Решение № 6469 от 25.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6469 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100505754 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Н.

П. Н. чрез адвокат К. Г. срещу Решение 20080495 от 22.02.2023г., постановено по гр. д.

№ 60491/2018г. по описа на Софийски районен съд, 44 с-в, в частта, с която са уважени, предявените от „Топлофикация София“ЕАД искове по чл. 422 ГПК вр. с чл.

153 от ЗЕ за заплащане на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2014г.-20.02.2015г. и цена на услугата „Дялово разпределение“.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради неправилни правни изводи за наличие на облигационна връзка поради допуснати процесуални нарушения. В нарушение на процесуалните правила били отхвърлени исканията му свързани с възраженията му, че трето за делото лице –търговско дружество е в облигационни отношения с ищеца за доставка на ТЕ за процесния период и само то дължи нейната цена.

Не било уважено и искането му да се представи молбата за откриване на партида.

По отношение сумите за „сградна инсталация“ счита, че такива не се дължат поради нищожност на методиката към наредбата за топлоснабдяването.

Счита, че не дължи лихва за забава тъй като клаузите от ОУ на ищеца от 2014г уреждащи началото на срока за плащане били нищожни.

1

Не били съобразени извършени плащания.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част.

При проверка на неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически правни съображения:

Предмет на въззивна проверка е само частта от решението на СРС, с която са уважени исковете, а те са уважени само за главници за цена на ТЕ и цена услуга „Дялово разпределение“.

Жалбата изрично е насочена само срещу тези части на решението. Предвид това не се обсъждат допълнително навежданите в жалбата аргументи касаещи исковете за лихви-последните не са предмет на въззивното дело.

Неоснователни са оплаквания за липса на облигационно отношение. По делото е представен нотариален акт с който жалбоподателя е продал на трето за спора лице собствеността върху имота. Това означава, че до продажбата на 20.02.2015г ответника е бил собственик на имота, което по силата на закона и съгласно задължителната практика на ВКС (ТР 2/2017г. на ОСГК на ВКС) води до извод, че ответника като собственик е клиент на ищцовото дружество и купувач по договора за продажба на ТЕ за процесния период и при ОУ, за чието действие не е необходимо съгласно ЗЕ тяхното приемане.

В тежест на ответника е доказване на твърдението му, че трето лице е било в облигационни отношения с ищеца за продажба на ТЕ за процесния период. Няма доказателства в тази насока.

Ищецът в ОСЗ е заявил, че не разполага с молба за откриване на партида от дружеството сочено от ответника, а ответника е имал възможност да иска именно това дружество да представи документи, но не го е направил. Не е обжалвал и отказът на СРС да допусне привличане на трето лице (дружеството за което ответника е твърдял, че е клиент на ищеца за имота и периода по делото).

При това положение СРС правилно е приел, че между страните по делото има валидно облигационно отношение за процесния период.

Неоснователни са оплакванията, че не били отчетени плащания. СРС е отчел извършени плащания видно от мотивите му на стр. 3 от решението, като за едното плащане има мотиви, че то не касае периода в който ответника е бил собственик, а видно и от СЧЕ плащането на 56,61 лева е на 16.08.2015г. - много след прехвърляне на 2 собствеността на 20.02.2015г. и този извод на СРС е обоснован.

Неоснователни са оплакванията досежно сумите за сградна инсталация. Правилно СРС е посочил, че методиката не е обявена за нищожна, а е отменена като незаконосъобразна,. Отмяната на подзаконов нормативен акт от ВАС има действие само занапред. В случая отмяната е много след края на процесния период и Наредбата и методиката към нея се прилагат в отношенията между страните.

СРС е уважил иска само за периода в който ответника е бил собственик, поради което са неоснователни доводите от ОСЗ за неприспадане на сумите по фактурите за м. Март и Април 2015г. СРС не ги е присъждал. Тези оплаквания са и преклудирани като направени едва в хода на устните състезания пред въззивния съд. Освен това според настоящият състав сумата присъдена от СРС е по-малка от действително дължимата. Видно от изравнителната сметка за период 04.2014-05.2015г. (чиято съобразеност с нормативната уредба е потвърдена от СТЕ) за м.05.2014г. и м. 06.2014г. сумата за връщане е 7,76 лева, което води до извод, че реалното потребление за тези два месеца е 48,85 лева (56,61 прогнозни -7,76=48,85). Отделно в изравнителната сметка е даден периода 07.2014-03.2015г. и изравнителния резултат е положителен (122,64-42,46=80,18 лева), което налага извод, че прогнозните суми за периода 07.2014г. до 03.2014г. всъщност са реални такива, а техния сбор е 962,35 лева. Тоест ответника дължи само за периода м.07.2014г.-м.02.2015г. 782,83 лева към които се добавя реално потребление за м.05.2014 и м.06.2014г. за 48,85 лева или общо 831,68 лева, а са присъдени 811,98 лева. Следователно и без сумите за м. Март и Април на 2015г. пак са присъдени по-малко от дължимото и то без да се отчита и дължимата сума от 129,72 лева –доплащането по изравнителната сметка за предходния сезон (м.05.2013г.-м.04.2014г.), която неправилно е била счетена явно от СРС за погасена по давност.

Поради липса на жалба от насрещната страна обаче решението ще следва да се потвърди.

При този изход на делото във въззивна инстанция жалбоподателя няма право на разноски.

Същият следва да бъде осъден да заплати на другата страна сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 20080495 от 22.02.2023г., постановено по гр. д. № 60491/2018г. по описа на Софийски районен съд, 44 с-в В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.

3

ОСЪЖДА Н. П. Н. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ЕАД сумата от 100,00 лева-разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело.

Решението е постановено при участието на „Д.“ООД (предишно наименование „Бруната“ООД) като трето лице помагач на „Топлофикация София“ЕАД Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4