Д.К.М., ЕГН **********, бил издаден ЕФ Серия К №7650307 (л.26 от делото) и бил връчен на същия на 04.05.2025 г. На 12.05.2025 г. Д.К.М. подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която декларирал, че на 06.06.2023 г. в 13:45 часа МПС с рег. №,,***'' е било във владение на жалбоподателя Н. И. И., като представил и копие от СУМПС на И..

С оглед на това, издаденият на Д.К.М. ЕФ Серия К №7650307 бил анулиран и на 13.05.2025 г. бил издаден обжалваният ЕФ Серия К № 10786656 срещу жалбоподателя Н. И. за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал.

2, т. 3 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш” като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Според разпоредбата на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП- "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо 3 средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.