Акт № 507 от 30.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Варна, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20263100900174 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „ТРАТОН ФАЙНЕНШЪЛ

СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД / с предишно наименование „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул.“А. Малинов“ №89, ет.6, офис 6.4, срещу П. Й. Д. от гр.Варна, с която е предявен иск с правно основание чл.79 във вр. чл.365 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 38793,11 евро / равностойност на 75872,73лв/, представляваща дължима сума по чл.5, изр. последно от спогодба от 28.03.24г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 05.07.24г. до оконч.изплащане.

Ищецът твърди, че между „Скания Файнанс България" ЕООД, като лизингодател, и „Инпе Транспорт" ООД, като лизингополучател, са сключени договори за финансов лизинг с реф. № 49-03231 от 02.02.2023 г.; реф. № 49- 03232 от 02.02.2023г. и реф. № 49-03234 от 24.02.2023 г., с предмет придобИ.е от страна на лизингодателя на собствеността върху седем влекача модел „Скания R450", с цел да ги предостави за ползване под формата на финансов лизинг на лизингополучателя срещу задължението на последния да заплаща определено в договора възнаграждение. Сочи, че във връзка с договорите са сключени и договори за заем за финансиране на ДДС с реф. № 49-03231.1 от 02.02.2023 г.; реф. № 49-03232.1 от 02.02.2023 г. и реф. № 49-03234.1 от 24.02.2023 г., по силата на които лизингодателят е финансирал в полза на лизингополучателя ДДС за извършената доставка на лизинговата вещ, срещу задължението на последния да погасява заема на вноски, съгласно погасителен план към договора. Твърди, че управителят на лизингополучателя - П. Й. Д., в лично качество е поел задължение да отговаря солидарно за изпълнението на задълженията на „Инпе Транспорт" ООД. Излага, че поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя на 28.03.24г. между 1

„Скания Файнанс България" ЕООД, от една страна, и „Инпе Транспорт" ООД и П. Й. Д., като солидарен длъжник, от друга страна, е сключена спогодба за прекратяване по взаимно съгласие на лизинговите договори и договорите за заем за финансиране на ДДС и за уреждане на имуществените отношения по договорите. Със спогодбата страните са приели за безспорно помежду си, че „Инпе Транспорт" ООД има непогасени задължения към „Скания Файнанс България" ЕООД както следва - 175 391,46 евро без ДДС - задължение по договор за финансов лизинг с реф. № 49-03231 от 02.02.2023 г. и договор за заем за финансиране на ДДС с реф. № 49-03231.1 от 02.02.2023 г; 184 162,08 евро без ДДС - задължение по договор за финансов лизинг с реф. № 49-03232 от 02.02.2023г. и договор за заем за финансиране на ДДС с реф. № 49-03232.1 от 02.02.2023 г.; 273 963,07 евро без ДДС - задължение по договор за финансов лизинг с реф. № 49-03234 от 24.02.2023 г. и договор за заем за финансиране на ДДС с реф. № 49-03234.1 от 24.02.2023 г. Ищецът се позовава на чл.5, изр.последно от спогодбата, според което в случай че „Скания Файнанс България" ЕООД продаде или по друг начин отчужди възмездно вещите в полза на трето лице, и продажната цена не е достатъчна за погасяване на общия размер на всички дължими от лизингополучателя към собственика суми по или във връзка с договорите за лизинг и заем и тяхното прекратяване, лизингополучателят и/или солидарният длъжник дължи разликата на лизингодателя. Сочи, че е продал на 04.04.2024г. процесните превозни средства на „Скания България" ЕООД, като продажната цена на всеки влекач е в размер на 84960,50 евро без ДДС. Счита, че дължимата от лизингополучателя и/или солидарния длъжник разлика по всички договори възлиза на общо 38793,11 евро, съгласно чл.5 от спогодбата. Излага, че въпреки отправена покана ответникът не заплатил задълженията си.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът П. Й. Д. от гр.Варна оспорва предявения иск. Излага, че в случая липсва законова разпоредба, която да предвижда солидарна отговорност на управителя или съдружника за задълженията на търг.дружество, а подписаните от ответника декларации към договорите и спогодбата не съставляват валидно договорно основание за солидарна отговорност. Навежда доводи, че декларациите са формално и съдържателно отделени от основния текст и са положени след подписите на страните и имат отделна нотар.заверка, поради което и те представляват едностранни актове, издадени от ответника. Твърди, че липсва и валиден договор за поръчителство, както и че тези декларации не могат да се квалифицират и като договор за встъпване в дълг. Излага, че в тях са използвани общи формулировки, без да индивидуализират ясно и недвусмислено конкр.задължения, за които се поема отговорност, което прави невъзможно да се определи точния обхват на поетия ангажимент. Оспорва претендирания размер на главницата, с аргумента, че договорената между свързани лица продажна цена за всеки от влекачите е непазарна. Прави възражение, че клаузата на чл.5 от спогодбата се явява нищожна, поради претендиране на суми след прекратяване на лизинговите правоотношения и връщане на вещи чрез механизъм, възпроизвеждащ вземане за бъдещи непадежирали лизингови вноски, както и поради протИ.речие със Закона за защита на потребителите.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, 2 становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото договори за финансов лизинг реф.

№49-03231, реф.№49-03232 и реф.№49-03234, ведно с приложенията към тях, безспорно се установява възникването на облигационни отношения между „Скания Файнанс България" ЕООД /понастоящем „ТРАТОН ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/, като лизингодател, и „ИНПЕ ТРАНСПОРТ“ ООД, като лизингополучател, по силата на които лизингодателят се задължил да придобие и предостави на лизингополучателя под формата на финансов лизинг определени движими вещи – общо 7 броя влекача Скания, модел R450A4x2LA. Към договорите за финансов лизинг са сключени и договори за заем за финансиране на ДДС №49-03231.1, №49-03232.1 и №49-03234.1. за сумите от по 36750 евро по първите два договора и 55125 евро по последния.

Договорите са подписани и от управителя на дружеството-лизингополучател П. Д. като солидарен длъжник, който изрично е поел задължението да отговаря солидарно с лизингополучателя за надлежното изпълнение на поетите по договорите от лизингополучателя задължения.

Съгласно приложената спогодба за прекратяване на лизингови договори и договори за заем за финансиране на ДДС от 28.03.24г., сключена между „Скания Файнанс България" ЕООД и „ИНПЕ ТРАНСПОРТ“ ООД, представлявано от П.Д., е констатирано неизпълнението на лизингополучателя на задълженията му за заплащане на лизингово възнаграждение по договорите за лизинг и заем, като с цел да избегнат спорове лизингодателят се отказал от правото да прекрати или развали едностранно посочените договори, а същите са прекратени по взаимно съгласие и последиците от това прекратяване са уредени в спогодбата. В качеството си на солидарен длъжник ответникът е подписал спогодбата като се е задължил да отговаря солидарно с лизингополучателя за надлежното изпълнение на поетите по спогодбата от лизингополучателя задължения, вкл. и тези по горепосочените договори.

Съдът не споделя възраженията на ответника, че не е страна по договорите и спогодбата, респ. че не е налице солидарна отговорност на последния за задълженията на дружеството-лизингополучател. Несъстоятелни са твърденията, че изявлението на ответника не съставлява част от договорите и спогодбата, след като последният изрично е декларирал, че се е запознал със съответните документи и се е задължил да отговаря по тези договорености. С подписването на процесните договори, ведно с приложенията и ОУ, и спогодбата ответникът е поел задължения да отговаря солидарно с лизингополучателя по см. на чл.121 ЗЗД. Този извод следва при тълкуване волята на страните, изразена в договорите и спогодбата, по реда на чл.20 ЗЗД, в които ответникът поема солидарна отговорност като "солидарен длъжник“.

Липсват клаузи, които да обосновават, че поетото от него задължение има акцесорен, несамостоятелен характер. Договорът за финансов лизинг е търговска сделка и приложимост намират разпоредбите на ТЗ, и в частност нормата на чл.304 ТЗ, според която когато при сключване на търговска сделка две или повече лица поемат общо задължение, се смятат за солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. В разглеждания случай в посочените договори страните не са уговорили друго, и след като ответникът 3 е поел такова общо задължение с лизингополучателя, то е налице солидарна отговорност по смисъла на чл.121 ЗЗД. Не без значение е и фактът, че ответникът, освен управител, се явява и съдружник в дружеството-лизингополучател, поради което и несъмнено за договарящите се е налице правен интерес същият да отговаря пред кредитора за дълга, наред с дружеството, за да гарантира постигането на крайния резултат от сделката.

Конкретните задължения са ясно разписани в приложенията към договорите, подписани надлежно от ответника, поради което и възраженията за липсата на конкретизация са неоснователни.

Ищецът основава претенцията си на клаузата на чл.5 от спогодбата, съгласно която в случай, че след датата на спогодбата „Скания Файнанс България" ЕООД продаде или по друг начин отчужди възмездно стоките в полза на трето лице, собственикът дължи на лизингополучателят сумата, равна на разликата между 1/общата платена от третото лице придобивна цена за стоките, прихваната и намалена с всички разходи и разноски, направени или понесени от собственика по и във връзка с продажбата, разходи за ремонти или отчуждаването по друг начин на стоките и 2/общия размер на всички дължими от лизингополучателя на собственика суми по или във връзка с договорите за лизинг и заем, тяхното прекратяване и спогодбата, и 3/в случай, че към датата на изплащане на разликата към лизингополучателя са възникнали задължения на лизингополучателя по договора, сключен между лизингодателя и лизингополучателя, то „Скания Файнанс България" ЕООД има право да прихване съответните суми от задължението си към „ИНПЕ ТРАНСПОРТ“ ООД, ако тази разлика е положителна величина. В случай, че горепосочената разлика е отрицателна величина и продажната цена не е достатъчна за погасяване на общия размер на всички дължими от лизингополучателя суми по или във връзка с договора за лизинг и заем и неговото прекратяване, лизингополучателя и/или солидарния длъжник дължи разликата на лизингодателя.

От своя страна ответникът е оспорил приложимостта на клаузата, позовавайки се на нейната неравноправност по смисъла на ЗЗП. Съдът намира, че ответникът няма качеството на потребител по см на §13, т.1 от ЗЗП, съгласно която разпоредба потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Според практиката на СЕС по дела С-74/15 и С- 419/11, обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник или гарант, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални връзки с посоченото дружество, като например управлението или мажоритарно участие в същото. В случая солидарното задължаване на ответника с лизингополучателя, когото той е представлявал по закон, несъмнено сочи, че това е осъществено с оглед тесните му професионални връзки с дружеството, поради което и не може да се приеме, че задължаването от страна на физическото лице е извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или професия / в този смисъл са и Решение №50177/23.06.2023г. по т. д. №1809/2022г. на ВКС, 4