Решение № 326 от 18.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Смолян, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500332 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 158/22.03.2023г., постановено по гр.д.№ 1013/2022г. по описа на Районен съд-Смолян са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от З. А. О., с ЕГН **********, с адрес гр.Златоград, ул.“Прогрес“ № 10 срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ гр.София, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 искове с правно основание 178, ал.1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 7 ЗМВР и чл. 86,ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати сумата от 2212,86 лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца нощен труд за периода от 11.10.2019г. до 30.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 17.10.2022г. до окончателното заплащане на задължението и сумата от 304,98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.01.2020г. до 17.10.2022г.Със същото решение е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ гр.София, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Мария Луиза“ № 46 да заплати на З. А. О., с ЕГН **********, с адрес гр.Златоград, ул.“Прогрес“ № 10 сумата от 261,00 лева, представляваща левовата равностойност на неосигурената безплатна предпазна храна и ободряващи напитки за положен нощен труд в периода 17.08.2019 – 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 17.10.2022г. до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 61,65 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за безплатна предпазна храна и ободряващи напитки за периода от 01.09.2019 до 08.11.2022 г. Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“ със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК да заплати на З. А. О., с ЕГН **********, с адрес гр.Златоград, ул.“Прогрес“ № 10 сумата от 58,21 лева за направените деловодните разноски за платено адвокатско възнаграждение, 1 съразмерно с уважената част от исковете.Осъден е З. А. О., с ЕГН **********, с адрес гр.Златоград, ул.“Прогрес“ № 10 на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ гр.София, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Мария Луиза“ № 46 сумата от 100 лева представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“ със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС -Смолян държавна такса върху уважените искове в размер на 100 лева и 75 лева за изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по назначената ССчЕ.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2575/12.04.2023г. от З. А. О., чрез пълномощника му адв. М.О., в частта, с която са отхвърлени исковете му с правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. с чл.187,ал.7 от ЗМВР и чл.86,ал.1 от ЗЗД, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че за да отхвърли предявените искове СмРС се е мотивирал с разясненията дадени в ТР № 1 от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС, което е задължително, съгласно чл. 130 ал.2. от ЗСВ. От друга страна на основание чл.633 ГПК решенията на СЕС също са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. В Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от PC- Луковит съдът е достигнал до заключението, че чл.8 и чл.12,б."а" от Директива 2003/88/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Посочено е, че Директива 2003/88/ЕО, макар да не налага да се приеме особена норма, която специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за защита на безопасността и здравето на работниците, като в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита. С оглед даденото в решението на СЕС разрешение нощният труд на служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, но в специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014г. В мотивите на решението се приема, че липсата на механизъм в посочените Наредби за преобразуване на нощните часове в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически характер, но подобен аргумент не може да се приеме, тъй като такива съображения от икономически, политически, социален или демографски порядък сами по себе си не представляват цел от общ интерес и ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно положение би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националния съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да 2 гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.Компетентността на СЕС е изключителна, тъй като Договорите за ЕС и за функциониране на ЕС, съгласно чл.1, параграф 2 от ДФЕС възлагат на Съда разглеждането на определени дела, оставяйки разглеждането на други случаи, свързани с прилагането на правото на ЕС, на националните правораздавателни органи.СЕС и правораздавателните юрисдикции на държавите-членки не се намират в йерархична зависимост, поради което Договорите уреждат взаимодействието помежду им чрез специално предвиденото производство за преюдициални заключения. Същото представлява специфична форма за сътрудничество между националните и наднационалните юрисдикции, като основната му цел е осигуряване на еднообразно тълкуване и прилагане на общностното право на територията на ЕС. Заключението на Съда по конкретно преюдициално запитване е обвързващо и създава задължение за неговото спазване, защото в обсъжданото производство СЕС не упражнява консултативна, а решаваща функция. Съгласно чл.91 от Процедурния правилник на Съда (обн. ОБ на ЕС, бр. L 265 от 29.09.2012 г.), съдебното решение има задължителна сила от деня на неговото обявяване, а определението - от деня на неговото връчване.Обвързващата сила на преюдициалните заключения относно субектите е обяснима, тъй като в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, тези, които не разглеждат спор като последна инстанция, могат, а юрисдикциите, които са последна национална инстанция по спора, са длъжни да отправят преюдициално запитване за тълкуване на правото на ЕС, когато установят, че дадена общностна разпоредба е неясна (чл.267, параграф 2 и 3 от ДФЕС). След като отправянето на преюдициално запитване е задължително за национална юрисдикция, чийто акт не подлежи на атакуване, няма как заключението по него, постановено от Съда, да няма обвързващ характер. Приемането на различна теза би поставило под съмнение съществуването на обсъжданото производство като механизъм за осигуряване на еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС.Преюдициалните заключения на Съда са правнообвързващи както за всички останали национални юрисдикции на запитващата държава, така и за субектите на правото на ЕС - държавите-членки, институциите и органите на ЕС и физическите и юридическите лица.Това е така, тъй като предоставеният с едно преюдициално заключение отговор излиза извън рамките на конкретното дело, като дава полезно тълкуване, относимо към всички субекти на правото на ЕС и следва да се прилага от всички по начина, по който ги е тълкувал Съдът. В преюдициалните заключения се отразява постоянната практика на СЕС, несъобразяването с която е нарушение, даващо основание за ангажиране на извъндоговорна отговорност на държави-членки. Неспазването на практиката на СЕС от национална юрисдикция, би се превърнало от нарушение на последната в такова, извършено от държавата- членка и при колизия на национално тълкувателно решение (ТР №1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС) с решение на СЕС по преюдициално запитване, решаващият съд следва да се съобрази именно с решението на СЕС, а не с националното ТР.С Решение от 5.10.2010, по дело №С 173/09 на СЕС (Делото"Елчинов"), СЕС е постановил, че първоинстанционните съдилища не са длъжни да спазват „задължителните указания", дадени им от върховен съд при отмяна на решението им и връщането му за ново разглеждане, ако тези указания противоречат на правото на ЕС. Същата практика на СЕС е обективирана и в Определение от 28 октомври 2010, С-449/09, EU:C:2010:651, както и в Решение от 8 ноември 2016, С-554/14, в което СЕС е постановил, че съдилищата следва да не прилагат тълкувателно решение или постановление на върховен съд, ако СЕС установи, че последното противоречи на правото на ЕС. Тази практика е потвърдена и в други решения на СЕС.

В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период ищецът е положил нощен труд по служебното си правоотношение с ответника, като през 3 този период положеният нощен труд не е приравняван в дневен с коефициент 1,143, какъвто е бил регламентиран с Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а след нейната отмяна поради липса на подобна регламентация в последващите по време Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.Наредба № 8121з36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з1174/21.10.2020г., в сила от 03.11.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР- с чл.9 ал.2 от НСОРЗ.Размерът на исковите претенции е установен с направените изчисления от вещото лице.Спорно между страните е обстоятелството дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв с коефициент 1,143. Предвид законовата празнота за преизчисляване на нощния труд с коефициент, предназначен да компенсира поне част от неблагоприятните фактори на нощния труд, в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Приетата по делото експертиза е приложила това правило и е установила броя на извънредно положените часове, както и размера на дължимото заплащане за тях., поради което претенцията се явява основателна и доказана и неправилно не е уважена от PC Смолян до посочените в ССЕ размери по съображения, единствено поради постановеното ТР № 1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС.Pайонният съд неправилно е тълкувал националното право, тъй като лишаването на ищеца от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд го поставя в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67, ал.7, т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, безспорно разстройва биологичния ритъм на живота и нервната система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето, поради което следва да се компенсира с адекватно допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния труд. Това съответства и на основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС. Предвиденото в заповед на министъра заплащане от 0,25лв./1,00лв. на час нощен труд нито има характера на допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на конституционното задължение трудовото възнаграждение да е съответно на положения труд.В случая разликата в третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на обективен и разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с допустима от закона цел, която да оправдае по-неблагоприятните условия за полагане на нощен труд от работещите в публичния сектор, каквито са полицаите и пожарникарите. Както е посочено в Решението на СЕС по дело С-262/2020, обяснението за липсата на механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни в специалния закон със съображения от икономически и правен порядък не могат да се приемат като аргументи и не могат да представляват цел от общ интерес. След като преди отмяната на Наредба № 8121407/11.08.2014г. тези служители са били еднакво третирани с останалите държавни служители, полагащи нощен труд, чиито правоотношения са уредени в ЗДСл. и с тези, работещи по трудови договори по КТ, а впоследствие със законодателното изменение на чл.187 от ЗМВР, обн. в ДВ бр.60/2020г. и наредбите по неговото прилагане, държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР са поставени е неравностойно положение, без да е обоснована тази разлика в третирането им с обективен и разумен критерий, като се приема, че бюджетните съображения не могат да бъдат 4 такъв критерий, то разпоредбите на чл.187,ал.1 и ал.4 от ЗМВР, които въвеждат разлика в третирането на определената категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите в сравнение с другите категории работници и служители, намиращи се в сходно положение, са несъвместими с правото на Съюза и налага съдът да тълкува тези разпоредби като вземе предвид не само текста, но и контекстът и целта на съответните разпоредби от правото на съюза, както и цялостното вътрешно право,уреждащо трудовите и служебните правоотношения, респективно чл.179ал.1 и чл.188 ал.2 от ЗМВР.Съгласно чл.5 ал.4 от КРБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила са част от вътрешното право, като те имат предимство пред вътрешните норми, които им противоречат. Като се има предвид, че т.1 от решението на СЕС посочва, че във всички случаи в полза на тази категория работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд и след като разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗВМР изрично предвижда допълнително възнаграждение за полагането на нощен труд, а чл.188 ал.2 от ЗМВР по отношение на нощния труд препраща към закрилата по КТ, то поради несъвместимостта на чл.187 ал.4 от ЗМВР с посочените разпоредби от ЗМВР и с правото на Съюза следва да се приложи закрилата по КТ, респективно по чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част и бъдат уважени изцяло предявените искове.