Решение № 22370 от 05.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22370 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110139975 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.

Производството е образувано по предявен от „Гоу Ту Рент“ ЕООД срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000,00 лева - частично предявен иск от сумата от общо 26 676,62 лева, представляваща главница за незаплатено застрахователно обезщетение за репариране на имуществени вреди по товарен автомобил „БМВ М550Д“ с рег.№ ********** по договор за застраховка „Каско“, ведно със законната лихва считано от 26.04.2024 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на товарен автомобил „БМВ М550Д“ с рег.№ **********, който бил застрахован в ответното дружество по застраховка „Каско“, със срок на действие от 07.04.2023 г. до 06.04.2024 г. Поддържа, че вноските по дължимата премия била платени на уговорените падежи. Сочи, че на 21.12.2023 г. с участието на гореописаното МПС било реализирано ПТП в гр.София, малко преди кръстовището на бул.“Никола Габровски“ с ул.“Ловен парк“, поради неосигурено предимство от страна на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“. Поддържа още, че на 22.12.2023 г. електронно била заведена щета, а автомобилът транспортиран с пътна помощ до сервиз, тъй като при смяна на предна дясна гума било установено, че един от носачите е видимо крив и автомобилът не може да се придвижва на собствен ход. Сочи се, че на 28.12.2023 г. представител на ответното дружество изготвил опис на увредените детайли по представени снимки, а на 03.01.2024 г. бил извършен и оглед на автомобила от представител на застрахователя на място в 1 сервиза, в който се намирал. Били установени и описани допълнителни увреждания.

На 04.01.2024 г. след отстраняване на констатираните неизправности било установено още, че има увреждания и по кормилната рейка на автомобила. Ищецът получил телефонно обаждане от представител на ЗАД Армеец и бил помолен да закара автомобила в сервиз на М Кар – официален представител на марката, където да бъде извършена диагностика на автомобила със специална техника. Поради липса на доверие от страна на ищеца в предложения от ответника сервиз, автомобилът бил откаран в друг официален представител на марката – „Ауто Бавария“. Там трима представители на ответника извършили оглед на автомобила, при който констатирали, че кормилната рейка е за подмяна, но според тях при смяна на носачите, не били сменени шенкела и вилката на амортисьора, въпреки, че сменените се намирали в багажника на автомобила и им били показани. Освен предходното, имало спор и относно ремонта и подмяната на фаровете на автомобила, десния от които бил счупен при процесното ПТП. При извършена проверка на геометрията на автомобила било установено, че не покрива нормите, като по указания на представител на ответника бил подменен и преден мост. На 10.04.2024 г. автомобилът минал за поред път проверка на геометрията в присъствието на вещо лице от ЗАД Армеец, а на 23.04.2024 г. на дружеството била представена фактура с два броя платежни за извършено плащане към фирмата извършила ремонта на обща стойност 47 987,49 лева. Ищецът твърди, че на 11.06.2024 г. ответникът му заплатил сумата от 21 310,87 лева, като останала неплатена сумата от 26 676,62 лева. Въпреки многократните устни и писмени покани до ответника за преразглеждане размера на определеното застрахователно обезщетение, това не било сторено. По изложените в исковата молба твърдения ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск, като моли за уважаването му и присъждане на сторените по производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че с изплащане на цитираната от ищеца сума дружеството е изпълнило изцяло задълженията си по застрахователния договор. Сочи се, че в договора за застраховка страните изрично били договорили начина на обезщетяване, а именно: по експертна оценка на застрахователя или доверен сервиз на застрахователя. Въпреки предходното, в заявлението за изплащане на обезщетение ползвателя на застрахователната услуга избрал начин на обезщетяване по фактури от избран от него сервиз, с който застрахователят не бил в договорни отношения. Сочи се още, че при изготвяне на експертната оценка въз основа на представени фактури, застрахователят приема средни пазарни цени, но с включени търговски отстъпки на труд и материали, от които би могъл да се възползва при възлагане на ремонт в доверен сервиз. Отделно от предходното се поддържа, че съгласно ОУ на застрахователя, последният може да изплати обезщетение по представени оригинални фактури от друг сервиз, след изрично писмено съгласие на 2 застрахователя и при спазване на неговите ограничения за стойност на резервни части, за нормовремена на операциите и стойност на сервизен час и за количество и стойност на материалите за боядисване, но не повече от размера, който застраховател би платил при директно възлагане за отстраняване на вредите в натура в доверен сервиз.

Поддържа се още, че в представената от ищеца фактури не били описани подробно разходите за резервни части, труд и сервизни операции, а била посочена глобална сума, без обосновка. Излагат се доводи, че претенцията на ищеца е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва се и основателността на акцесорната искова претенция, както и размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно механизма на настъпване на ПТП, вината на водача на МПС марка „Фолксваген Пасат“, както и размера на причинените вреди.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, поради което с проектодоклада обявен за окончателен без възражения в първото по делото открито съдебно заседание, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между страните към датата на процесното събитие, по отношение на собствения на ищцовото дружество т.а. марка „БМВ М550Д“ с рег.№ **********.

По делото е приложен протокол за ПТП № 1891973, от който се установява, че на 21.12.2023 г. служители на ОПП-СДВР са посетили местопроизшествие в гр.София, на бул.Никола Габровски пред № 14, където са констатирали настъпило ПТП между Участник 1 – МПС марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ********** и Участник 2 – МПС марка „БМВ М550Д“ с рег.№ **********. В протокола е отразено, че вина за настъпване на ПТП-то има водачът на МПС 1, който при излизане от реда на паркираните на пътното платно превозни средства, не осигурява предимство на движещия се Участник 2 – МПС марка „БМВ М550Д“, поради което реализира ПТП. В протокола е обективирана схема на ПТП, описани са щетите и е подписан и от двамата участници в ПТП.

По делото са представени документите, съдържащи се в образуваната при ответника преписка по повод настъпилото ПТП – описи на щетите, опис-заключение, приемо-предавателни протоколи, калкулации-ремонт, контролни списъци, фактури и платежни нареждания.

По делото са представени приложимите ОУ на ответното дружество.

3

По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че въз основа на анализ на посочения в протокола за ПТП механизъм на събитието, отразените видими увреждания по превозните средства и сравнение със щетите в описите на застрахователя, вещото лице е обосновало извод, че щетите по автомобил марка „БМВ М550Д“ с рег.№ **********, могат да бъдат получени при настъпилото на 21.12.2023 г. произшествие. Съгласно заключението стойността, необходима за възстановяване на гореописания автомобил, изчислена на база цени за ремонт в официален сервиз към датата на ПТП е 48380,18 лева, а на база средни пазарни цени – 40665,47 лева.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск, вредите в претендирания размер, както и че същите са в причинно следствена връзка със застрахователното събитие и са предвидени, като подлежащи на възстановяване, съгласно сключения договор за застраховка и приложимите общи условия.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираното вземане или фактите, които изключват, унищожават или погасяват отговорността му.

Настоящият съд приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се установяват предпоставките на горепосочената правна норма.

Както бе посочено и по-горе, по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и ответника по отношение на процесния лек автомобил.

Спорът между страните се концентрира върху наличието на причинноследствената връзка между всички претендирани в настоящото производство вреди и механизма на ПТП, съответно относно размера на дължимото обезщетение.

Настоящият съд намира за доказано, че процесното събитие е настъпило именно при описания в протокола за ПТП механизъм. Действително, този документ не се ползва с материална доказателствена сила относно посочения в него механизъм на вредоносното действие, тъй като в тази част не удостоверява извършени от или пред длъжностното лице действия и изявления, а изявления на участниците в инцидента.

Следва да се има предвид, че в частта, в която съставителят на протокола е удостоверил лично възприети от него факти, относими за механизма на ПТП, в т.ч. и 4 констатираното положение на участниците в пътно-транспортното произшествие, заварено от длъжностното лице и отразено в съставената от него схема на произшествието, документът има характер на официален удостоверителен и обвързва съда с материална доказателствена сила /в този смисъл е решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о. на ВКС/. Ответникът, който на основание чл.154 ГПК носи тежестта, не доказа неверността на констатираните от длъжностното лице и описани в протокола механизъм и вреди, нито е провел насрещно доказване, че механизмът на ПТП е друг, съответно, че вредите имат друг произход.

С оглед предходното, видно и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана автотехническа експертиза, което съдът при преценката му по реда на чл.202 ГПК кредитира като обективно и компетентно е, че щетите по автомобил марка „БМВ М550Д“ с рег.№ **********, могат да бъдат получени при настъпилото на 21.12.2023 г. произшествие. Заключението е изготвено от вещото лице въз основа на неговите знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал. Заключението е мотивирано подробно и за съда не възниква съмнение относно неговата правилност.

Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ и предвид трайната практика на ВКС, обективирана в решение №52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. І т.о. на ВКС; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г., I т.о. на ВКС; решение №79/2009 г. по т.д.

№156/2009 г., I т.о. на ВКС и решение №165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, т.о., при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл.400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – арг. от чл. 400, ал.2 КЗ.