Определение № 644 от 10.10.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 644 гр. Велико Търново, 10.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500470 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 126, ал. 1 ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Трансстрой-Русе“ АД против Определение № 788 от 17.07.2024 г. по гр.д. № 673/2023 г. на Окръжен съд Русе, с което е прекратено производството по гр.д. № 673/2023 г. на Окръжен съд Русе, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, по отношение на предявения от „Трансстрой-Русе“ АД при условията на евентуалност положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 64 вр. чл. 51 ЗС, с който ищецът иска да се установи, че е носител на субективното право да използва безвъзмездно, трайно и несмущавано реално обособена част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 8288 кв.м., и административен адрес гр. Русе, местност Калето, бул. Тутракан, 71, за да използва по предназначение собствените си сгради и съоръжения, намиращи се в този недвижим имот.

Жалбоподателят излага доводи, че е налице известна конкуренция между настоящото гр.д. № 673/2023 г. на Окръжен съд Русе и по-рано образуваното т.д. № 130/2023 г. на същия съд. И по двете съдебни производства страните са едни и същи, но при разменени процесуални роли.

Предметът на т.д. № 130/2023 г. на РОС е многообразен, като част от него е 1 претенцията на ответника „Трансстрой-Русе“ АД, заявена в евентуалност, че като собственик на сградите, разположени в процесния терен, е носител на ограниченото акцесорно вещно право по чл. 64 вр. чл. 51 ЗС. По гр.д. № 673/2023 г. на РОС „Трансстрой-Русе“ АД вече в качеството на ищец е заявило отново в хипотезата на евентуалност тази претенция, позовавайки се на същото материално-правно основание. Исканията по двете дела обаче не са еднакви, поради което липсва пълен обективен идентитет между двете висящи дела – видно от отговора на исковата молба по т.д. № 130/2023 г. правото по чл. 64 вр. чл. 51 ЗС е заявено в процеса чрез възражение, като процесуално средство за защита срещу петиторната претенция на ищеца „Свободна зона – Русе“ АД и претенцията по чл. 59 ЗЗД. Дори да бъде уважено това възражение, съдебното решение няма да формира сила на присъдено нещо относно съществуването на ограниченото вещно право. По гр.д. № 673/2023 г. на Окръжен съд Русе правото по чл. 64 вр. чл. 51 ЗС е предявено чрез иск, при уважаването на който ще се формира сила на присъдено нещо относно съществуването на правото, което изключва наличието на пълен обективен идентитет между двете висящи дела, с оглед различните искания, различната легитимно преследвана цел и правен ефект. Освен това, ако бъде уважена молбата и на двете страни за съединяване на делата по реда на чл. 213 ГПК, положителният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 64 вр. чл. 51 ЗС ще погълне възражението, почиващо на същото материално-правно основание.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, и вместо него се постанови акт, с който се разпореди продължаване на съдопроизводствените действия.

Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в частната жалба, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е срочно подадена, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Окръжен съд Русе е сезиран с иск, предявен от „Трансстрой-Русе“ АД против „Свободна зона – Русе“ ЕАД, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, и искане да се признае за установено, че „Трансстрой-Русе“ АД е собственик на 2 недвижим имот – реално обособена част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 8288 кв.м., и административен адрес гр. Русе, местност Калето, бул. Тутракан, 71, а при условията на евентуалност да се признае за установено, че „Трансстрой-Русе“ АД е носител на субективно право по чл. 64 ЗС вр. чл. 51 ЗС да използва безвъзмездно, трайно и несмущавано същия имот, за да използва по предназначение собствените си сгради и съоръжения, намиращи се в него. Въз основа на подадената искова молба е образувано гр.д. № 673/2023 г. на Окръжен съд Русе.

С отговора на исковата молба ответникът „Свободна зона – Русе“ ЕАД оспорва правото на собственост на ищеца, като излага доводи, че правото на собственост е на ответника, оспорва се и ограниченото вещно право.

В хода на делото страните са уведомили съда за наличие на друг висящ спор – по т.д. № 130/2023 г. на Окръжен съд Русе, като е направено искане за съединяване на двете производства по реда на чл. 213 ГПК.

Приложена е исковата молба, въз основа на която е образувано т.д. № 130/2023 г. на Окръжен съд Русе. Тя е предявена от „Свободна зона – Русе“ ЕАД против „Трансстрой – Русе“ АД, като в нея са изложени обстоятелства, че „Свободна зона – Русе“ ЕАД е собственик на имота от 8288 кв.м., представляващ обособена част от имот с идентификатор ***, както и на сградите, построени в него, за които „Трансстрой-Русе“ АД се е снабдило с нотариален акт. Искането е да бъде осъден ответника „Трансстрой – Русе“ АД да предаде владението на терена с площ от 8288 кв.м., да заплати обезщетение за лишаване от правото на ползване за посочения период, както и да бъде осъдено „Трансстрой-Русе“ АД да предаде на „Свободна зона - Русе“ ЕАД сградите, които се държат от него, подробно посочени, и да бъде установено по отношение на „Трансстрой – Русе“ АД, че „Свободна зона – Русе“ ЕАД е собственик на сградите, които не се държат от ответника, но за които той се е снабдил с нотариален акт.

За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал предмета на двете дела, като по направените искания от страните за съединяване на делата по чл. 213 ГПК, е приел, че тази норма не е приложима, а следва да се приложи нормата на чл. 126 ГПК, съгласно която когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите 3 страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В производството по т.д. № 130/2023 г. на Окръжен съд Русе „Свободна зона – Русе“ ЕАД е заявила своите претенции за собственост на сградите, разположени в терена, явяващ се част от имот с идентификатор ***, поради което разглеждането на евентуалния иск по гр.д. № 673/2023 г. на РОС се явява недопустимо.

Във въззивната инстанция жалбоподателят „Трансстрой-Русе“ АД е приложил Определение № 43/13.02.2024 г. по т.д. № 130/2023 г. на Окръжен съд Русе за спиране на производството по делото до приключване на гр.д. № 673/2023 г. на Окръжен съд Русе, както и е приложен отговора на искова молба, въз основа на която е образувано т.д. № 130/2023 г. на Окръжен съд Русе. В него „Трансстрой – Русе“ АД излага съображения, че е собственик както на сградите, така и на терена, върху който те са построени, като излага подробни обстоятелства относно придобивните си основания. Позовава се също на правото си по чл. 64 ЗС да използва обособения участък като собственик на сградите, намиращи се в него.

При така изложените твърдения и представени доказателства настоящият състав намира частната жалба за основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при пълен субективен и обективен идентитет между делата. Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни, а обективен – при пълно съвпадение на предмета на делата и при идентична съдебна защита. Липсва обективен идентитет, когато предмет на едно от делата е правоотношение, което е преюдициално спрямо предмета на второто дело. В този случай е налице условие за спиране на обусловеното дело по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК /Решение № 471/16.01.2012 г. по гр.д. № 1522/2010 г., ІV Г.О. на ВКС, Решение № 119/17.04.2015 г. по гр.д. № 3368/2014 г., ІV Г.О. на ВКС/. В конкретния случай е налице съвпадение между страните по двете дела, но не е налице идентичност в предмета им – в производството по т.д. № 130/2023 г. на РОС искането за правна защита е да се установи правото на собственост на ищеца както върху спорните сгради, така и върху терена, върху който те са разположени, и по отношение на тези имоти, които са във владение на 4 ответника, включително реално обособената част от поземления имот, да бъде осъден той да предаде владението им, а в производството по гр.д. № 673/2023 г. предявеният евентуален иск е да се установи правото на „Трансстрой - Русе“ АД по чл. 64 вр. чл. 51 ЗС да използва безвъзмездно, трайно и несмущавано реално обособената част от посочения поземлен имот. Доколкото се излага правно основание от „Транстрой-Русе“ АД за упражняване владеене на имота като защитна позиция на тази страна срещу елемент от фактическия състав на предявения от „Свободна зона – Русе“ ЕАД иск по чл. 108 ЗС, то е налице обусловеност на двата спора, но не и идентичност. Следва да се допълни, че съдът по ревандикационния иск в случай, че установи ищецът „Свободна зона – Русе“ ЕАД да е собственик на недвижимия имот, но ответникът „Трансстрой – Русе“ АД го владее на правно основание, ще се произнесе с установителен диспозитив, с което да признае правото на собственост на ищеца, но ще отхвърли второто искане за правна защита – за предаване на владението на имота /ТР 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС/, като в диспозитива на решението няма да се произнесе по възраженията на ответника и твърдяното от него правно основание. Ето защо не може да бъде отречено правото на този ответник да предяви съответните си възражения по исков ред, за да получи разрешение със сила на присъдено нещо. Не може да бъде споделен и изводът, че след като „Свободна зона – Русе“ ЕАД е заявило претенции за собственост върху сградите по т.д. № 130/2023 г., разглеждането на евентуалния иск по гр.д. № 673/2023 г. е недопустимо, тъй като отново липсва идентичност в предмета на двете дела – в т.д. № 130/2023 г. е предявен иск за собственост от страна на „Свободна зона – Русе“ ЕАД върху спорните сгради, а в другия случай като елемент от фактическия състав на иска по чл. 124 ГПК вр. чл. 64 ЗС „Трансстрой-Русе“ АД твърди, че е собственик на тези сгради, от където произтича правото му да се ползва от земята, върху която те са построени, за което право се търси съдебна защита. Тук отново не е налице идентичност в предмета, а обусловеност в споровете, но в обратен порядък, тъй като решаването на въпроса за собствеността на сградите е обуславящ за основателността на иска по чл. 124 ГПК вр. чл. 64 ЗС въпрос.

По тези съображения настоящият състав счита, че липсва идентичност между спорното материално право, заявено като част от предмета на т.д. № 130/2023 г., и спорното материално право по предявения евентуален иск по гр.д. № 673/2023 г., двете на Окръжен съд Русе. С оглед на 5 това, не са били налице предпоставките на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на производството при висящ процес, което обуславя неправилност на извода на първостепенния съд в тази насока. Предвид начина, по който са съединени исковете и са противопоставени правата на страните, и връзката между делата, при връщане на делото на първостепенния съд следва да се извърши преценка за разглеждането им в едно общо производство по правилото на чл. 213 ГПК, в който смисъл са и исканията на двете страни.

При констатация на настоящия състав за допуснато процесуално нарушение при приложението на правилото на чл. 126, ал. 1 ГПК, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 788 от 17.07.2024 г. по гр.д. № 673/2023 г. на Окръжен съд Русе.