Решение № 5660 от 24.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5660 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110143174 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от С. И. Ш. срещу СИТИ КЕШ ООД обективно и кумулативно съединени искове - конститутивен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК за установяване нищожност на договор за потребителски кредит № ****** от 08.05.2024 г., като противоречащ на закона и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 877,83 лв., като платена въз основа на нищожен договор за потребителски кредит № ****** от 08.05.2024 г., ведно със законната лихва от 11.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че с ответника е сключен договор за потребителски кредит№ ****** от 08.05.2024 г. Излага становище, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и сключеният договор представлява такъв за потребителски кредит. Сочи се, че в процесния договор за кредит не е правилно определен ГПР, поради което обосновава неговата нищожност.

Излага подробни твърдения за твърдяната нищожност на процесната клауза.

Твърди извършени плащания от ищеца по договора за кредит. Претендира разноски.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба е постъпил такъв 1 от ответника. Искът се оспорва като неоснователен и се излагат подробни твърдения за валидността на договора за заем. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че сключен с ответника договор за предоставяне на поръчителство; че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт.

В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валиден договор за потребителски кредит.

Страните не спорят и съдът с доклада е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства по делото: че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ****** от 08.05.2024 г., по който ищецът е изплатил изцяло задълженията си на ответника.

Преценката относно действителността на процесните договори за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са 2 използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,35 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.

Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойка за непредставено в тридневен срок обезпечение.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за 3 паричен заем неустойката е разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване на кредита.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира главният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за паричен заем за основателен и следва да го уважи.

Относно предявените кумулативно искове с правно основание чл. 55 ЗЗД:

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Страните не спорят и съдът с доклада е отделил като безспорно обстоятелството, че изцяло е погасил процесния договор за кредит. Горницата над чистата стойност на кредита е платен без основание и искът следва да се уважи в претендирания размер.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има ищецът в размер на 67,43 евро за заплатена държавна такса и адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с №1900017355 има право на адвокатско 4 възнаграждение в размер на 245,42 евро за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, предявен от С. И. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: общ.

К., с. О., ул. Ч.В. 13 срещу СИТИ КЕШ ООД ООД, ЕИК 202531869 Договор за потребителски кредит № ****** от 08.05.2024 г., като противоречащ на закона.

ОСЪЖДА на основание чл. 55 ЗЗД „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869 да заплати на С. И. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. К., с. О., ул.

Ч.В. 13 сумата в размер на 448,83 евро (877,83 лв.), представляваща платена без основание суми въз основа на нищожен Договор за потребителски кредит № ****** от 08.05.2024 г., ведно със законната лихва от 11.08.2025 г. депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на С. И. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: общ.

К., с. О., ул. Ч.В. 13 сумата в размер на 67,43 евро, представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с №1900017355 сумата в размер на 245,42 евро - адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5