Решение № 218 от 12.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20231100901848 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

17, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/.

Ищецът „КАТ България“ ЕООД, твърди, че М.К.К. GmbH, регистрирано в Германия, е направило поръчка за доставка на пътно превозно средство – влекач, марка „Скания“, с номер VIN YS2R4X20009290034 от фабриката на Скания, населено място Ангерс, Франция – „Скания Фактори Ангерс“, до адреса на М.К.К. GmbH в гр. Карлсруе, Германия. За целта на доставката, е сключен договор за спедиция с фирма „КАТ Германия“ Гмбх, с адрес: Цум Блауен зее, гр. Лерте, Германия. От своя страна КАТ Германия Гмбх превъзлага поръчката за организация на транспортирането на гореописаното ППС към „КАТ България“ ЕООД ищец в настоящото производство. „КАТ България“ ЕООД възлага извършването на превоза на транспортна фирма ЕТ „НУНКИ — М.Х.“ - ответник в настоящото производство.

С молба от 17.04.2024 г. уточнява, че между КАТ България ЕООД и М.К.К. ГмбХ няма директни договорни отношения. КАТ България ЕООД е получило възлагане на транспорт от страна на КАТ Германия ГмбХ. КАТ Германия ГмбХ на свой ред е получило възлагане от страна на СКАНИЯ за превоза на влекача, поръчан от М.К.К. ГмбХ. КАТ България ЕООД, след получаване на възлагането от страна на КАТ Германия ЕООД, което е приело и потвърдило, е възложило транспортирането на влекача към фирма ЕТ НУНКИ – М.Х.. КАТ България ЕООД в този случай е действало като спедитор, който след получаване на поръчката за транспорт е сключил договор с превозвач, а именно с ЕТ НУНКИ – М.Х..

Излага, че ППС е прието и натоварено за превоз в гр. Ангерс на 11.09.2021 г. от камион на 1 ответното дружество, който има регистрационен номер съобразно записаното в товарителницата: Р****КН. Сочи, че при приемане на стоката превозвачът не е направил мотивирани възражения, които да са посочени в товарителницата. Транспортът е извършен и на 14.09.2021 г. ППС е доставено в крайното местоназначение при получателя М.К.К.

GmbH, Карслруе, Германия. Въпреки това, при приемане на ППС в местоназначението се установяват щети по стоката, които са описани първоначално в товарителницата, както следва: „щети по покрива на кабината вляво отзад; наранен спойлер на покрива; нарушени връзки /конструкция на спойлера на покрива; огъната/наранена задна част на кабината зад шофьорската седалка“. Поддържа, че товарителницата при приемане, ведно с посочените щети, е подписана от шофьора на ответното дружество, превозил и доставил ППС - Р.И..

Твърди впоследствие да са установени допълнителни детайли от щетите при разглобяване на ППС, които са описани в експертиза от 29.09.2021г., извършена от „Инженерно бюро Струк“, и са и отстраняването им е остойностено по пазарни цени. Щетите са отстранени съобразно изискванията на производителя в оторизиран сервиз и по начина и с материалите, отговарящи на изискванията на производителя, като общата окончателна стойност на действителните разходи за отстраняване на щетите е близка до първоначалната оценка на вещото лице, а именно - 40.540,56 евро.

Сочи, че с писмо от 15.09.2021 г., входирано при КАТ Германия на 16.09.2021 г. получателят М.К.К. GmbH уведомява КАТ Германия за установените щети, като изпраща и товарителницата, в която са описани същите, за сведение.

От своя страна, КАТ Германия Гмбх надлежно информира и препраща кореспонденцията към ищеца КАТ България ЕООД, който на 17.09.2021г. препраща копие от товарителницата по електронна поща до господин М.Х. и му указва установените щети, като го информира, че КАТ България ЕООД счита ответното дружество отговорно за причиняването им. На ответника е даден 5-дневен срок, в който не са заявени възражения от ответното дружество и искът не е оспорен, нито отхвърлен, нито са изложени аргументи за частично освобождаване на превозвача от отговорност, поради което счита, че искът е приет напълно от ЕТ „НУНКИ - М.Х.“.

Счита, че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЧМР-Конвенцията обезщетението, дължимо при повреда на стоката по време на превоза, се изчислява във връзка с чл. 23, ал. 1,2 и 4 от Конвенцията, а именно според стойността на стоката към момента, в който е приета за превоз, като в случая е налична фактурната стойност на целия влекач, а относно стойностите на повредените детайли се съдържа информация в изготвеното кьм 29.09.2021 г. становище от вещо лице. Наред с това, пропорционално се дължало връщане на стойността на превоза и съответните митни сборове, ако такива са заплатени.

След преглед на документацията и след като се е уверил, че съобразно с разпоредбите на приложимия закон сумата от 40.540,56 евро не подлежи на оспорване нито по основание, нито по размер, то ищецът „КАТ България“ ЕООД е уредил отношенията си по заплащане на предявеното в горния размер обезщетение в посочения размер към КАТ Германия.

Заплащането станало чрез прихващане от дължими между КАТ България и КАТ Германия 2 суми по тази и други сделки, по които конкретна информация не могло да бъде предоставена, поради факта, че информацията представлява търговска тайна. Сочи, че е изпратил до ответника претенция за плащане на 03.10.2022 г. озаглавена „Сметка № 1630/30.09.2022 г.“, в размер на левовата равностойност на дължимата сума - 79.290,44 лева, ведно с всички доказателства относно основанието и размера на претенцията. На 07.10.2022г. за първи път при КАТ България ЕООД е депозирано възражение по иска от страна на ЕТ НУНКИ - М.Х.. На последна покана за плащане на компромисни 50% от дължимата сума, отправена от КАТ България на 04.09.2023г., ЕТ НУНКИ - М.Х., прави контрапредложение за заплащане на сума в размер на 10 000 лева, с която да бъдат окончателно уредени отношенията между страните и отново възразява срещу претендираната стойност. Ниският размер на предложението на ответника е мотивирало ищецът да заведе настоящите искове, с които претендира осъждане на ответника да плти на ищеца сумата от 40.540,56 евро, както и сумата от 8138,28 лева – обезщетение за забавено изпълнение, в размер на законната лихва върху главницата от датата на писмената рекламация (17.09.2021 г.) до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно уточнителна молба от 17.04.2024 г. е налице поредица от спедиционни договори: между Скания и КАТ Германия; между последния и ищеца, с които е възложено сключване на договор за превоз на товар. От своя страна КАТ България е сключила договор за превоз с ответника при условията на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенцията), които обстоятелства не се оспорват. Не се спори и относно изпълнението на договора за превоз.

Съгласно представената товарителница, получената стока - стоката тя е била с повреди „щети по покрива на кабината вляво отзад; наранен спойлер на покрива; нарушени връзки /конструкция на спойлера на покрива; огъната/наранена задна част на кабината зад шофьорската седалка“.

По делото е изслушано заключение на комбинирана съдебно счетоводна и САТЕ, които са дали заключение за стойността на повредата, както и относно извършеното плащане от ищеца на предходния спедитор КАТ Германия.

Приобщена е и кореспонденцията между страните, включетелно разменените документи, по което липсва спор.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съгласно чл. 17, ал.1 от Конвенцията превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й.

Нормата на чл.30 от Конвенцията урежда различните рекламационни производства в зависимост от вида и характера на неизпълнението.

Чл.30, ал.1 и 2 от Конвенцията регламентира хипотезите на липси или повреди. Забавата е 3 уредена в ал.3 от с.з.

Когато състоянието на стоката е установено съвместно от получателя и превозвача, т.е. налице е съгласие между тях, получателят няма право да оспорва тези констатации. Тъй като при констатацията скритите липси и повреди не могат да бъдат установени, е предвидено изключение - получателят може да направи в писмен вид своите възражения за тяхното наличие пред превозвача. Правото е срочно и може да бъде упражнено в 7 дн. срок(без неприсъствените дни), считано от деня на осъществената от страните констатация за явните вреди(ал.2).

Когато състоянието на стоката не е установено съвместно от получателя и превозвача, получателят следва да направи възраженията си за явните липси и повреди в момента на доставянането. По отношение на скритите такива възраженията следва да бъдат направени в писмен вид в срок от 7 дни от доставянето(без неприсъствените дни). В противен сучай е налице оборимата презумпция, че стоката е получена в състоянието, описано в товарителницата(ал.1 от с.з.) По отношение на рекламцията в тази хитотеза нормата изрично предвижда, че е достатъчно да се посочи общото естество на липсата или повредата.

В хипотезата на забава обезщетението е поставено в зависимост от наличието на писмена рекламация до превозвача(ал.3 от с.з.)

В настоящия случай се твърди налачие на частична повреда, в който случай рекламацията не е предпоставка за предявяване на иска за обезщетение.

Превозвачът обаче е описал видимите повреди в товарителницата, т.е. непосредствено при доставката. Описанието съставялва общо посочване на повредите и следователно отговаря на нормативното изискване. Това мотивира съда да приеме, че е налице рекламация.

Неоснователно е възражението на ответника, че повредите следва да бъдат индивидуализирани по вид, пера и стойност, тъй като ал.2 изрично нормира, че е за този вид неизпълнение е достатъчно да се посочи общото естество на липсата или повредата.

Цитираната пракика на ВКС е неотносима, тъй като тя касае друга хипотеза - рекламация при забава, при коио върху стоката няма повреди, съответно не са налице липси, а те са с друг, неизвестен за превозвача характер, а нормата на ал.3 не съдържа аналогично на ал.2 правило.

Обратният извод не може да се направи и от разпоредбата на чл.32, ал.2 от Конвенцията, в частта относно връщането на документите. Тъй като тя урежда всички хипотези на спиране на давностния срок, включително и когато е необходимо да са приложени и други докуметни, в който случай прекратяването на спирането на давността се свързва и с тяхното връщане.

По делото не се спори, че КАТ България ЕООД е информирал ответното дружество по електронна поща за щетите на 17.09.2021г., като е препратил и копие от товарителницата.

Спорът е относно правното значение на това изявление в контекста на приложената товарителница, като ищецът счита, че то съствалвява реклация, а ответникът оспорва, че съдържанието му е непълно за да изпълни тази функция. По изложените по горе 4 съображения съдът намира, че това изявление съставлява надлежна рекламация.

При безспорност на вида и характера на уврежданията, а и обстоятелството, че товарителницата в тази част е подписана от името на превозвача от водача на автомобила, управлявал го по възлагане от ответника, и при приложението на чл.301 от ТЗ, съдът приема, че установени описаните в документна повреди - „щети по покрива на кабината вляво отзад; наранен спойлер на покрива; нарушени връзки /конструкция на спойлера на покрива; огъната/наранена задна част на кабината зад шофьорската седалка“. Налице е частична вреда, тъй като съгласно съгласно дадените от ВЛ в о.с.з. обяснения кабината може да бъде отделена от влекача и да се смени, а сама по себе си представлява сложна резервна част

Тъй като превозвачът не е правил мотивирани възражения при приемане на товара в съответстие с чл.9, ал.2 от Конвенцията, то съгласно чл. 17 от Конвенцията е отговорен за частичната повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й.