Решение № 3 от 18.01.2023, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. К., 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. А.а при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. А.а Административно наказателно дело № 20221850200182 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

К. А. Г., ЕГН ********** от гр. Б., ж. к. „**** е подал жалба до РС - гр.

К. чрез административнонаказващия орган – Началник Група в ОДМВР – гр.

С. срещу наказателно постановление № 22 – 1204 - 000361 / 14.03.2022 г. издадено от Началник Група към ОДМВР – С., РУ – гр. К., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява, не изпраща представител. Депозирана е молба вх. № 5207 / 21.11.2022 г. от жалбоподателя, с която същият моли делото да се гледа в негово отсъствие и съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, с оглед доводите изложени в жалбата. Молят да се зададат посочените от него въпроси на свидетелите.

Административнонаказващият орган редовно призован на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител, но е депозирана писмена защита вх. № 4801 / 28.10.2022 г., с която същият моли 1 съдът да потвърди атакуваното НП и молят съдът да юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 / сто / лева. . присъди

Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна :

Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № GA 553286 / 27.02.2022 г., че на 27.02.20 22 г. около 16.42 часа в Община Г., на път втори клас № 81, км 45 + 100, с посока на движение от гр. М. към гр. С., жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Субару Форестър“, с рег. № М 25 46 ВТ, собственост на З. П. Г.а, ЕГН ******* от гр. Б., при движение с несъобразена скорост с пътните условия – заснежен път, реализира самостоятелно ПТП с материални щети, като излиза извън пътното платно в лява по посока на движението си и поврежда пътен знак В26 и по този начин е нарушил чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство – Алкотест – Дрегер 7510, с фабр. номер ARNA 0162, като уредът отчита 0 промила алкохол.

Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение Началник група към ОДМВР – С., издава наказателно постановление № 22 – 1204 - 000361 / 14.03.2022 г., с което на основание чл.

53 от ЗАНН, чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП е наложил на К. А. Г., ЕГН ********** от гр. Б., ж. к. „**** административно наказание : „Глоба” в размер на 200.00 / двеста / лева.

Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите С. И. С. и В. Ц. П. - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което заличи свидетеля М. М. М.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 29.04.2022 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К., чрез административнонаказващия орган с вх. № УРИ 243000 – 2074 / 11.05.2022 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 14 2 дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Настоящият състав намира, че при описание на извършеното нарушение, както в АУАН, така и в НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства при които е извършено нарушението. В процесния случай това не е сторено с необходимата конкретност, изисквана от спецификите на нарушената правна норма - чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл. 20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. С оглед съдържанието на цитираната норма се налага извод, че съществен елемент от „обстоятелствата при които е извършено нарушението“ по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и следва изрично да бъдат посочени, както в АУАН, така и в НП следните обстоятелства: 1. Каква е била скоростта на движение на МПС 2. Какви са били конкретните особености на пътната обстановка, с които водача е трябвало да се съобрази. При нарушение квалифицирано по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, това са съставомерните обстоятелства, от наличието или отсъствието на които се прави преценка допуснато ли е нарушение на посочената норма или не. Само при описание в АУАН каква е била конкретната скорост на движение и какви са били конкретните особености на пътната обстановка, съдът има възможност да направи правния извод, съобразена ли е скоростта или не, тоест съставомерно ли е деянието или не.

В процесните АУАН и НП, както вече се отбеляза е посочен правния извод на административно наказващия орган, че деецът не е съобразил скоростта с особеностите на пътната обстановка. Посочени са какви са били конкретните условия на пътната обстановка, с които е следвало да се съобразява водача – заснежен път, тежка зимна обстановка. Но липсва посочване каква е била конкретната величина на скоростта, с която се е движил жалбоподателят. При непосочване на съответните правно релевантни факти, съдът се оказва в невъзможност да провери правилността на правните изводи на административно наказващия орган, което е основание за отмяна на НП. В случая при липса на посочване каква е била скоростта на движение съдът е в невъзможност да прецени съобразена или несъобразена е била тя с конкретната пътна обстановка.

Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния 3 акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП, се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя.

Непосочването на съставомерните признаци поставя нарушителя в положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически рамки той не е запознат. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същият да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т.е към монета на съставяне на АУАН. Разкриването на тези фактически рамки на по - късен етап - на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска съставомерните обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН.

Необходимостта от посочване на съставомерните признаци в АУАН е още по - голяма при АУАН, издадени по ЗДвП, доколкото съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП констатациите в тях имат презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното, т.е при разместена доказателствена тежест нарушителят би бил поставен в положение да оборва фактически положения, с които дори не е наясно какви са.

Действително в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и телеологическото тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че установено по несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието, което е описано в АУАН, характеризиращо се като система от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието и отличаващи се от всички останали телодвижения по своето естество и характер, време и място на извършване.

От гореизложеното следва, че няма как да бъде установено по несъмнен начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен ако същото не е описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от всички останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване, съставомерни признаци на състава на нарушението. При непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване на деянието и неговите съставомерни белези, разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може да намери приложение, доколкото не съществува възможност да се провери идентичността на деянието, за което се вменява че е нарушение и това за което в действителност са събрани доказателства и е наказан дееца. Това 4 тълкуване държи сметка и за баланса между обществения интерес и правото на защита на нарушителя, който не позволява наказването на лице, за деяние, което не му е известно и срещу което поради тази причина не може да се защитава. Приложението на чл. 53, ал. 2 следва да се сведе до липса в АУАН на реквизити, които не са свързани с очертаване на съставомерните признаци от обективна и субективна страна на деянието, вменено като нарушение.

С оглед гореизложените принципни съображения следва да се приеме, че евентуално изясняване чак в съдебно заседание, при разпита на актосъставителя или чрез други доказателствени средства, на съставомерното обстоятелство – каква е била скоростта на движение, за която в АУАН и НП се твърди, че не е съобразена, не може да санира пропуска това съставомерно обстоятелство да бъде отразено в АУАН и НП, което представлява самостоятелно формално основание за отмяна на НП.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22 – 1204 - 000361 / 14.03.2022 г. издадено от Началник група към ОДМВР – С., с което на К. А. Г., ЕГН ********** от гр. Б., ж. к. „**** е наложено на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП административно наказание : „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста / лева, за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА „Областна Дирекция на Министерство на Вътрешните работи“ – С. да заплати на К. А. Г., ЕГН ********** от гр. Б., ж. к. „**** сумата от 400.00 / четиристотин / лева – адвокатско възнаграждение, представляваща разноски по делото.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 5