Решение № 1582 от 02.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1582 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110209862 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. О. В., с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-4332-010058/06.06.2023 г., с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 750,00 (седемстотин и петдесет лева) лева и наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ в срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и се оспорва фактическото установяване, извършено от административно-наказващия орган и достигнатият от него извод досежно авторството на нарушението. Възразява се срещу иницииране на производството след изтичане на краткия давностен срок, въведен с разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Като порок се сочи привличането за участие в процедурата по съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) само на един свидетел. Обсъжда се непълно описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, в частност отсъствие на твърдения относно мястото на позициониране на устройството за видеозаснемане, реално измерената стойност преди приспадане на толеранса, както и липса на конкретизация на нормата, въз основа на която се отнемат контролни точки от талона на водача. Жалбоподателят счита за недоказана субективната страна на нарушението, доколкото в контролирания пътен участък не бил поставен знак, указващ контрол посредством видеонаблюдение. Оспорва и правилността на тезата на наказващия орган, че допустимата скорост е била 50 км/ч, доколкото видно от приобщените материали, с решение, влязло в сила преди датата на процесното нарушение, бил съгласуван проект за въвеждане на ограничение от 70 км/ч на скоростта на движение по бул.“Михай Еминеску“, гр. София, като нямало значение кога той е бил реализиран чрез подмяна на знаковото стопанство. Формулирана е молба за отмяна на издадения санкционен акт и присъждане на разноски.

1

В съдебното заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява. Не участва и упълномощеният му процесуален представител – адв. А. – ВАК. От него са постъпили молби с изразено съгласие за провеждане на заседанията в отсъствие на жалбоподателя.

Въззиваемата страна – Началник Сектор „Пътна полиция“ – СДВР, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 13.08.2022 г., около 14:15 часа, в гр.София, по бул.“Пейо Яворов“, в района до №28, с посока на движение от бул.”Драган Цанков” към бул.“Черни връх“, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф”, с рег. №ХХХ, собственост на Л. Д. Д. и управляван от В. О. В., при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, се движел със скорост от 108 kм/ч, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %.

Извършено било засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство (АТСС) „Cordon –M2“, с №MD1196. Радарният скоростомер от посочения тип бил регистриран като одобрен за използване тип средство за измерване. Същият бил преминал първоначална и последваща периодична проверка на 15.03.2022 г., като към датата на нарушението отговарял на метрологичните изисквания съобразно нормативните разпоредби и стандарти. Заснетото нарушение е онагледено в клип. Видно от протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 13.08.2022 г., в работна смяна 14:00 – 16:00 часа, средството за измерване било монтирано към МПС, с рег.

№ СВ 3600 ТА и измерването било извършено от полицейския служител в ОПП - СДВР И.

Л.. Отчетено било превишение от 58 km/h на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.

В момента на констатиране на нарушението служителите на ОПП – СДВР не спрели водача на място. След изискване на справка от автоматизираните системи, поддържани от СДВР, бил установен собственикът на превозното средство – Л. Д. Д.. Същата била призована в сградата на ОПП – СДВР. На 23.05.2023 г. тя се явила на посоченото място. В попълнена от нея декларация по чл.188 от ЗДвП, тя посочила, че лекият автомобил „ФГ“, с рег. №ХХХХ, се управлява от нейния син – В. О. В.. След покана, на 25.05.2023 г. последният се явил в сградата на ОПП – СДВР. Контролен орган при ОПП – СДВР, в лицето на свид. И. П. Б., показал на жалбоподателя съхранения клип от мобилната система, на който било заснето нарушението. Жалбоподателят попълнил декларация по реда на чл.188 от ЗДвП, в която заявил, че той е управлявал превозното средство на датата на заснемането 13.08.2022 г.

Предвид установеното, свид. Б. съставил срещу В. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. №129396/25.05.2023 г., в който били отразени обстоятелствата по констатираното нарушение и правната му квалификация, а именно по чл.21, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетелите Виктор Вилиянов Викторов и Митко П. П.. Същият бил предявен на жалбоподателя, който го 2 подписал, без да впише възражения в съответната графа. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление (НП) №23-4332-010058/06.06.2023 г., от Даниела Димитрова Дескова Началник Сектор при ОПП - СДВР, с което на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени наказания „Глоба“ в размер на 750,00 /седемстотин и петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Препис бил връчен лично на В. на 26.07.2023 г., видно от разписката, инкорпорирана в бланката на санкционния акт. Жалбата срещу него е подадена чрез наказващия орган на 05.07.2023 г., в предвидения преклузивен срок, установен в чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Възприетата фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Б., Л. и Д; клип на заснетото нарушение, декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, протокол за използване на техническо средство от 13.08.2022 г., извлечение от регистъра на Български институт по метрология (БИМ) за вписване на одобрения тип средство за измерване, протокол от периодична проверка №08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г., ежедневна форма на отчет на наряда, комуто било поверено техническото средство, снимка на уреда, заснел нарушението, справка-картон на водача В., Заповеди на министъра на вътрешните работи с № 8121к13318/28.10.2019 г., №8121з-1632/02.12.2021 г., справка от ОПП - СДВР, с УРИ № 43320089388/09.08.2023 г. с приложения - инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, справка за собственост на лек автомобил „ФГ“, с рег.№ХХХХ, копие на декларации по чл.188 от ЗДвП, копия на протоколи за проверки, справка изх. №57-00-166-1/20.09.2023 г. на Български институт по метрология с приложения към нея - извлечение от регистър на одобрени за използване типове средства за измерване, техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на правилата за движение, справки от Столична община, изх. №СОА23-ДИ11-3657/09.08.2023 г., с приложена схема за организация на движението и изх.№СОА23-ДИ11-3657/12.10.2023 г. с приложения възлагателно писмо и протокол, писмо от ОПП – СДВР, вх.№288202/16.10.2023 г., отрязъци от връчени призовки с докладни записки към тях.

Съдът се позовава в правните си изводи върху показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Б.. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал.

1 НК полицейският служител потвърди, че изложените в АУАН фактически констатации отговарят на обективната действителност. Актосъставителят Б. сподели спомен относно реда, следван при извършване на проверката- отчитането и установяването на процесното нарушение, както и неговия автор, респ. съставяне на АУАН. Категоричен бе той, че макар измерването да не е извършено лично от него, е придобил непосредствени впечатления за нарушението при преглед на съхранените в техническото устройство кадри, отразили, както пътния участък, в който е извършен контрол върху скоростта - недвусмислено подкрепено от приложения отговор на Столична община, така и превозното средство, с което е извършено нарушението, ведно с параметрите на превишената скорост. Б. заяви, че той е приел декларациите на собственика на МПС и на жалбоподателя. Сочи, че В. е потвърдил, че е бил водач на моторното превозно средство към датата на нарушението, което именно е предопределило решението да бъде ангажирана отговорността му в това му качество.

Относно реда за призоваване на жалбоподателя, показанията на актосъставителя изясняват, че е положил усилия да осигури участието на В. в административната процедура от нейното начало, както и да изясни в пълнота въпросите относно субекта, чиято отговорност следва да бъде ангажирана.

В подкрепа на изложеното от свид. Б., са дадени и сведенията, изхождащи от свид.

3

Л., установен като служителят, наблюдавал и протоколирал извършения с техническо средство контрол върху скоростта в процесния пътен участък. Той пояснява реда, следван при оформянето на документи, които впоследствие се предават на други служители за селектиране на онези кадри, от които може да се достигне до извод за допуснато нарушение.

В принципен план проследява реда, който обичайно се следва за иницииране на административнонаказателни процедури в случаи на заснемане с техническо средство на превишения на скоростта.

Показанията на полицейските служители са вътрешно непротиворечиви, припокриват се помежду си и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства – декларации по чл.188 от ЗДвП, ежедневна форма на отчет на нарядите, протокол за използване на АТСС, удостоверения за одобрен тип мобилна система, протоколи за метрологична проверка и веществените доказателствени средства, съставени в хода на контролната дейност – снимков материал – извлечение от заснетия с техническото средство клип. Обсъжданите по- горе доказателствени източници отразяват фактите с присъщата на съхранен спомен логическа последователност. Те не са самоцелни, нито отразяват тенденция да се обслужва единствено набедяваща нарушителя версия. Липсват данни, дискредитиращи тяхната достоверност, поради което съдът ги поставя в основата на своите изводи по съществото на конкретния казус.

Не налагат промяна във възприетата от съда фактология и показанията на свид. Д.. В разказа си тя споделя, че полицейските органи са установили контакт с нея в началото на лятото на 2023 г., което кореспондира с датите, вписани от нея и сина й в декларациите по чл.188 от ЗДвП. Споменава, че е била призована чрез телефон, като не е получавала призовка. Така споделеното от нея е съответно на останалите материали по делото. То обаче не води до извод, че в случая е допусната забава от страна на актосъставителя да установи контакт с лицето, срещу което е започнал производство, нито че последният е бил известен за него още към датата на нарушението. Следва да се отбележи, че отговорността на В. е ангажирана като водач. Той обаче е станал известен за административните органи едва след като неговата майка изрично в своя декларация го е посочила в това качество. Не може еднозначно да се коментира и недопустима забава на полицейските служители в насока призоваване на свид. Д.. Последната започва своя разказ с обстоятелството, че настоящите адреси на В. и нейният не съвпадат. Същевременно, видно от материалите по делото (призовки и докладни към тях – вж л.162-164 от делото), адресът, предоставен от В. на органите на реда за кореспонденция, който впрочем е и единственият, вписан в базите данни, обработвани от тях, макар и постоянен, е неактуален повече от година преди датата на процесното деяние. Така установеният факт насочва, че и към периода, непосредствено след 13.08.2022 г., полицейските органи са били изправени пред затруднения да установят контакт със собственика на презовното средство, а оттук и да осигурят в по- ранен етап сведения за лицето, на което е било поверено управлението на л.а. „ФГ“, с рег. №ХХХХ, към процесната дата.