Определение № 1084 от 22.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1084 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500672 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл. 577 от ГПК във вр. с чл.32а от Правилника за вписванията.

Постъпила е частна жалба от „Егер“ООД, ЕИК – ********* със седалище и адрес на управление гр.********, чрез адв.С. С., против Определение №107/10.03.2026г. на СВ при РС – Пловдив, с което е отказано да се разпореди вписване/отбелязване на удостоверение с изх. № 3503-20- 00409/07.08.2025г. на „Банка ДСК“ АД с нотариално удостоверяване на подписа с рег. № ******/07.08.2025г. на нотариус С.К.Н, с рег. № *** на НК, удостоверяващо настъпила законна суброгация в полза на „Егер" ООД по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с дв.вх. № **** от 27.01.2017г, акт № 111, т 1, дело № 680 / 2017г. за сумата от 85 263,49 лв. Моли да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъдат дадени задължителни указания към СВ при РС – Пловдив за извършване на отказаното нотариално действие.

Окръжен съд – V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и следва да бъде разгледана.

Пред СВ при РС – Пловдив е подадена Молба с вх.№ 7084/10.03.2026г.

1 от „Егер“ООД, ЕИК ********* чрез адв.С. С., за вписване на удостоверение с изх. № 3503-20-00409/07.08.2025г. на „Банка ДСК“ АД с нотариално удостоверяване на подписа с peг. № ******/07.08.2025г. на нотариус С.К.Н, с peг. № *** на НК, район Пловдив, удостоверяващо настъпила законна суброгация в полза на „Егер“ ООД по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с дв.вх. № **** от 27.01.2017г, акт№ 111, т 1, дело № 680 / 2017г. за сумата от 85 263,49 лв.

За да откаже вписването, от СВ са изложени основни съображения, че по преписката е представено удостоверение, издадено от „Банка ДСК“ АД, удостоверяващо, че задължението по договора за кредит е изцяло изплатено от „Егер“ ООД. Съгласно чл.4 от Правилника за вписванията на вписване подлежат само актове, за които законът изрично предвижда вписване. В заявлението се сочи настъпване на законна суброгация по чл. 74 от ЗЗД.

Законната суброгация настъпвала по силата на закон при изплащане на чуждо задължение при наличие на предвидените в закона предпоставки.

Разпоредбата на чл.171 от ЗЗД уреждала противопоставимостта на ипотеката при прехвърляне на обезпечено вземане, като процесуалният ред за отбелязване на това обстоятелство е уреден в чл. 17 от Правилника за вписванията. Тези разпоредби се отнасяли до хипотезата на договорно прехвърляне на вземане /цесия/, при което съществува акт за прехвърляне на вземането, който подлежи на отбелязване. Законната суброгация по чл. 74 от ЗЗД не представлявала договорно прехвърляне на вземане, а настъпва по силата на закона и не е сред актовете, за които Правилникът за вписванията предвижда вписване или отбелязване. Поради това чл.171 от ЗЗД във връзка с чл.17 от ПВ не намирал приложение при законна суброгация. Представеното удостоверение от банката удостоверявало единствено погасяване на задължение, но не представлява акт за прехвърляне на вземане, нито акт, който подлежи на вписване или отбелязване по смисъла на Правилника за вписванията. Практиката на ВКС /ТР № 7 /2012г. от ОСГТК на ВКС/ приемала, че съдията по вписванията следи представеният акт да е от категорията на актовете, подлежащи на вписване съгласно Правилника за вписванията.

С частната жалба на „Егер“ООД е посочено, че единственият мотив, за да бъде отказано да се разпореди вписване/отбелязване е, че представеното удостоверение от банката не представлявал акт, който подлежи на вписване 2 или отбелязване по смисъла на Правилника за вписванията. Поддържа, че този отказ е неправилен, тъй като изброяването на посочените за вписване актове в Правилника за вписванията /ПВ/ е неизчерпателно. Позовава се на разясненията, дадени в т.6 от ТР 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където е казано, че подлежащите на вписване актове са посочени неизчерпателно в чл.4 от ПВ, като изброяване има и в други в нормативни актове - ЗУТ, ТЗ, Закон за особените залози и др. Също така в цитираното ТР на ВКС е прието, че съдията по вписванията не може да откаже вписването на акт за правна сделка, по съображения, че от съдържанието е видно, че се касае за друг вид договор и за него формата не е спазена. При проверката на формата съдията по вписванията следи за спазване на правилото, че се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис (чл.3, ал.1 от ПВ), но като се има предвид основната цел на вписването - осигуряване на публичност и противопоставимост, не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт.

Това е така, тъй като в гражданския оборот може да са налични и други сделки /актове/, извън посочените такива в ПВ, които следва да бъдат вписани, за да се изпълни основната функция на вписването, а именно оповестителното действие. В случая при систематическо тълкуване на разпоредбите на чл.146, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 171 от ЗЗД и чл. 17 от ПВ следва да се приеме, че в случая е налице закон /посочените по-горе разпоредби/, който позволява вписването на акт, удостоверяващ суброгацията на „Егер“ ООД в правата на „Банка ДСК“ АД и чието вписване е необходимо, за да осигури публичност и противопоставимост на настъпилата суброгация.

С разпоредбите на чл. 171 от ЗЗД и чл. 17 от ПВ може да се направи извод, че законодателят е вложил в тяхното съдържание изискването за сключването на двустранна сделка, като подписите на страните следва да бъдат нотариално удостоверени. В случая е налице суброгация в правата на удовлетворения кредитор, която е настъпила по силата на закона /ех lege чл.146, ал.1 от ЗЗД/, поради което не е налична двустранна сделка /договор/ с нотариално удостоверени подписи и на двете страни по нея. Налична е и едностранна сделка. Представеното от заявителя Удостоверение, издадено от „Банка ДСК“ АД със съдържание, възпроизвеждащо хронологични данни за изпълнение на разпоредбата на чл. 146 от ЗЗД е именно такъв вид едностранна сделка.

Едностранната сделка съдържа волеизявления само на една страна. При този 3 вид сделки е налице също правоотношение между две страни, но само едната от тях прави волеизявление, за да създаде желаната правна връзка.

Едностранните сделки могат да засягат не само правната сфера на автора си, но и правната сфера на трети лица. Позовава се и на „Гражданско право на НРБ“, проф. *******, Видове сделки, стр. 201 и сл. Доказателство, че едностранните сделки също пораждат права и задължения за страните е и фактът, че съгласно разпоредбата на чл. 44 от ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. С тази едностранна сделка, материализирана в издаденото Удостоверение, предишният ипотекарен кредитор прави волеизявление, че в негова полза е била учредена договорна ипотека и поръчителство, а впоследствие дългът е погасен от поръчителя. Това, съотнесено с разпоредбата на чл.146 от ЗЗД, означава, че предишният ипотекарен кредитор удостоверява и се съгласява, че са настъпили последиците на суброгацията и поръчителят, платил дълга към банката „Егер“ ООД, е встъпил в нейните права, в това число и по отношение на учредената в нейна полза договорна ипотека. Представеният акт обективира едностранна сделка, пораждаща съответните права за заявителя „Егер“ ООД, като СВ не следва да проверява материалноправните предпоставки за вписването. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес да го атакуват пред съда. В рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо. Такъв спор пред съдията по вписванията не може да бъде заявен, нито пък той би имал право да откаже вписване под предлог, че съществуването на такъв спор му е известен или защото би могло да възникне такъв. Позовава се разясненията в т.6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Представеният документ е с нотариално удостоверен подпис и в този смисъл е спазено правилото на чл.3, ал.1 от ПВ, че се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис. Изпълнена е и разпоредбата на чл.17 от ПВ като молбата за вписване е подадена в два еднакви екземпляра, придружена е от два екземпляра на документа, на 4 основание на който се иска вписването и съдържа: данните, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а" ПВ, на молителя, основанието (документа) за вписването, размера на сумата, както и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека, върху който ще се направи вписването. С вписването на представената сделка ще се изпълни изискването на чл. 171 от ЗЗД, във вр. с чл.17, ал.1, б.„а“ от ПВ, доколкото суброгацията, наречена още /законна цесия/, попада под общото понятие „прехвърляне на вземане“, е неизчерпателно. Това означава, че може да бъде вписан и акт извън посочените в чл.17 от ПВ, в случай че това е необходимо за защита правата, придобити по силата на закона, доколкото суброгацията по чл.146 от ЗЗД представлява също и способ за прехвърляне на вземане. Изпълнението не погасява дълга, а има за последица само промяна на титуляра на вземането (първоначалният кредитор е удовлетворен, а изпълнилото дълга лице се суброгира в неговите права и заема положението на кредитор, за да обезпечи регресното си притезание). В тази връзка след като безспорно цесията на обезпечено с ипотека вземане се отбелязва в имотния регистър въз основа на чл. 171 от ЗЗД, то суброгацията, настъпила въз основа на закона /чл. 146 ЗЗД/, имаща за правна последица прехвърлянето на вземането, също следва да се отбележи. И в двата случая е налице едно и също основание: колкото е важно за третите лица да узнаят, че обезпеченото с ипотека вземане е цедирано, затова е важно да знаят, че е настъпила законна суброгация. В продължение, според практиката на ВКС на РБ при прехвърляне (цесия) на обезпечено с ипотека вземане, в отношенията между новия кредитор (цесионера) и длъжника ипотечното право съществува макар и цесията да не е отбелязана към ипотечния акт в имотния регистър. Ипотечното право на цесионера не може да бъде противопоставено на другите кредитори на същия длъжник до извършване на това отбелязване. Аналогично следва да е разрешението и в хипотезата на законна суброгация - макар и в отношенията между длъжника и поръчителя, суброгирал се в правата на удовлетворения кредитор, поръчителят да разполага с ипотечно право, то същото не може да се противопостави на другите кредитори на длъжника до отбелязване на суброгацията към ипотечния акт в имотния регистър. В този смисъл исканото вписване ще изпълни не само основната си цел -осигуряване на публичност и противопоставимост, но ще защити в пълна степен интересите на полазващото се от вписаната ипотека лице - суброгиралия се поръчител в 5 правата на стария ипотекарен кредитор. Това вписване е необходимо не само за присъединяването на „Егер“ ООД като присъединен по право взискател на основание чл. 459, ал. 2 от ГПК по изп.д.№ 20248210401041 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, но и поради необходимостта при наличието на непогасено задължение, както е в настоящия случай, да се поиска подновяване на договорната ипотека, тъй като съгласно разпоредбата на чл.172 от ЗЗД действието на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено.

В процесния случай „Банка ДСК“ ЕАД няма правен интерес да поиска подновяване на посочената ипотека, тъй като вземането е изцяло погасено.