Решение № 54 от 05.02.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Перник, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500615 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 14595/26.06.2025 г., подадена от „Климекс Комерс“ ЕООД, гр. София, ул. „Житница“ № 22А, бл. 255, вх. Д, ет. 6, ап. 18, с ЕИК:203347111 чрез адвокат И. Р. от САК срещу решение № 428/05.05.2025 г., постановено по гр. дело № 5445/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя срещу „Авто МРМ“ ЕООД, гр. Перник, ж. к.

„Монте Карло“, бл. 221, ап. Е, с ЕИК:113570343 искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 266 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищeца сумата от 14 367.52 лева с включен ДДС, представляваща главница по договор за възлагане на строителство от 10.05.2021 г. и съгласно приложение № 1 към него за извършени монтажни работи и материали, вложени в обект, находящ се в ***, както и сумата от 654.57 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.01.2022 г. до 27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14 367.52 лева за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2291/01.07.2022 г. по ч. гр. дело № 3742/2022 г. на РС-Перник; както и жалбоподателят е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 3 368.50 лв., съставляваща сторени по 1 делото разноски в исковото производство.

Макар и да са обективирани в крайната част на въззивната жалба (стр. 29), на първо място следва да бъдат посочени възраженията относно допустимостта на решението.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно приел, че исковата претенция касаела изграждане на цялостна инсталация и постигането на трудов резултат изграждане на инсталация - и започнал да тълкува цялостното изпълнение на договор за СМР на обща стойност над 68 300 лева. В тази част PC-Перник бил некомпетентен да се произнася по тълкуването на договор за СМР на стойност над 25 000 лева, а в случая и между търговци над 50 000 лева и в тази част решението следвало да бъде дори обезсилено като недопустимо, тъй като съдът се произнесъл първо по непредявен иск, второ, по иск, който не му бил родово подсъден.

Освен това, съдът тълкувал сключения договор за СМР в частта относно изпълнение на СМР, като допълнително дописвал същия с извода, че следвало да се въведе в експлоатация вече изградена система, както и че бил уговорен трудов резултат. А било видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съответно исковата молба, че предмет на спора е доставка на стоки и съоръжения във връзка с процесния договор. Поради това, жалбоподателят прави извод, че било недопустимо съдът на своя воля да тълкува и дописва исковата претенция и да разсъждава извън предмета на спора. Противно на това, районният със следвало да са съобрази с вече влязлото в сила решение по възз. гр. д.№ 69/2023 г. по описа на ОС-Перник, в което се тълкувало изпълнението по договора и в което изрично се приемало, че е налице плащане и липсват възражения относно качеството на изпълнение на договореното по договора за СМР, както и допълнително било прието, че е уговорено и изпълнено като СМР посоченото като труд в оферта № 34, двустранно подписана от страните. С оглед правилата на ГПК следвало влязлото в сила решение да се ползва със сила на пресъдено нещо с оглед диспозитива на същото по отношение на договорените СМР и в случая липсата на възражение за неизпълнение на договора.

Жалбоподателят счита решението и за неправилно, необосновано, постановено в противоречие с процесуалните правила и със съдебната практика, поради което моли окръжния съд да го отмени и вместо него постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Претендира присъждане на разноски по заповедното и исковите производства (за двете съдебни инстанции).

Излага съображения, че по делото било установено, че между „Климекс Комерс“ ЕООД (изпълнител) и „Авто МРМ“ ЕООД (възложител) бил сключен договор за възлагане на строителство от 10.05.2021 г. и два анекса към него от 18.06.2021 г. и от 07.09.2021 г. В хода на изпълнението били променени видът и местоположението на инсталациите (от високостенни към скрити климатици, промени във вентилацията и газовото трасе) по изискване на възложителя. Всички договорени и допълнително възложени СМР (отоплителна, вентилационна, ВиК и климатична инсталация) били изпълнени до края на 2021 г. Работата била приета от възложителя без възражения след извършен оглед и тест, в резултат на което бил издаден отчет с изх. № 186/16.01.2022 г. за неплатените дейности, 2 чиято обща стойност била 14 367.52 лв. с ДДС.

Счита, че показания на свидетелите на ищеца (Ч.А. и В.М.) доказвали както възложената, така и извършената работа. Свидетелят М. (*** от външна фирма) бил абсолютно безпристрастен и констатирал правилно изграждане и работеща инсталация (котелно) на обекта. Показанията на свидетелите на ответника (посочва се Б.) били пристрастни и противоречиви с тези по паралелно гражданско дело. Свидетелските показания установявали също така, че работата вървяла при липса на технически ръководител/дизайнерски проект и постоянни промени в концепцията от страна на възложителя (от кино в спа център, промяна на типа климатици), което налагало преработка на вече изградени трасета.

Извод за основателността на исковите претенции се налагал и от заключенията на вещите лица по приетите от съда съдебно-счетоводни експертизи (на вещите лица Я.А. и В.В.) и съдебно-техническите експертизи (на вещото лице А.Ц.), както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в подкрепа на който извод се прави подробен разбор на тези доказателства (експертизи и документи).

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Авто МРМ“ ЕООД чрез адвокат М. Г. от САК е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, поради което моли окръжния съд да я отхвърли и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Излага съображения, че неправилно и в противоречие на собствената му искова молба било твърдението на ищеца, че предметът на спора бил само доставка на стоки претенциите били изрично заявени по договор за възлагане на строителство (договор за изработка). Искът бил квалифициран от съда като иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД (за заплащане на възнаграждение по договор за изработка), като ищецът не направил възражение или мотивирано искане за промяна на правното основание в законоустановения срок (чл. 214, ал.

1 ГПК). При договор за изработка се дължало едно възнаграждение за трудовия резултат (изработеното нещо/инсталацията), а не отделно за материали и труд. Цената на материалите не се дължала, ако изработеното било некачествено или неприето.

Неоснователно било възражението на ищеца за некомпетентност на РС-Перник поради обща стойност на договора над 25 000 лв., тъй като родовата компетентност се преценявала по цената на иска (14 367.52 лв.), а не по размера на правното основание.

Твърди, че ищецът представил невярна и противоречива фактическа обстановка в хода на процеса, което свидетелствало за неистинност на претенцията, а именно: - Смяна на основанието: Промяна от „Договор за изработка“ към „претенции само за доставка на материали“; - Смяна на крайна дата: Първоначално твърдяно завършване до края на 2021 г., променено на края на юли 2021 г., а след експертизата – на „почти“ завършени към края на юли 2021 г.; - Неверни твърдения за връзка между проформа фактура и оригинална фактура, която не се установявала от самите документи; - Нелогични отчети: Различни стойности в отчетите за извършени СМР, изпратени в рамките на няколко дни (70 199.53 лв. на 3

27.10.2021 г. срещу 67 146.13 лв. на 02.11.2021 г.).; - Невярно процесуално твърдение:

Позоваване на отговори по чл. 176 ГПК, каквото процесуално действие не било провеждано по делото.

Аргументира липсата на дължимост на сумата от 14 367.52 лв., както следва: недоговорени СМР на стойност 4 730.51 лв. (СТЕ установявала, че редица претендирани СМР (например тръби PPR, изолации, спирателни кранове, троен филтър) не фигурирали в приложение № 1 към договора, а установената практика била всички уговорки да се обективират в писмена форма; - вече заплатени СМР на стойност 4 762.80 лв. (част от претендираните СМР (напр. рециркулационна помпа, климатичен агрегат, изолации) били вече платени по акт обр. 19 от 02.11.2021 г., издаден въз основа на фактура № ***/03.11.2021 г.; - неизпълнение СМР на стойност 1 750 лв. (СМР за ел. табло за КиП и автоматика (на стойност 1 750 лв. по исковата молба или 480 лв. по приложение 1) не било доставено и монтирано от ищеца, а било извършено впоследствие от „Валда инженеринг“ ЕООД, което се доказвало от СТЕ и показанията на свидетелите А. и К.; - липса на договаряне / приемане на стойност 4 564.83 лв. (За останалите претендирани СМР на посочената стойност ищецът не доказал нито възлагане, нито приемане без забележки, като отчет № 185/16.01.2022 г. бил неподписан от никоя от страните и не доказвал приемане).

Излага съображения и за некачествено и несвоевременно изпълнение. СМР били изпълнени некачествено и със забава -срокът на договора бил 25 дни, но работата не била завършена дори към януари 2022 г. Свидетелят В.К.. („Валда инженеринг“) потвърждавал, че извършвал довършителни работи по газовата, отоплителната и вентилационната система, тъй като те не работели в цялост. Отговорът от „Висман“ ЕООД (официален представител на газовия котел) установявал, че котелът не се водел пуснат в експлоатация и нямала регистрирана гаранционна карта, което било още едно доказателство за недовършена работа.

Съгласно съдебната практика, при установяване на некачествено изпълнение се дължало намаляване на дължимото възнаграждение. Тъй като възложителят заплатил почти пълния размер на договореното (76 778.29 лв. от 77 816.50 лв.), не му се дължало допълнително плащане.

Посочва и това, че ищецът не издал данъчна фактура за претендираните вземания, което било законово задължение (чл. 113 ЗДДС) и свидетелствало за недължимост на сумата.

Твърдението на ищеца, че нямало възражение за некачествено изпълнение, било невярно.

Възражение било направено още в отговора на исковата молба, а липсата на подписан приемо-предавателен протокол от възложителя също се считало за възражение.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят редовно призован не е изпратил представител. Депозирал е молба вх. № 6981/06.11.2025 г., с която поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания като прилага и списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършване на разноски. От своя страна, въззиваемият чрез адвокат Г. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба и направените с него искания.

Представя списък по чл. 80 ГПК.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с 4 доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. № 20564/13.10.2022 г., подадена от „Климекс Комерс“ ЕООД срещу „Авто МРМ“ ЕООД, с която се претендира съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищeца сумата от 14 367.52 лв. с ДДС, представляваща главница по договор за възлагане на строителство от 10.05.2021 г. и съгласно приложение № 1 към него за извършени монтажни работи и материали, вложени в обект, находящ се в *** както и сумата от 654.57 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.01.2022 г. до 27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14 367.52 лева за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2291/01.07.2022 г. по ч. гр. дело № 3742/2022 г. на РСПерник.