Решение № 5633 от 17.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5633 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседА.е на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СтА.мира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от СтА.мира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100511912 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20093298/07.06.2023г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 20100661/17.08.2023г. , изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 20100662/17.08.2023г по гр.д. № 11285 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 55-ти състав е признато за установено на основА.е на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 365 от ЗЗД чл.

430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, че П. Н. Д., дължи на Д.К.”АДСИЦ, ЕИК **** заплащане на сумите, както следва: сумата от 384,63лв., ведно със законната лихва от 27.03.2018г. до изплащането й, представляваща главница по договор за издаване и ползване на кредитна карта от 24.06.2003г., вземА.я по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия; сумата от 22,54лв., представляващи лихва за периода от 26.03.2015г. до 26.03.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 20179/2018г. на СРС, като П. Н. Д., е осъдена да заплати на Д.К.”АДСИЦ, ЕИК **** на основА.е на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 598,15лв. и 64,66лв., представляващи съдебни разноски, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 384,63лв. до предявен размер от 482,54лв. и за горницата над 22,54лв. до 1

147,11лв.

Срещу така постановено решение са депозирА.:

1.въззивна жалба вх.№ 25028544/14.07.2023г. по регистъра на СРС, изпратена на 13.07.2023г. от ищеца Д.К.”АДСИЦ, ЕИК **** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че съглашението по договора за кредит било първата транзакция по договора за кредитна карта да се извърши чрез плащане на избраната от кредитополучателя стока и след това да се издаде кредитната карта и същата да се предаде на кредтополучателя, а стойността на стоката да бъде кредит, който следва да се върне на вноски.

Заключенията по счетоводната експертиза установявали, че има отразено задължение в размер на стойността на стоката от 696,20лв., че ответникът платил първата вноска, която била част от цената на тази стока и така се установявало, че сумата от 696,20лв. била усвоена по договора за кредит.

Размер на дълга бил посочен и в споразумението от 26.09.2012г., който размер бил формиран при съобразяване на усвоената сума от 696,20лв.

Претендираната сума от 147,11лв. не била договорна лихва, а лихва за забава.

Тази сума била законната лихва за забава върху главницата от 482,54лв.

Претендирало е разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете П. Н. Д. , чрез назначения особен представител е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Наведените във въззивната жалба оплаквА.я били извън твърденията по исковата молба. Пред СРС твърденията били че правата произтичали от споразумението от 26.09.2012г., което било спогодба и имало характер на новация, а с въззивната жалба се твърдяло, че същите са по договора за кредитна карта от 2003г. Претендирал е разноски.

2.Насрещна въззивна жалба вх. №25036381/04.10.2023г. от ответника по исковете П. Н. Д., ЕГН ********** чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението в тази част е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че иск бил предявен на основоние на спогодба, с която се новирало старото задължение, а СРС се произнесъл по иск 2 по договора от 2003г. , задължения по който били погасени чрез новация.

Главницата от 482,54лв. не било установено да се дължи, как е формирана, същото не се сочело в споразумението, не се установявало и от заключенията по счетоводната експертиза. Споразумението било новация, така задълженията по договора за кредит били погасени. Това споразумение променяло размер, стрА., условия и срок. Погасителната давност за процесните задължения независимо от основА.ето им била 5 години.

Началният срок на същата била 16.10.2012г.-падеж на първата вноска по споразумението. С това споразумение стрА.те се съгласили, че при неплащане на коя да е вноска цялото задължение ставало изискуемо, не била платена вноската от 16.10.2012г. и така от този момент започнал да тече погасителния давностен срок за цялата главница. Претендирала е разноски.

Въззиваемият- ищец Д.К.”АДСИЦ, ЕИК **** е оспорил насрещната въззивна жалба. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно.

Вземането за ищеца се било породило от споразумението от 2012г., с него имало признА.е на дълга от ответника по исковете към ищеца. Сумата по това споразумение се дължала поради получен от ответника по исковете кредит от Българска пощенска банка” и затова било проведено доказване по делото за формирането на същата. Със споразумението от една страна се постигало редукция на дълга, а от друга страна – разсрочено плащане. Условието за редукцията на дълга било посочено в чл. 4.1. от споразумението, то не било изпълнено и затова дължима била цялата сума от 482,54лв. Действието на споразумението било правоустановително, праворегулиращо и преобразуващо. Погасителната давност започвала да тече от падежа на всяка вноска, срок на същата била 5 години. Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба № 2005149/25.02.2019г. н а Д.К.”АДСИЦ, ЕИК **** срещу П. Н. Д. ЕГН ********** с която е поискало от съда да бъде признато за установено на основА.е на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 365 от ЗЗД чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, че П. Н. Д., дължи на Д.К.”АДСИЦ, ЕИК **** заплащане на сумите, както следва: сумата от 482,54лв., ведно със законната лихва от 27.03.2018г. до изплащането й, представляващи последна вноска на главница с падеж 3

28.03.2013г. по споразумение от 26.09.2012г., с което е признато и разсрочено задължение по договор за издаване и ползване на кредитна карта от

24.06.2003г., вземА.я по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 15.11.2007г. и Приложение № 1 към него; сумата от 147,11лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 26.03.2015г. до 26.03.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 20179/2018г. на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че по договор от 18.06.2003г. на ответника бил предоставен кредит чрез кредитна карта, като ответникът се задължил да погасява усвоена сума, да плаща договорни лихви разсрочено на кредитодателя Българска пощенска банка”АД. Задълженията по договора били цедирА. на ищеца с договор за цесия от 2007г., общото задължение към него момент било 1167,54лв. Със споразумение от 26.09.2012г-. стрА.те се съгласили да редуцират дълга с 30% ако останалите суми се платят съгласно постигнатите съглашения- на 6 вноски от по 137лв. падеж на последната била 28.03.2013г., но ако не биде платена коя да е от вноските, то цялата сума без редуциране можело да се обяви за предскрочно изискуема от ищеца.

Ответникът не платил нито една от вноските и затова дължима била цялата сума от 1167,54лв., предявеният иск бил за част от тази сума – разлика между 1167,54лв. и вноските от по 137лв. месечно с падеж от 15.10.2022г. до 28.02.2013г. Споразумението било спогодба. Задължението по договора за кредит било главница от 1154лв. и договорна лихва от 22,54лв., следвало да се погаси на вноски. Към момента на сключването на спогодбата дълг бил признат от ответника, че е в размер на 1167,54лв. Размер на последната изравнителна вноска по споразумението не можело да бъде определен предварително, защото зависел от осъществяването на определени условиядали ще влезе в сила редукцията или не В зависимост от това последната вноска била или 132,28лв. или 482,54лв. Споразумението имало проустановяващо, праворегулиращо и преобразуващо. Давността не била изтекла, защото 5 годишния срок от падежа на последната вноска не бил изтекъл към подаване на заявлението.

Ответникът П. Н. Д. ЕГН ********** чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорила исковете. Не било доказано, че с договора за цесия е прехвърлено процесното вземане Задълженията били погасени по давност. Претендирала е разноски.

4

По делото е приложено заповедно дело № 20179/2018г. на СРС, съгласно което по заявление вх.№ 3027997/27.03.2018г. изпратено на 26.03.2018 г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено П. Н. Д. да заплати на Д.К.”АДСИЦ, ЕИК **** заплащане на сумите, както следва: сумата от 482,54лв., ведно със законната лихва от 27.03.2018г. до изплащането й, представляващи дадена сума по договор за кредитна карта, сключен с Юборанк България”АД, което е цедирано на заявителя с договор за цесия от 15.11.2007г., задължение за което е признато със споразумение от 26.09.2012г.; с у м а т а от 147,11лв., представляващи мораторна лихва за периода от 26.03.2015г. до 26.03.2018г., съдебни разноски от 75лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен със залепване на уведомление, на 25.01.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземА.ята по заповедта и такива е представил на 25.02.2019г.

По делото е прието неоспорен от стрА.те заявление от 18.06.2003г. за издаване на кредитна карта съгласно което на 18.06.2003г. П. Н. Д. е поискала от Б.Р.С.” да й бъде издадена кредитна карта „Euroline” като се е съгласила с Общите условия за издаването на същата , поискала е първата транзакция да бъде чрез заверяване на сметка на „Е.”ООД със сумата от 696,20лв., като брой на вноски за тази сума да е 18, като договорна лихва е 18,5%.

Приет е договор за прехвърляне на вземА.я от 15.11.2007г., извлечение от Приложение № 1, съгласно който Юробанк България и Б.Р.С.”АД са прехвърлили на Алфа Кредит АДСЦИД, ЕИК **** вземА.я по приложение № 1, като под № 30 в Приложението е посочено задължение на П. Н. Д. за главница от 1145лв. и за лихва от 22,54лв.

Прието е уведомление от Юробанк България , Б.Р.С.”АД , Алфа Кредит АДСЦИД до ответника П. Д., с което авторите са направили изявление за уведомяване на Д. за сключения на 15.11.2007г. договор за цесия с която са прехвърлени задълженията й по договора от 24.06.2003г. за общо 1167,54лв. на Алфа Кредит АДСИЦ.

Прието е неоспорено от стрА.те споразумение от 26.09.2012г., носещо подписи на стрА.те по него, съгласно което Д.К. АДСИЦ с предишно наименовА.е Алфа Кредит и П. Д. са се съгласили че с договора за цесия от 5

15.11.2007г. Д.К. е придобило вземане на на БПБ“АД и на Б.Р.С.” срещу П. Д. по договор за кредитна карта от 24.06.2012г. което към 29.02.2013г. е в размер на 1167,54лв. Съгласно чл. 4.1. от споразумението дългът се намалява с 30%, като дължимият остатък от 817,28лв. следва да се плати на 6 ежемесечни вноски от по 137лв., първата с падеж 15.10.2012г., а останалите – на 28-мо число на съответния месец, последната вноска е изравнителна и е с падеж 28.03.2013г. Съгласно чл. 6 от споразумението , ако някоя от вноските не бъде платена в срок, то намаляването на дълга с 30% отпада и тогава кредиторът има право да обяви за предсрочно изискуеми всички задължения в общ размер от 1167,54лв., заедно с лихвата за забава на плащА.ята им в размер на законната лихва.

С прието по делото неоспорено от стрА.те основно и допълнително заключение по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и Юробанк България”АД е посочило, че по договора за кредитна карта в Юробанк България била открита сметка, обслужваща кредитна карта, транзакции по същата били направени в периода от 24.06.2003г. до 21.07.2003г., първата била за покупка на стоки на 24.06.2003г. , задължение за която била разсрочена на 18 вноски по 36,68лв, направени били и тегления в брой на 16.07.2003г. за 200лв. и на 21.07.2003г. за 200лв. , начислени били лихви договорни, както и лихви за просрочие, такси . Последното погасяване на суми било от 01.04.2004г., общо платена сума била 267лв. Активирането на картата било при първото теглене на сума в брой – на 16.07.2003г., в извлечението нямало отразено плащане на 696,20лв. в полза на „Е.”ООД. С постъпили плащА.я били погасени такси и лихви, както и първата вноска от 38,68лв. за покупка на стоки . Размер на целия дълг с такси, лихви и главница към 15.11.2007г. бил 1167,54лв., включващ тегленията в брой, покупката на стока, такси и лихви. За тази сума при ищеца била открита сметка на ответника, по нея нямало постъпили плащА.я, нямало плащане и след сключването на споразумението от 26.03.2013г. Лихва за забава на плащА.ята на сумите по споразумението били начислени от ищеца и размер на същите бил 592,60лв. до 26.03.2018г. Вещото лице е посочило, че първата транзакция е осъществена чрез превод по сметка на Е.”ЕООД за 696,20лв. Посочило е, че сумата от 1167,54лв. била формирана като сбор от главница от 384,63лв.; лихва от 22,54лв; останалото – такси.