Решение № 3592 от 28.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3592 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110159162 по описа за 2023 година

Производството е по Част трета, Глава двадесет и пета, чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Р. Д., ЕГН *****, с адрес: гр. София, ул.

,,Хубавелка‘‘, № 10, ет. 2, ап. 8 срещу Общинско предприятие ,,ГП‘‘, БУЛСТАТ *****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,,Заводска‘‘ № 14, представлявано от директора Я. П.П., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание ,,Уволнение‘‘ № ПГП23-РД-235/ 21.09.2023 г., за незаконно и неговата отмяна, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност Ръководител ,,ГП‘‘ при ответника, както и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в размер на 2052,75 лв., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. На основание чл.

78, ал. 1 ГПК ищецът претендира присъждане в негова полза на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 780 лв. Моли на основание чл. 242, ал. 1, предл. последно ГПК съдът да постанови предварително изпълнение на решението в частта по осъдителния иск за обезщетение.

С протоколно определение от 07.02.2024 г. по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК е допуснато изменение на предявения от ищеца осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ чрез увеличение на неговия размер от първоначално заявения от 2052,75 лв. на 9237,37 лв.

Ищецът твърди, че по силата на сключен индивидуален трудов договор № РД8151- 1

034/01.09.2014 г. е заемал длъжността ,,машинен инженер‘‘, след което заеманите от него длъжности са изменяни както следва: на 05.06.2020 г. е сключено допълнително споразумение № ПГП20-РД1552-190/05.06.2020 г., с което длъжността му е променена на ,,Ръководител отдел ,,ГП‘‘, на 14.07.2020 г. посредством допълнително споразумение № ПГП20-РД1552-198/14.07.2020 г., длъжността му е променена на ,,Зам. Директор гП и търговска дейност‘‘; на 11.02.2021 г. е сключено допълнително споразумение № ПГП21РД1552-05/11.02.2021 г. и длъжността му е променена отново на ,,Ръководител отдел ,,ГП‘‘.

Твърди, че с последното изменение на длъжностната му характеристика ответникът е въвел клауза за изпитване в своя полза, вследствие на което на 09.08.2021 г. по реда на чл. 71, ал. 1 КТ е издал Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № ПГП21-РД1555-023/ 09.08.2021 г., с която е прекратен индивидуалният трудов договор на ищеца, без да излага мотиви. Посочва, че е обжалвал така издадената заповед и производството завършва с влязло в сила Решение № 1052/ 14.02.2022 г. по гр. д. № 20211110152837 по описа на СРС, II ГО, 77 с-в, което е в негова полза. Сочи, че в изпълнение на така постановеното решение в указания в него срок е постъпил на работа, за което е издадена Заповед № ПГП23-РД223/15.09.2023 г. от работодателя. На същия ден му е връчена Заповед за образуване на дисциплинарно производство № ПГП23-РД-225/15.09.2023 г., с която му е дадена възможност в тридневен срок да представи писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ по отношение на свидетелски показания, дадени по 1) н.ч.х.д. № 202211102030563056 по описа на СРС, НО, 7 с-в, обективирани в Протокол № 2277/14.02.2023 г., 2) н.ч.х.д. № 20211110211122/ 2021 г. по описа на СРС, НО, 100 с-в, обективирани в Протокол № 5980/04.04.2023 г. и 3) н.ч.х.д. № 2155/ 2021 г. по описа на СРС, НО, 9 с-в, обективирани в Протокол от 15.11.2022 г. Същите според ответника представляват злоупотреба с доверието на работодателя и уронват престижа на предприятието. Посочва, че на 21.09.2023 г. му е връчена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание ,,Уволнение‘‘ № ПГП23-РД-235/ 21.09.2023 г. на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ поради злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на престижа на предприятието чрез даване на свидетелски показания по гореописаните наказателни дела от частен характер. Отбелязва, че на същия ден му е връчена и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № ПГП23РД1555-028/21.09.2023 г. Сочи, че заповедта е незаконосъобразна поради неспазване на производството по налагане на дисциплинарни наказания. Поддържа, че същата се основава на деяния, извършени по време, когато не е имал качеството на работник по отношение на работодателя, поради обстоятелството, че към този момент не е съществувало трудово правоотношение между тях. Твърди, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като не е мотивирана и е издадена извън срока по чл. 194, ал. 1 КТ. Посочва, че в същата неясно е формулирано естеството на твърдяното дисциплинарно нарушение, поради което не става ясно за кое от двете нарушения (злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на престижа на предприятието) се налага наказанието, а те представляват отделни състави на дисциплинарни нарушения и поради това отделни основания за налагане на дисциплинарно наказание ,,уволнение‘‘. Поддържа, че поведението му не осъществява по никакъв начин състав на дисциплинарно нарушение и по 2 този начин работодателят не цели да дисциплинира работника, а да го потисне. Представя писмени доказателства.

В едномесечния законоустановен срок за отговор на искова молба по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира такъв, като оспорва предявените искове и излага съображения за неоснователността им. Поддържа, че е взел предвид тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина и обстоятелствата, при които те са извършени и е отчел поведението на работника. Счита, че въз основа на посоченото дисциплинарното наказание ,,Уволнение‘‘ е наложено на основание и при спазване на изискванията на чл. 190, ал. 2, чл. 192, ал. 1, чл.

193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ. Посочва, че подобно поведение и неистински изявления на ищеца, дадени от него в качеството му на свидетел, направени в хода на съдебни производства и след положена клетва да казва истината, са недопустими и компрометират усилията на ръководството за повишаване на качеството на работа в ОП ,,ГП‘‘. Ответникът не претендира разноски.

След преценка на събрания и проверен доказателствен материал поотделно и в съвкупност и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото на основание чл. 153 ГПК е безспорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че същите са били обвързани от трудово правоотношение, по което ответникът – работодател възлага, а ищецът - служител приема да заема длъжността Ръководител ,,ГП‘‘. Така посоченото правоотношение е прекратено със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № ПГП23-РД1555-028/21.09.2023 г. поради наложено дисциплинарно наказание по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ ,,уволнение‘‘. От проверения и събран по делото доказателствен материал се установява, че същата е редовно връчена на ищеца на 25.09.2023 г.

С протоколно определение от 07.02.2024 г. е установено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, а именно юли 2021 г., е в размер на 2052,75 лева.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. С изготвения по делото доклад по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК в тежест на ищеца е разпределено да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на трудово правоотношение с ответника, което не се оспорва от последния и е установено от събраните по делото писмени доказателства, както и че в причинната връзка с уволнението, чиято законност оспорва, е останал без работа за сочения период, за който претендира обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е упражнил материалното си субективно потестативно право да наложи дисциплинарно наказание ,,уволнение‘‘ на ищеца, включително спазване на процедурата по чл. 193 КТ за поискване от стана на ищеца обяснения за конкретните дисциплинарни нарушения и това, че ищецът е депозирал такива в писмена форма, че в производството по налагане на дисциплинарно наказание е спазил 3 преклузивните срокове по чл. 194 КТ, в това число датата, на която управителят на ответното дружество, респ. упълномощеният от него е узнал за извършеното нарушение, действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищеца, описани в заповедта, в описаното време и по описания начин на извършване, както и тежестта на извършените нарушения на трудовата дисциплина и съответствието им с наложеното наказание, съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения, които не са били изпълнени виновно от ищеца.

Дисциплинарната отговорност е една от четирите вида юридическа отговорност, чиято основна характеристика е, че тя е лична отговорност, която се носи за противоправно и виновно неизпълнение на трудовите задължения на работника по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тя представлява самостоятелен вид отговорност, която може да бъде ангажирана независимо от останалите видове юридическа отговорност (арг. от чл. 186, изр. 2 КТ). Тази отговорност се реализира в извънсъдебно производство чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, съответно на извършеното дисциплинарно нарушение, което потвърждава санкционния характер на производството.

Дисциплинарното производство е динамичен фактически състав, което означава, че законодателят императивно урежда броя и вида на етапите, последователността им, както и актът, с който всеки един от тях трябва да завърши, за да може следващият да бъде законосъобразно реализиран.

От представените писмени доказателства се установява, че Заповедта по чл. 190 КТ за налагане на дисциплинарно наказание ,,Уволнение‘‘ № ПГП23-РД-235/ 21.09.2023 г. и Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение № ПГП23-РД1555-028/21.09.2023 г. от формална страна са издадени от компетентен орган – носител на работодателската власт, а именно представителен орган на работодателя – директор на ОП ,,ГП‘‘, за което между страните не се спори.

Съдът намира за установено от събрания и проверен по делото доказателствен материал, че Заповедта за образуване на дисциплинарно производство № ПГП23-РД-225/15.09.2023 г. е издадена от компетентния за това орган, разполагащ с работодателска власт и е връчена надлежно на ищеца на 15.09.2023 г., което не се оспорва от последния. С посочената заповед е предоставена уредената в чл. 193, ал. 1 КТ възможност на работника да предостави писмени обяснения, които съгласно посочената императивна разпоредба работодателят трябва да приеме предварително преди да наложи дисциплинарно наказание. В изпълнение на предоставената му от работодателя възможност ищецът депозира писмени обяснение по реда на чл. 193, ал. 1 КТ на 20.09.2023 г. Правото на работника да бъде изслушан или да предостави писмени обяснение за извършените от него деяния представлява реализация на закрепеното на конституционно ниво право на защита на всеки гражданин по чл. 56 от Конституцията на Република България. На база гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че при провеждане на производството за налагане на дисциплинарно наказание императивното правило на чл. 193, ал. 1 КТ е спазено от работодателя.

Съществен етап от развитието на дисциплинарното производство е откриването на 4 елементите от състава на дисциплинарно нарушение. Откриване на нарушението означава узнаване на факта на неговото осъществяване и съществените му белези от обективна и субективна страна от лицето, разполагащо с работодателска власт. Значението на този етап се проявява в обстоятелството, че един от преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ (двумесечен) за налагане на дисциплинарното наказание тече именно от момента на откриване на нарушението. Посочената разпоредба е императивна и съдът следи служебно за нейното точно прилагане при проверка на законосъобразността на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание – в този смисъл Решениe № 1506 от 10.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 408/99 г., III г. о., докладчик Ценка Георгиева. С оглед на преклузивния характер на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ с изтичането им се погасява възможността за налагане на дисциплинарно наказание, изразяваща се в материално потестативно субективно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът навежда твърдения, че така издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на императивното правило на чл. 194, ал. 1 КТ, поради което заповедта следва да се отмени на това основание. В мотивите на заповедта е посочено, че тя е изготвена въз основа на представен на 07.09.2023 г. от заместник-директора на ОП ,,ГП‘‘ Димитър С.ов Хаджикотев Доклад № 1445/07.09.2023 г. относно извършени нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца С. Р. Д. в качеството на свидетел по горепосочените наказателни дела от частен характер. Протоколите от заседанията по цитираните съдебни производства са приложени към представения доклад.