Решение № 1006 от 19.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100513028 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л. Л. Х. срещу решение № 4362 от 21.03.2023 г., постановено по гр.дело № 13304/2022 год. по описа на СРС, Г.О., 124 с-в, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 12201 от 03.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 13304/2022 г. на СРС, І Г.О., 124 състав, като в диспозитива на решението, вместо “ ОСЪЖДА С. Й. Б., ЕГН **********, гр.София, ул.“****2, да заплати на Л. Л. Х., ЕГН **********, от гр.София, ж.к.****, на основание чл.240 ЗЗД сумата от 2572 лева - даден от ищеца на ответната страна заем по договор от август 2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 31.05.2022 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата над 2572 лева до пълния предявен размер от 5000 лева, както и исковата претенция по чл.86 ЗЗД.“ да се чете “ОСЪЖДА Л. Л. Х., ЕГН **********, от гр.София, ж.к.“Младост 1“, бл.****, да заплати на С. Й. Б., ЕГН **********, гр.София, ул.“****2, на основание чл.240 ЗЗД сумата от 2572 лева - даден от ищеца на ответната страна заем по договор от август 2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 31.05.2022 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.240 ЗЗД за 1 сумата над 2572 лева до пълния предявен размер от 5000 лева, както и исковата претенция по чл.86 ЗЗД. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона и процесуалните правила, по съображения изложени в жалбата. Във въззивната жалба е направено искане решението да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна - ищец С. Й. Б., чрез пълномощника си адв.А. Д. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Излага доводи за недопустимост и неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли съда да прекрати образуваното въззивно производство, поради недопустимост на въззивната жалба, а в случай, че приеме жалбата за допустима, моли да я отхвърли, като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за НИЩОЖНО.

Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е това решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на такова надлежно волеизявление би била налице, ако: решението е постановено от незаконен състав; произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда; не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт, или решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Процесуалният закон не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно, но следва да се има предвид, че по естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава 2 възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Според съдебната практика съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика - най-общо в т.8 ППВС № 1/1985 г., както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Така, нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, включително по чл.251 ГПК, или чрез поправяне по чл.247 ГПК.

Мотивите на съдебното решение, както е разяснено в Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС на РБ и множество решения на състави на ВС и на ВКС, трябва по ясен, разбираем, непротиворечив и логичен начин да дават кратък и, същевременно, обоснован отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото; да съдържат необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно. Изчерпателното, ясно и разбираемо мотивиране на съдебното решение е гаранция и за справедлив съдебен процес, защото само така се гарантира правото на страните да узнаят волята на съда, както и да упражнят пълноценно правото на защита. Ако мотивите са неразбираеми и противоречиви в резултат на формално-невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия, които противоречат на опита и/или научното познание, тогава е налице необоснованост на решението, което сочи на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което също съставлява нарушение, както на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, но още и на чл.236, ал.2 ГПК, все форми на неправилност на съдебния акт. Ако между формираната воля на съда и нейното външно изразяване има несъответствие, налице е очевидна фактическа грешка, която се отстранява по реда на чл.247 ГПК. Ако волята на съда е неясна, но установима, тогава порокът на съдебния акт се отстранява по реда на тълкуването му.

Тогава, когато обаче необосноваността, вътрешното противоречие и непълнотата в мотивите, неяснотата относно постановеното от съда, са до степен, че водят до абсолютна неразбираемост на волята на правораздавателния орган и тя не може да бъде изведена по пътя на тълкуването, вкл. по чл.251 ГПК, или чрез поправяне по чл.247 ГПК, решението страда от най-тежкия порок - то е нищожно. Такъв е именно и процесния случай.

В процесния случай, съдът приема, че дори при внимателно тълкуване на 3 волята на първоинстанционния съд, не би се открила действителната воля на съда относно решението му по съществото на спора между страните. Налице е в процесния случай абсолютна неразбираемост на волята на правораздавателния орган и тя не може да бъде изведена по пътя на тълкуването, вкл. по чл.251 ГПК, или чрез поправяне по чл.247 ГПК. Мотивите на обжалваното решение са неясни и нелогични, като относно страните по делото и предмета на произнасяне са дотолкова неустановими, че водят до нищожност на цялото решение.

С оглед на изложеното, обжалваното първоинстанционно решение се явява нищожно и тази нищожност следва да бъде прогласена, като решението бъде прогласено за нищожно, и делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав и постановяването на нов, валиден съдебен акт.

С оглед на това, обжалваното решение се явява нищожно и тази нищожност следва да бъде прогласена, като решението бъде прогласено за нищожно изцяло и делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

Разпределението на отговорността за направени разноски в производството пред СРС, както и за разноските в настоящето производство при спазване на чл.78 от ГПК, следва да се извърши при новото разглеждане на делото от СРС.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 4362 от 21.03.2023 г., постановено по гр.дело № 13304/2022 год. по описа на СРС, Г.О., 124 с-в.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4