Решение № 942 от 10.08.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. София , 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело

№ 20211000500711 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 261858 от 16.12.2020г., постановено по гр.д. № 15610/

2019г., на Софийски градски съд, ответното застрахователно дружество ЗАД

„ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ на А. А. В. сумата от 42 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.09.2018г., вед- но със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2019г. до оконча- телното изплащане, и сумата от 49, 46 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, получени вследствие на ПТП, настъпило на 22.09.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.11. 2019г. до окончателното изплащане, като искът за присъждане на обезщете- ние за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 42 000 лв. до пъл- ния предявени размер от 120 000 лв., искът за обезщетение за на имуще- ствени вреди е отхвърлен за сумата над 49, 46 лв. до пълния предявен размер от

170,13 лв., отхвърлена е и претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 22.09.

2018г. до 13.08.2019г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв. Т. Б., сумата от 1 791, 48 лв., представляваща адвокатско възнаграждение; и да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СГС сумата от 1 480 лв., представляваща дължима държавна такса. С решението ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗАД

1

„ОЗК – Застраховане“ АД сумата от 474,50 лв., предста- вляваща направени по делото разноски.

Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлената част, с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбата.

Ответникът в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на съдебни разноски пред въззивната съдебна инстанция.

Преценявайки основателността на така депозираната жалба съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срок и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.

432, ал.1 КЗ – претендират се обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от настъпило на 22.09.2018г. ПТП, при което ищецът е получил травматични увреждания от виновния за катастрофата водач на превозното средство, с валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумите до окончателното им изплащане.

За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Гражданска отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съдът е съобразил характера и тежестта на получените телесни увреждания, възрастта на пострадалия, продължителността на възстановителния период, неудобствата, които е търпял през това време, тъй като не можел да се обслужва сам, обстоятелството, че все още не е напълно възстановен от получените увреди, негативното отражение на инцидента върху психиката му, както и икономическите условия на живот в страната ни и съответните нива на застрахователно покритие, е приел, че справедливото в случая обезщетение е в размер на 60 000 лв. Искът за обезщетяване на имуществени вреди е приет за основателен до сумата в размер от 70,51 лв. За основателно е прието възражението на ответника за съпричиняване настъпването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, управлявал влосипед без поставена предпазна каска на главата, с оглед на което размерът на обезщетенията е намален съобразно приетия процент на съпричиняване (30%), при което на ищеца са присъдени сумите от 42 000 лв. (обезщетение за неиму ществени вреди) и 49,36 лв. (обезщетение за имуществени вреди).

2

Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 препраща към мотивите му в тази част.

От събрания по делото доказателствен материал категорично се установяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно: наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца увреждания, изразя ващи се в претърпени неимуществени и имуществени вреди. Освен това решението е влязло в законна сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 42 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2019г., както и сумата от 49, 46 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2019г., както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на законната лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди за периода от 22.09.2018г. до 13.08.2019г., с оглед на което основанието на предявените искове е надлежно установено.

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Предмет на въззивното производство е правилността на обжалваното решение досежно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, основателността на възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, както и за началния момент за присъждане на законната лихва.

По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че определеният от състава на СГС размер от 60 000 лв. не съответства на доказаните болки и страдания и на преобладаващата практика на съда за сходни случаи. От заключението на приетата пред първата инстанция СМЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил черепно-мозъчна травма с контузия на главата и кръвоизлив по меките мозъчни обвивки – надлъжно счупване на лява пирамида, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;счупване на лявата ключица с разместване на костните фрагменти, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок подълъг от 30 дни от датата на травмата; счупване на лявата лопатка без разместване на костните фрагменти, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата; счупване на ребра от 3-то до 5-то в ляво без разместване на костните фрагменти, което е довело до трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни; две разкъсно-контузни рани в лявата слепоочна област на главата, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; контузия на гръдния кош и контузия на левия бял дроб, за 3 което не е предприето хирургично лечение, довело до временно разстройст во на здравето, неопасно за живота. Поради увреденото общо състояние и множеството увреждания, ищецът е приет в Клиника по реанимация и анесте зиология. След стабилизиране на състоянието, е преведен в Клиника по ортопедия и травматология, където е проведено оперативно лечение на счупването на лява ключица, като е поставена метална остеосинтеза. По отношение счупването на лявата лопатка е проведено консервативно лечение с поставяне на имобилизация на лява раменна става за 30 дни. По отношение счупването на ребрата и контузията на белия дроб е проведено консервативно лечение с прием на обезболяващи и покой. След сваляне на имобилизацията е провел курс по физиотерапия и рехабилитация в МБАЛ “Св.Иван Рилски“

ЕАД-София. На 05.06.2019г. по повод шум в ушите, световъртеж и намален слух, постъпва в отделение по УНГ болести в същата болница, където е установена загуба на слуха от 40 децибела на лявото ухо и 30 децибела на дясното ухо, както и магнитнорезонансни данни за посттравматични промени в мозъка. Общият възстановителен период е около една година. Счупването на ребрата, лявата ключица и лявата лопатка са довели до временна нетрудоспособност за около 6 месеца. Нормалният възстановителен период на полученото контузионно огнище на мозъка е около една година. Лечението на счупената лопатка и следоперативното лечение на счупената ключица са наложили обездвижване на левия горен крайник за около месец, което е довело до затруднения в хигиенно-битовото самообслужване на пострадалия през този период. Поради контузията на мозъка, след изписването на ищеца от болничното заведение, се предписва хигиенно-диетичен режим – без възбуждащи средства /кафе, алкохол/, забрана на тютюнопушене, на силни външни дразнители /шум, силна музика, ярка и трептяща светлина/, забранява се гледането на телевизия, на активна умствена дейност и четене за около месец. По делото няма приложени медицински документи за етапни контролни прегледи и издаване на съответните болнични листове.

При извършения на 19.08.2020г. личен преглед на ищеца, което е близо две години след инцидента, в.л. обективно е установил наличието на оперативен белег по протежение на лявата ключица с дължина около 14 см над нивото на кожата с розовочервен цвят. Променена кожна чувствителност в зоната на белега. Ограничен обем на движение в лява раменна става при отвеждане на ръката настрани от тялото от 150 градус, при норма 180 градуса, при въртене на ръката навън от 50 градуса, при норма 70 градуса.

Вещото лице е посочило, че направените разходи от пострадалия, за които са представени доказателства по делото, са във връзка с проведеното му лечение на получените при процесното ПТП травми, с изключение на финансов бон № 0159526 от 11.10.2018г. от РОСИ 2010 – ЕООД, на който не е описан артикулът, за който е извършено плащането.

Вещото лице е разяснило ролята на каската и начина, по който пред4 пазва главата при удар. Експертът е посочил, че в случая са налице разкъсноконтузни рани в областта на лявото слепоочие на главата, което означава, че е налице пряк контакт на кожата с терена и че пострадалият най-вероятно е бил без каска. Според него най-вероятно раните по главата не биха били получени, а уврежданията на мозъка и главата биха били в по-лека степен.

Останалите увреждания биха се получили независимо от наличието на поставена предпазна каска от ищеца.

В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице поддържа своето заключение, като посочва, че за изваждането на поставената плака предстои евентуална операция.

Съдът кредитира експертизата в описаната по-горе част, тъй като е изготвена от експерт, притежаващ необходимите за целта познания, който е отговорил изчерпателно на поставените въпроси.

От показанията на свидетелката В. (съпруга на ищеца), се установява, че след като научила за процесното ПТП, последната отишла в болничното заведение, където бил приет мъжът й. Казали й, че последният бил в безсъзнание за известно време. Там го видяла на носилка, от мозъчното сътресение му се повръщало. Видимо не си личали наранявания, но имал кръв от лявата страна. Пострадалият бил откаран в реанимацията, а на свидетелката казали, че ще бъде опериран на 26-ти. Били открити счупване на ключицата, счупване на лопатката и на няколко ребра, което налагало операцията. На 26-ти съобщили на свидетелката, че са открили нови находки, поради което не можели да го оперират. Това успели да сторят едва след 7 дневна подготовка, през която пострадалият загубил 10 кг. от теглото си.

След операцията прекарал няколко дена в болницата. Близките се опитвали да го изправят, но не можели. След това не ставал от леглото за период от 13 дена. Ищцата му помагала със самообслужването. След известно време започнал да се предвижва сам. Ищецът имал желание да се върне на работа.