Решение № 212 от 25.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Бургас, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

А. Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100600582 по описа за 2021 година С присъда № 260074 от 17.05.2021 г., постановена по НОХД № 4232/2019 г., Бургаският районен съд признал подсъдимия Н. М. Ж. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 13.08.2016 г. в гр. Созопол, пред казино „Лас Вегас“, като длъжностно лице – охранител към „****“ ООД, при изпълнение на службата си – охранителна дейност на казино „Лас Вегас“, чрез нанасяне на удар с юмрук, причинил на К. Г. К., роден на **** г., средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на долна челюст вляво, довела до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. първо вр. чл. 129, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Недоволство от така постановената присъда е изразил подсъдимият Н.

1

Ж., който в подадената чрез защитника адв. Ангелов жалба сочи, че съдебният акт е произнесен в нарушение на материалния закон, при допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Акцентира върху доказателства, сочещи разлики в датата и часа на инцидента. Твърди се, че вещото лице, извършило повторната съдебномедицинска експертиза, не е отговорило на основния въпрос: Кога е получена втората/процесна фрактура на челюстта – на 13 или на 14.08.2016 г. Наред с това вещото лице направило изводите си въз основа на предположения, касаещи техническа грешка. Изразено е становище, че всички писмени и гласни доказателства по делото безпротиворечиво доказват, че инцидентът е настъпил след изтичане на дежурството на подсъдимия Ж., тоест освен че той не е извършител на посоченото деяние, неправилно е приложена материалната норма с повдигане на обвинение по чл. 131, ал. 1, т.

2 НК. Твърди се още, че районният съд абсолютно неоснователно отказал да изпълни искането за съдебно-графологична експертиза за доказване на сходство и идентичност на подпис – обстоятелство, което ограничило правата на подсъдимия. Претендира се признаването на Н. М. Ж. за невинен.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище, че постановената от районния съд присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, а въззивната жалба - неоснователна. Посочва, че авторството на деянието е доказано от свидетелските показания на пострадалия К., Т., Б., М., К. и К., като в тази насока съдът е обсъдил всички факти, възприети от последните и относими към предмета на доказване, включително и датата на нанесеното телесно увреждане. Заявява, че в заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от проф. Радойнова, са дадени отговори на всички поставени въпроси, както и че от доказателствените източници по делото се извежда несъмнен извод, че подсъдимият е действал в качеството си на длъжностно лице. Намира, че присъдата следва да бъде потвърдена.

Повереникът адв. Найденов заявява, че в производството пред първоинстанционния съд е било извършено задълбочено следствие, при което правилно са установени фактите и е приложено правото. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

2

Защитникът адв. Ангелов поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Според него присъдата е немотивирана и само на това основание следва да бъде отменена. Твърди, че не са доказани по категоричен начин нито датата и часът на получаване на телесното увреждане, нито неговият механизъм, нито авторството на деянието, поради което моли за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимият Ж. моли да бъде оправдан, защото не е извършил деянието, в което е обвинен.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:

Районният съд е събрал всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина по делото. Въз основа на тях правилно е установил фактическите положения, поради което настоящият съдебен състав не намира за нужно да ги преповтаря.

По делото е установено по несъмнен начин, че на 13.08.2016 г. сутринта пострадалият К. К. е получил счупване на тялото на долната челюст вляво.

Било му е проведено оперативно лечение – репозиция и фиксация. Телесното увреждане обусловило трайно затрудняване на дъвченето и говора за период, по-голям от един месец.

Настоящият съдебен състав не намира наличие на твърдяната от защитника неяснота относно датата на получаване на увреждането.

Действително в епикризата на К. К., издадена на 17.08.2016 г. от „МедикоДентален център АМА“ ООД гр. София, в частта, в която са отразени анамнезните данни, е посочено съобщение на болния, че на 14.08.2016 г. около 06:00 ч. сутринта му бил нанесен удар с ръка в областта на долната челюст вляво. Единствено в този документ обаче е посочено 14.08.2016 г. като дата на получаване на фрактурата. От останалия доказателствен материал се налага еднозначен извод, че датата на която е било причинено увреждането е 13.08.2016 г. В тази насока са не само показанията на пострадалия и на свид. К. Т., но и тези на полицейските служители К. Б. и П.

М.. Според показанията на двамата полицаи, на 13.08.2016 г. около 06:55 ч. те били спрени от свидетелите К. и Т., като пострадалият им заявил, че „бил ударен в областта на челюстта“ /показания на М. на ДП - т. 1, л. 71, 3 приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК/ и повтарял, че „ченето му е счупено“ /показания на К. Б. - л. 82 от съд. производство/. Показанията на свидетелите съответстват на данните от приложената по делото документация от УМБАЛ - Бургас. Видно от писмо изх. № 7923/29.05.2019 г., копие на амбулаторен журнал на ОСМ и лист за преглед на пациент, К. К. е постъпил в Отделение по спешна медицина на УМБАЛ-Бургас на 13.08.2016 г. в 16:00 ч. с диагноза Контузио мандибулас /т. 2, л. 54-57 от ДП/.

Посочените писмени доказателства и показанията на свидетелите К., Т., Б. и М. са достатъчни, за да изключат всяко съмнение относно датата на получаване на травмата.

В случая няма място и за съмнение относно годината, през която пострадалият е получил фрактурата на тялото на долната челюст вляво.

Вярно е, че през 2012 г. К. К. е имал счупване на долната челюст, но тогава е била установена и лекувана оперативно фрактура на дясна долна челюст /вж. епикриза от 11.04.2012 г., издадена от Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия, гр. София - т. 2, л. 21 от ДП и експертно заключение, изготвено от проф. Радойнова - отговор на въпрос 7).

Вещото лице е категорично в извода си, че двете счупвания са съвсем различни като време на причиняването и като анатомична локализация.

Този съдебен състав не споделя възражението на защитника, че не е доказан механизмът на получаване на телесното увреждане. В заключението на съдебномедицинската експертиза ясно е посочено, че счупването на долната челюст при К. К. може да се е получило по начина и механизма, обяснени от него – тоест при удар с юмрук в областта на долната челюст /отговор на въпрос 6 - л. 200 от съд. производство/. В проведения по делегация разпит вещото лице проф. Радойнова е заявила, че изключва възможността фрактурата да е получена при падане, като е разяснила, че при падане по кожата ще останат външни видими травматични увреждания ожулвания, рани, за каквито по делото няма данни. В тази връзка съдът намира за неоснователен упрека на защитата към вещото лице, че не е формирало изводите си на базата на всички доказателства по делото. Относно наличие на видими белези по лицето на пострадалия, свидетелите са заявили следното: „Външно нямаше нищо смущаващо“ /свид. К.Б./, „нямаше каквито и да било видими белези от нанесени удари по лицето… не съм забелязал включително да има оток по която и да било част от лицето“ /свид. П. М./, 4

„По никой нямаше видими белези“ /свид. Т. К./. В съдебномедицинско удостоверение № 217/2016 г. е описан само установен твърд оток в ляво от брадичката, в предна трета на хоризонтален клон на долна челюст /т. 2, л. 2 от ДП/. Единствено свидетелят И. К. е посочил, че К. К. „беше видимо пострадал физически… Имаше превръзка, имаше нещо червено, най-вероятно кръв“.

Тези твърдения не могат да се противопоставят на показанията на останалите свидетели, още повече като се има предвид заявеното от К. обстоятелство, че не помни кога е видял пострадалия с превръзка /л. 83 от съд.производство/.

Липсата на видими белези по лицето на пострадалия на 13.08.2016 г. сутринта не подкрепя защитната теза, че К. не е получил увреждането по това време. Според заключението на съдебномедицинската експертиза е напълно възможно непосредствено след нанасянето на удар с юмрук в областта на долната челюст външно да не се появят видими механични увреждания – оток и/или кръвонасядане, още повече че в началото те могат да са по-дискретни.

Това, съгласно заключението, зависи от мястото на удара и вида на счупването, от индивидуалните особености на индивида – слабост на съединителна тъкан и на съдова стена и мн. др. Освен това е посочено, че решаващо значение има и кой – медицинско или немедицинско око, е установил липсата на видими външни промени. Ако това не е насочено наблюдение, може да бъде пропуснато /отговор на въпрос 8/. Проф.

Радойнова е разяснила, че при млади хора минути след инцидента или до часдва може да няма травматичен оток или той да не бъде забелязан и установен от немедицинско око. Затова вещото лице е заявило, че никак не е чудно и странно от медицинска гледна точка непосредствено след травмата пострадалият да не е имал видими увреждания.

Авторството на извършеното деяние също е установено по безспорен начин. В показанията си пострадалият и свидетелят К. Т. недвусмислено са посочили, че охранителят е ударил К.К. в челюстта. Пред районния съд свид.

Т. е заявил, че поради изминалото време не може да разпознае подсъдимия.

От приложеното по делото заверено копие на График за отчитане на работните смени за месец август 2016 г. на служителите на Сигурност Бургас“ ООД обаче е видно, че на 12.08.2016 г. дейността по охрана на казиното е изпълнявал именно подсъдимият Н. Ж. /т. 2, л. 44/ - обстоятелство, което не е оспорено от последния. Наред с това още на 13.08.2016 г. след телефонен 5 разговор около 06:30 ч. подсъдимият Ж. е бил посочен от свид. К. на свид. Т.

К. като лицето, което му нанесло удар в лицето /вж. показания на ДП - т. 1, л.

70, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК/. Около 06:55 ч. на същата дата свидетелите К. и Т. са заявили на полицейските служители не само че пострадалият е бил ударен в челюстта, но посочили и кой е сторил това. Именно защото подс. Ж. е бил посочен като извършител на деянието, още същата сутрин той е трябвало да иде в районното полицейско управление, за да даде обяснения. Разбира се, последното обстоятелство само по себе си не доказва виновно поведение. В случая от значение е, че точно към него полицаите са били насочени още на 13.08.2016 г., твърде кратко време след инцидента. Състоянието на алкохолно опиване, в което се е намирал пострадалият, не може да постави под съмнение достоверността на показанията му и да оневини подсъдимия, още повече при безспорно установеното обстоятелство /потвърдено от Ж./, че със своите действия К. К. не го е предизвикал по никакъв начин.

Съдът намира за несъстоятелна критиката, отправена от защитата към разследващите органи, че не са предприели нужните действия за изземване на охранителните камери вътре в казиното и на неговия вход. Според показанията на свид. Т. К., отговорник на офис на „***“ ООД в гр. Созопол, той нямал право да преглежда записите от охранителните камери, това можел да прави единствено управителят на казиното Д. М.. Полицейският инспектор И. К. многократно търсел управителя, за да предостави записи от инцидента, но това не се случило /вж. показания на свидетеля - л. 83 от съд.производство/. При срещата на полицая със свид. М. на 17.08.2016 г. последният заявил, че направил проверка два-три дена след инцидента и установил, че нямало записи /л. 169/.