Акт от 11.04.2019, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

110

11.04.2019г. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИНА ДИНКОВА при секретар Албена Ангелова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 46 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.156 и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на Едноличен търговец В.Х.М. с фирма „В.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.“Железник“, ул.“Загорка“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 63261/ 13.09.2018г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара Загора, потвърден с Решение № 63261/ 29.11.2018г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, с който е установен размер на задълженията за данък върху превозните средства за периода 2015г. – 2017г. и съответната лихва, за лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго Брейк 1.9“ с рег.№****. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че от 2014г. автомобилът е спрян от движение на основание издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-1228-000816/ 12.11.2014г. и тъй като не е бил използван през посочения в АУЗД период не дължи заплащане на данък за превозното средство.

Направено е искане за отмяна на оспорения Акт за установяване на задължение по декларация № 63261/ 13.09.2018г., като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата - Началник на отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С Договор за покупко-продажба на МПС от 27.02.2004 г., жалбоподателят в настоящото производство – ЕТ“В.М.“, е закупил лек автомобил марка Ситроен, модел Берлинго, рама № *******. С декларация по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил, подадена в Община Стара Загора с вх. № 737/ 02.03.2004г. търговецът е декларирал придобит чрез покупко-продажба автомобил – марка Ситроен, модел Берлинго, обем на двигателя 1,9 куб.см, мощност к.с /kw/ - 70, година на производство 2002г.

След извършена проверка по реда на чл. 107, ал.3, изр. трето от ДОПК от орган по приходите в Община Стара Загора, е констатирано, че дължимият се на основание чл. 52, ал.1 от ЗМДТ от ЕТ“В.М.“ данък върху превозните средства за посоченото по-горе МПС за 2015г., 2016г. и 2017г., определен въз основа на подадената декларация по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ с вх. № 737/ 02.03.2004г. и Раздел четвърти от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на територия на община Стара Загора, не е заплатен в предвидените по чл. 60, ал.1 от ЗМДТ срокове. С оглед на констатираните задължения на лицето към бюджета на Община Стара Загора за данък върху превозните средства, на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл. 4 от ЗМДТ, е издаден Акт за установяване на задължение по декларация № 63261/ 13.09.2018г. от Д.Г. на длъжност старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара Загора, определен за орган по приходите със Заповед № РД-25-152 от 23.01.2012 г. на Кмета на Община Стара Загора. С посочения АУЗД е определен размера на задълженията за данък върху превозните средства по периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 13.09.2018г. за лек автомобил марка Ситроен, модел Берлинго брейк 1.9, рег.№ ****, рама № *******, както следва: данък върху превозни средства за 2015 г. в размер на 28.62лв и лихва за просрочие в размер на 8.81лв.; данък върху превозните средства за 2016г. в размер на 19.08лв. и лихва за просрочие в размер на 3.93лв, и данък върху превозни средства за 2017г. в размер на 19.08лв. и лихва за просрочие в размер на 2.00лв., или установени задължения общо в размер на 81.52лв, от които 66.78лв. главница и лихви в размер на 14.74лв.

На основание чл. 107, ал.4 от ДОПК, АУЗД № 63261/

13.09.2018г. е оспорен от Едноличния търговец по административен ред с подадена жалба рег.№ 10-84-80/22.10.2018г. до отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора. С

Решение № 63261/ 29.11.2018г. Началникът на отдел МДТ при община Стара Загора, след като е разгледал жалбата по същество, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърдил изцяло издадения АУЗД № 63261/ 13.09.2018г. В мотивите са обсъдени възраженията на жалбоподателя, като същите са приети за неоснователни. Изложени са съображения, че съгласно редакцията на чл.58, ал.4 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2010г., данъчното облагане на пътните превозни средства се преустановява след прекратяване на регистрацията им за движение, от месеца, следващ месеца на прекратяването. Доколкото в случая не били налице данни автомобилът да е с прекратена регистрация от органите на ОД на МВР, сектор ПП-КАТ, се налагал извод, че на основание чл.52, т.1 и чл.53, от ЗМДТ едноличният търговец, в качеството си на собственик на превозно средство, регистрирано за движение по пътната мрежа на Република България, е задължено за заплащането на данък върху превозните средства. Обстоятелството, че от 12.11.2014г. лекият автомобил е спрян от движение, поради което същият не е бил използван в периода 2015 – 2017г. е приет за ирелевантен, тъй като разпоредбите на ЗМДТ не предвиждали преустановяване на данъчното облагане в подобни случаи. С оглед на което е мотивиран извод, че установеното задължение за данък върху превозните средства за периода 2015г.-2017г. е дължимо от страна на ЕТ“В.М.“, а съставеният АУЗД – правилен и законосъобразен.

Потвърждаващото обжалвания акт Решение не е било получено от адресата към дата на подаване на жалбата в съда.

По делото е представена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-1228-000816 от 12.11.2014г., видно от която на основание чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП е приложена ПАМ – „временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността“ по отношение на леки автомобил Ситроен Берлинго с рег.№ ****. От направеното отбелязване върху самата заповед се установява, че същата е била връчена на В.Х.М. на 12.06.2018г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното от правна страна:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Задължението за данък върху превозните средства представлява публично общинско вземане, регламентирано в чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК. В разпоредбата на чл. 166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху превозните средства /местен данък по см. на чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ/, приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, тъй като съгласно чл. 4, ал.1 установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ в производството по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

Акт за установяване на задължение по декларация № 63261/ 13.09.2018г. е издаден от длъжностно лице на длъжност "старши инспектор" в отдел "Местни данъци и такси" в Община Стара Загора, надлежно определено да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл. 4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012 г. на Кмета на Община Стара Загора. Следователно обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия.

Оспореният акт за установяване на задължение по декларация е постановен в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, като е обоснован в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания АУЗД, включително при извършеното установяване на релевантните за определеното задължение факти и обстоятелства.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че АУЗД № 63261/ 13.09.2018г. е издаден и в съответствие с приложимия материален закон, като съображенията за това са следните:

По делото не са спорни обстоятелствата за правото на собственост на жалбоподателя върху лек автомобил марка Ситроен с рег.№ **** и за размера на определените за него данъци за 2015г., 2016г. и 2017г. Спорният въпрос се свежда до това дължи ли собственикът на регистрирания за движение лек автомобил заплащането на данък върху превозните средства за периода, през който автомобилът е бил спрян от движение в изпълнение на приложена ПАМ по чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП.

Съгласно чл. 53 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците на превозните средства. В разпоредбата на чл. 52, т.1 от ЗМДТ е регламентирано, че с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Следователно жалбоподателят, като собственик на облагаемо с данък върху превозните средства превозно средство с рег. №****, е данъчнозадължено лице за заплащането му съгласно чл. 53 ЗМДТ.

Възражението за недължимостта на данъка, основано на обстоятелството, че автомобилът не е бил използван през периода 2015-2017г. поради спирането му от движение, съдът намира за несъответно на приложимия закон.

Основанията за освобождаване от заплащането на данък върху превозните средства са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 58, ал. 1-5 ЗМДТ, като жалбоподателят не е сред субектите по ал. 1, т. 1-4 ЗМДТ, нито превозното средство, за което е начислен данък с акта, попада сред изброените в ал. 2 на чл. 58 ЗМДТ, за ползване от правилото. Не се и твърди с жалбата, че собствеността е прехвърлена, което изключва приложението за конкретния случай и на разпоредбата на чл. 58, ал. 3 ЗМДТ. Изложените в жалбата и поддържани в хода на производството обстоятелства не попадат и в предметния обхват на чл.58, ал.4 от ЗМДТ, съгласно която разпоредба /в приложимата за случая редакция ДВ, бр. 95/2009 г., в сила от 01.01.2010г/, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение, а за излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване. В случая се твърди, че превозното средство с рег. № **** е спряно от движение, но регистрацията му не е прекратена /в този смисъл е и изричното изявление на пълномощника на жалбоподателя, направено в открито съдебно заседание – л.39 от делото/. Действително в резултат на приложена на 12.11.2014г. принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП жалбоподателят е бил лишен от възможността през процесния период да ползва автомобила, но законът не регламентира това обстоятелство като материалноправно основание за прекратяване на данъчното облагане и недължимост на данъка. Доколкото освобождаването от данък върху превозните средства е обусловено единствено от прекратяването на регистрацията на МПС, и след като ЕТ“В.М.“ не е направил искане по надлежния ред и пред компетентните органи за прекратяване на регистрацията за лек автомобил марка Ситроен с рег.№ ****, за търговеца е съществувало задължение за заплащане на данък върху превозните средства за автомобила и за периода, през който е бил спрян от движение.