Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 235 от 31.03.2023, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 878/2022
Вид
Решение № 235
Подписан
31.03.2023
В сила
12.10.2023
Състав
АНТОАНЕТА ВЪЛЧЕВА МИТРУШЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 4, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 137 · Закон за устройство на територията
  • чл. 137, ал. 1, т. 4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" · Закон за устройство на територията
  • чл. 148, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 151 · Закон за устройство на територията
  • чл. 151, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 151, ал. 1, т. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 214, т. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 215, ал. 4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 223, ал. 1, т. 8 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225, ал. 2, т. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225а, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225а, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 228 · Закон за устройство на територията
  • § 5 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т. 38 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т. 43 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№235

31.03.2023 г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА при секретаря Ангелина Латунова като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева адм. дело № 878 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на ЕТ „КАНИНИ – СТОЯНКА К.“, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: ***, представляван от С. П. К., подадена чрез пълномощник, срещу Заповед №

УТ-333/28.07.2022 г. на Кмет на Община Хасково.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна - издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и несъответстваща на целта на закона. Твърди, че в заповедта не били изложени каквито и да било фактически констатации и въз основа на какви доказателства те биха могли да се счетат за осъществени, по следните релевантни за спора факти: времето на извършване на строежа, действителния извършител на строежа, какво е било изходното състояние на процесния строеж преди началото на визираното незаконно строителство. Сочи, че тези въпроси са решаващи за преценка законосъобразността на процесния индивидуален административен акт. Твърди, че времето на извършване на строежа (дори и незаконен) имало значение за извод по въпроса дали същият не бил търпим. Навеждат се доводи, че след като административният орган не установил нито времето на извършване на строежа, нито кое лице е строителят, изводът му, че „възложител“ на строежа е жалбоподателят, оставал напълно необоснован. Сочи се, че в действителност жалбоподателят придобил процесния обект в този му вид през 2000 г. Наред с изложеното, за да било налице основание за издаване на процесната заповед, административният орган бил длъжен да установи какво е било изходното положение на процесните помещения. Напълно неясно, респективно - изцяло необосновано, останало въз основа на какви доказателства административният орган приел, че е имало „изграждане на преградни зидове“, „избиване на врати в зидове“ и пр. Сочи се, че коректни изводи по въпроса били възможни чрез съпоставка на констатираното на място състояние с това по одобрените проекти, но за такива изобщо не се говорело по преписката. Твърди се, че проверката за законосъобразност на процесната заповед предполагала стриктно изложение от страна на административния орган какви са били съществените характеристики на визираните помещения до твърдяното им преустройство, но нямало посочен достоверен източник, от който административният орган черпил подобна изходна информация. Навеждат се доводи, че освен посочените процесуални нарушения и необоснованост, налице било и друго нарушение, осуетяващо възможността на жалбоподателя да упражни защита срещу индивидуалния административен акт, а именно - в констативния акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ била поместена „окомерна скица на разположението на строежа в имота“, но същата сама по себе си не била ориентирана спрямо посоките (нямало отбелязване на посоката „север“). При това положение всички направени констатации в акта и заповедта, базирани на понятията „запад - изток, север – юг“, оставали невъзможни за проследяване, респективно - за упражняване на защитата на жалбоподателя. Твърди се, че освен на посочените процесуални основания, сама по себе си заповедта противоречала на материалния закон. Дори изцяло да се възприемали като даденост фактите, приети за установени от издателя на процесната заповед, тя била изцяло лишена от материалноправна опора по ЗУТ. Коментира се разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, като се сочи, че тази разпоредба не означавала, че всички възможни строително-монтажни работи в даден самостоятелен обект се нуждаят от разрешение за строеж. Твърди се също, че ответникът приел, че описаните в констативния акт СМР били „строеж от IV категория“, но този извод бил напълно необоснован. Коментира се и разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „д“ от ЗУТ, като се сочи, че същата предвижда две хипотези: реконструкция и основен ремонт на строеж от четвърта категория; вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им. Твърди се, че административният орган допуснал процесуално нарушение, като не изяснил дали се касае за първата обща или втората обща хипотеза, а в последния случай - за вътрешно преустройство на сграда от коя (първа до четвърта) категория се касае, тоест липсвало каквото и да е установяване по релевантен за правната квалификация на нарушението въпрос.

На следващо място се сочи, че по преписката липсва изясняване на въпросите за това дали и на какво основание описаните в констативния акт СМР представляват „преустройство“, още повече, че цитираният чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „д“ от ЗУТ предвиждал, че строеж от ІV-та категория е преустройство „на сградите“, а не преустройство на отделен обект, още по-малко - не на целия обект, а както било в случая - на части от него. Сочи се, че по логиката на ответника дори преустройството на част от помещение следвало да се приравни на строеж от IV-та категория, което било неправилен извод. Навеждат се доводи, че никоя от описаните в заповедта строително-монтажни работи не можело да бъде квалифицирана като изпълнение на строеж IV категория по смисъла на чл. 137, ал.

1, т. 4, б. „д“ от ЗУТ. Твърди се, че обстоятелствата по преписката сочели, че описаните СМР следвало да се квалифицират като текущ ремонт на самостоятелния обект, при което съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ разрешение за строеж не се изисквало. Навеждат се и доводи, че релевантните обстоятелства по преписката сочели, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на основни принципи в административния процес, а именно принципите на законност, съразмерност, истинност, регламентирани съответно в чл. 4, ал. 2, чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 от АПК. Твърди се, че от доказателствата по преписката се установявало, че административният орган вече бил издавал удостоверение за търпимост на същите СМР, които в по-късен момент се приемали като незаконен строеж. Сочи се, че по преписката било представено конструктивно становище на инженер-конструктор, от което категорично се установявало, че описаните в констативния акт и заповедта СМР не засягат конструкцията на сградата. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалните си представители, поддържа оспорването.

Ответникът – Кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдена оспорената заповед. Претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и заплатения депозит за вещо лице.

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, том II, peг. № 974, дело № 249/2000 г., вписан в Служба по вписванията – Хасково, Акт № 99, том V, дело 1108/2000 г. (л. 51), „Марса“ АД – Хасково, чрез председателя и изпълнителния си директор – Р.П.Г., продава на едноличен търговец с фирма „Канини – С. К.“, със собственик С. П. К., следните свои собствени недвижими имоти, представляващи обособени части от общежитие на ***, а именно:

1/ котелно помещение с площ от 118 кв. м., находящо се в сутеренния етаж и партерния етаж, при посочени граници и 2/ помещения на I етаж с обща площ от 233.50 кв. м., включващи стаи, коридор, фоайе и санитарен възел, при посочени граници и съседи, ведно с 6.9 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, и двата имота, находящи се в шестетажна масивна сграда, собственост на продавача, на ***, във вход *, застроена цялата върху площ от 796 кв.м. в имот с планоснимачен № 1708, за който имот и за имот с планоснимачен № 1709 е отреден парцел I в квартал 321 по плана на*, одобрен със Заповеди с № РД-14-03-172/1984 г. и №

66/1991 г.

На 20.05.2022 г. и на 08.06.2022 г. е извършена проверка от комисия в състав: Г.Г.И., И.С.А. и Т.С.Е. - главни специалисти в Отдел „Контрол по ЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ при Община Хасково, на строеж: „Преустройство на помещения“ в самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК на гр. Хасково. За установеното при проверката на 20.05.2022 г. е съставен Констативен протокол (л. 25), а при проверката на 08.06.2022 г. е съставен Констативен акт № 11. В констативния акт е отразено, че имотът и строежът са собственост на ЕТ „Канини – С. К.“. Направено е следното описание на строежа:

Подобекти: стаи, коридор, фоайе и санитарен възел с обща площ 233,50 кв. м., находящи се в самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК на *, административен адрес: *** са преустроени. Преустройството се състои в следното: В дъното на коридора е изграден преграден зид с врата 200/90 см., като е обособено преддверие към стая, находяща се в североизточната част на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК на *. Санитарният възел (преддверие-умивалник и 4 бр. клетки – WC) е преустроен в две помещения.

Едното помещение е образувано посредством преграден зид (между коминните тела и западния фасаден зид), преддверието-умивалник е обособено като ново помещение с размери в план 700/400 см., намиращо се в северозападната част на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК на гр. Хасково. За вход в обособеното второ помещение е избита врата 200/80 см. в зида, разделящ южната част на санитарния възел с коридора, в което помещение е обособен кухненски кът. 4 бр. клетки WC са преобразувани в 2 бр. тоалетни: Северните две клетки са преобразувани в една обща тоалетна чрез премахване на преграден зид между тях и се обслужва от входна врата 200/80 см., избита в зида, разделящ тоалетните с коридора. Южните две клетки са преобразувани в една обща тоалетна чрез премахване на преграден зид между тях. Изграден е преграден зид 12 см. с врата 200/80 см. между двете новосформирани тоалетни и западния фасаден зид, с който е отделен кухненският кът с южния санитарен възел – WC, който обслужва фоайето посредством избита врата 200/80 см., в разделящия зид. Посочено е, че строежът е IV категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Изчертана е окомерна скица на разположението на строежа в имота. Като установени нарушения е посочено, че извършените преустройства в самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК на * са без необходимите строителни книжа. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Отбелязано е, че във връзка с горните констатации, налице е безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Заявено е, че съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.

Съставеният констативен акт е изпратен на ЕТ „Канини –

С. К.“ с писмо рег. индекс: 53

К-23-5#63 от 09.06.2022 г. на Община Хасково, получено на 10.06.2022 г. (л. 21).

Срещу констативния акт е депозирано Възражение рег. индекс 53 К-23-5#66/16.06.2022 г. по описа на Община Хасково от ЕТ „Канини – С. К.“ (л. 13 - 14).

Въз основа на така съставения Констативен акт №

11/08.06.2022 г., Кметът на Община Хасково е издал оспорената Заповед № УТ-333/28.07.2022 г. В заповедта изцяло се възпроизвеждат фактическите констатации, изложени в Констативен акт № 11/08.06.2022 г. На основание чл.

225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат (преобразуван) и върнат в първоначалното си положение незаконен строеж: „Преустройство на помещения“ в самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК на *, административен адрес:*** собственост на ЕТ „Канини-С. К.“.

Изложени са констатации за наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и е посочено, че строежът е четвърта категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Заявено е, че строежът е незаконен, тъй като е изпълнен без строителни книжа. Прието е, че е налице нарушение на чл.