Разпореждане № 31632 от 08.04.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 31632 гр. София, 08.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Частно гражданско дело № 20211110172769 по описа за 2021 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 417 ГПК.

Образувано е по заявление на /фирма/ срещу М. Б. К. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 785,20 лв., представляваща задължение, поето по запис на заповед, издаден в полза на /фирма/ /с последваща фирма /фирма/, понастоящем заличен търговец/, вземането по който е прехвърлено заявителя с джиро.

Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК, когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал.

2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 ГПК. Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет /основание, период, вид/ и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне /поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави/, тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните /каквато е основната цел на заповедното производство/ би била лишена от смисъл. С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с което е добавено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя договор за кредит, законодателят въвежда изискване за извършване на проверка от съда както на 1 редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалнотоо правоотношение, за обезпечение на което е издадена /в противен случай изискването за представяне на тези документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед би било лишено от смисъл/. Ето защо в случая съдът следва да прецени дали обезпечените с документа вземания, за които е издадена ценната книга, въз основа на която се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са действителни.

За да извърши тази проверка съдът, заявителят добросъвестно следва да посочи гореизложените обстоятелства и да представи гореописаните доказателства при спазване разпоредбата на чл. 3 ГПК, съгласно който участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, като те са длъжни да изнасят пред съда само истината.

В случая поемателят по ценната книга е небанкова финансова институция предоставяща бързи парични заеми на физически лица с доказан и недоказан доход, която има разрешително от БНБ като финансова институция с решение № BGR00214 /2010 г. Този факт е общоизвестен /публикуван на интернет страницата на поемателя/, а е и служебно известен на съда, който е разгледал стотици заявления за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на записи на заповед, издадени от физически лица в полза на /фирма/. Поради това единственият правно и житейски логичен извод е процесният запис на заповед да обезпечава вземане по договор за потребителкски кредит. Поради това и заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и към него да са приложени документите по чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК – за да може съдът да извърши проверка на действителсността на клаузите, на които се основават обезпечените с ценната книга вземания. На основание чл. 411, ал. 2, т. 1 вр. чл.

101 ГПК съдът двукратно е дал указания на заявителя да отстрани констатираната нередовност, като му е указал и че при неизпълнение заявлението ще бъде отхвърлено. С две молби заявителят е посочил, че процесната ценна книга не обезпечава каузално правоотношение и не разполага с договор за заем и др. документи.

Както беше посочено по-горе, процесната ценна книга очевидно е издадена в обезпечение на каузален дълг по договор за потребителски кредит. Джиратарят - заявител в случая или действа недобросъвестно /не излага пред съда истината, съобразно чл. 3 ГПК/, или не е положил дължимата грижа на добрия търговец/на добрия стопанин за собствените си работи /да обезпечи удовлетворяването на вземането по джиросаната му ценна книга, като се информира за каузалния дълг и се сдобие с документите, които го удостоверяват/. И в двата случая той не е освободен от задължението /в качеството си на заявител/ да приведе заявлението в съответствие с изискванията на закона. И това е съвсем логично. Новите разпоредби на ГПК, налагащи тези изисквания, целта на които е посочена по-горе, отговарят изцяло на политиката за ефективна защита на потребителите, която е гаранция за правилното и ефикасно функциониране на единният пазар, за реализацията на която и 2 европейският, и националният законодател въвеждат все по-строги мерки. Именно поради това, че описаните разпоредби са призвани да защитават правата на потребителя, те не биха могли да бъдат заобиколени дори и от добросъвестното незнание на заявителя за каузалната сделка. И на последно място следва да се посочи, че идеята на закона е не страните да се „надлъгват“ със съда, който пък, действайки сякаш не вижда очевидния каузален дълг, стоящ зад предявената абстрактна сделка, да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а е да се съхранят интересите на потребителя, като не се допуща предварително изпълнение за вземания, които не съществуват.

Ето защо, при съобразяване целта и духа на закона, съдът намира, че в случая /добросъвестно или не/ заявителят не е изпълнил дадените му указания да отстрани нередповностите по заявлението. Поради този факт не може да се извърши преценка за действителността на каузалните задължения, които обезпечава процесната ценна книга, и няма как те да се приемат за съществуващи – валидно възникнали С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК заявлението следва да бъде изцяло отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението от 20.12.2021 г. на /фирма/ срещу М. Б. К. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 785,20 лв., представляваща задължение, поето по запис на заповед.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3