Решение № 149 от 11.02.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. П., 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220104500 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на А. Б. У., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С. К.“ № 78, против Б. А. У., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г..

В исковата молба се твърде, че с влязла в сила спогодба от 28.09.2021 г. по гр.д. № 2465/2021 г. по описа на РС П., ответникът се е съгласил да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 14.07.2021 г..

Счита, че са настъпили основания за изменение на посочения размер.

Така определената издръжка била под минималния размер по чл.142, ал.2 СК.

Посочва, че нуждите на детето нараснали. Вече е ученик в 11 В клас. Необходими били средства за закупуване на учебници и учебни помагала, дрехи и обувки. Трябвало да се купува храна и да се заплащат консумативи. Детето имало нужда и от джобни пари.

Твърди се, че майката полагала грижи и за друго малолетно дете, както и че получава трудово възнаграждение в размер на 2000 лева.

Сочи се, че бащата е трудово ангажиран, както и че не иска да вижда детето си.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да измени размера на издръжката, определена по гр.д. № 2465/2021 г. по описа на РС П., като увеличи същата от 180 лева на 400 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ищецът се представлява от законния си представител Д. Б. – майка и адвокат И. П. от АК П., които 1 молят съда да уважи исковата претенция в цялост.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който излага доводи за допустимост и частична основателност.

Смята, че претендирания размер е прекомерен и не съответства на нуждите на детето.

Посочва, че работи по трудов договор при работодател „С.-88“ ООД, ЕИК 112541228, като основното му трудово възнаграждение е в размер от 1 077 лева, което представлявал и единственият му постоянен доход.

Сочи, че от момента на определяне на издръжката не е настъпила трайна и съществена промяна в доходите му, която да обоснове исканото увеличени с над 120 %.

Освен детето А. Б. У., има още две непълнолетни деца – А. Б. А., ЕГН ********** и Н. Б. А., ЕГН **********, към които също има законово задължение за издръжка, което изпълнява редовно.

Твърди, че присъждането на издръжка в искания размер би нарушило принципа на равнопоставеност между децата, от една страна, а от друга страна – би застрашило възможността на бащата да покрива минималните си нужди за съществуване.

В проведеното съдебно заседание ответникът се явява лично и с адвокат А. В., като молят съда вземе предвид минималния размер на дължимата се издръжка.

Контролиращата страна Д „СП“ П. не изпраща представител и не ангажира становище извън депозирания социален доклад.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че Д. П. Б. и Б. А. У. са родители на А. Б. У., както и че с одобрена спогодба от 28.09.2021 г. по гр.д. № 2465/2021 г. по описа на РС П., ответникът се е съгласил да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 14.07.2021 г.. Горното се потвърждава и от приетите по делото заверени копия на удостоверение за раждане от 22.12.2008 г. на общ. П. протокол от 28.09.2021 г. по гр.д. № 2465/2021 г. по описа на РС П..

От издадена служебна бележка от Спортно училище гр. П. се установява, че ищецът е ученик в 11В клас през учебната 2025/2026 г.

От приложените удостоверения за раждане се установява, че Д. Б. има още едно непълнолетно дете – Наталия Недкова Попова, родена на 22.04.2016 г., а ответника още две непълнолетни деца – Н. Б. А., родена на 01.07.2013 г. и А. Б. А., родена на 20.06.2017 г..

От приложеното по делото удостоверение, издадено от „В. к.“ АД, се установява какво трудово възнаграждение е получава Д. Б. в периода от месец март 2025 г. до месец август 2025 г., както след: за м. март – 1525,42 лева, м. април – 1473,11 лева, м. май – 1604,56 лева, м. юни – 1186,94 лева, м. юли – 2011,96 лева и м. август – 1873,87 лева.

За установяване доходите на ответника по делото е приложено допълнително 2 споразумение към трудов договор № 003/10.07.2024 г., в което е посочено, че получава основно трудово възнаграждение в размер на 1077 лева.

От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – П., който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за спора факти, се установява, че към настоящия момент основни грижи за детето се полагат от неговата майка, като бащата не се интересувал от него и не спазвал режима на лични отношение, съгласно постигнатата спогодба. Посочено е, че детето има избран личен лекар.

Установява се, че майката има още едно дете, за което полага грижи. Излагат се твърдения за социално-битовите условия в дома на майката. Отразено е, че бащата не е оказал необходимото съдействие за изготвянето на социалния доклад.

По делото в качеството на свидетел е разпитан М. Д. Н.. От показанията й се установява, че познава страните, както и че А. е на 17 г. и учи в спортното училище в гр. П..

Посочва, че детето се отглежда от майка си, която поема всички разходи. Заявява, че детето получавало издръжка от баща си, но последният въобще не се срещал с детето си и не поддържал никакви контакти с него.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, последователни и неопровергани от събрания доказателствен материал.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Текстът на чл.150 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да се измени. Основание за това, е изменение на обстоятелствата въз основа, на които е била определена издръжката. Размерът на издръжката се определя от съотношението на нуждата от издръжка и възможностите за нейното плащане.

В настоящия казус, съдът приема, че от влизането в сила на спогодба от 28.09.2021 г., одобрена от РС П. по гр.д. № 2465/2021 г., с която е определена месечната издръжка на детето А. У. в размер на 180 лева, до настоящият момент е изминал период от около 4 г. и 5 м.. Безспорно през това време детето е пораснало и понастоящем А. е почти на 17 г. и 2 м. и е ученик в 11 клас. Съответно са нараснали и нуждите му от храна, дрехи, обувки, в т.ч. спортна екипировка, учебни помагала и др. Освен за тях детето има нужда и средства за почивка поне веднъж годишно, както и за допълнителни занимания – кино, танци и др..

В този смисъл съдът намира, че от присъждането на издръжката до настоящия момент е нараснала необходимостта от допълнителни средства за отглеждането, възпитанието и обучението на непълнолетното дете - обстоятелство, обуславящо увеличаването на размера на присъдената издръжка.

При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид, както нуждите на детето, което има право на такава, така и възможностите за нейното плащане от страна на родителя, съгласно общата разпоредба на чл.142, ал.1 СК. Ал.2 на същия текст предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

3

В конкретния случай съдът съобразява възрастта на детето, неговите нужди, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението му. По делото не се установи детето да има здравословни проблеми извън обичайните за неговата възраст. Взема предвид и възможностите на двамата родители, дължащи издръжка. Съобразява и обстоятелството, че през процесния период от време, а и понастоящем, непосредствените грижи за детето са осигурявани единствено от неговата майка, както и че майката полага грижи за още едно непълнолетно дете. Съобразява и че бащата е трудово ангажиран, като основното му възнаграждение е уговорено в размер на 1077 лева към 02.01.2025 г.. Независимо от това следва да се приеме, че бащата реализира към настоящия момент доход поне в размер на минималната за страната работна заплата, т.е. към момента 620,20 евро /1 213 лева/.

При тези данни съдът счита, че за месечната издръжка на непълнолетното дете А. У. е необходима минимум сумата в размер на 300 евро. От тази сума следва да бъде приспадната месечната помощ за отглеждане на дете по чл.7 от Закона за семейните помощи за деца, която майката сочи да получава. Същата е в размер на 56,24 евро или 28,12 евро за детето А. У.. Месечната стойност на тази помощ се предоставя за детето и която сума следва да бъде използвана за личните му нужди и издръжка, респ. приспадната от общия размер на издръжката.

Отчитайки безусловния характер на издръжката на непълнолетно дете, както и че бащата има задължения за издръжка и на други свои непълнолетни деца - Н. Б. А. и А. Б. А., съдът намира, че същият е в състояние да поеме издръжка за детето си А. У. в размер на 160 евро, като исковата претенция следва да се отхвърли до претендирания размер от 204,52 евро. Останалата част следва да се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи за детето.

Издръжката ще следва да бъде присъдена, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.11.2025 г. /в каквато насока е и искането на ищцовата страна/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска и до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

На основание чл.242, ал.1 ГПК ще следва да се постанови предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.

В тежест на ответника ще следва да се възложи заплащането на дължимата се държавна такса върху увеличения /със 67,97 евро/ размер на издръжката, а именно сумата от 97,88 евро.

Предвид изхода на делото страните имат право на разноски, но такива не се претендират.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената със спогодба от 28.09.2021 г., одобрена от РС П.

4 по гр.д. № 2465/2021 г. издръжка, като увеличава същия от 92,03 евро /180 лева/ на 160 евро и ОСЪЖДА Б. А. У., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., да заплаща на непълнолетното си дете А. Б. У., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка, ежемесечна издръжка в размер на 160 евро /или увеличение с 67,97 евро/, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 17.11.2025 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля иска за сумата над 160 евро, до претендирания размер от 204,52 евро, като неоснователен.

На основание чл.242, ал.1 ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка в увеличен размер.

ОСЪЖДА Б. А. У., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС П. държавна такса върху увеличения размер на издръжката, а именно сумата от 97,88 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок след изтичане на срока по чл.316 ГПК, обявен на страните в открито съдебно заседание.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5