Разпореждане № 604 от 29.07.2025, Районен съд - Хасково

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 604 гр. гр. Хасково, 29.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Наказателно дело от общ характер № 20255640200584 по описа за 2025 година и след като се запозна с внесения от прокурор в Районна прокуратура Хасково обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение против Г. Н. Ц. от град Пловдив за престъпления по чл. 155а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс; по чл. 155б, ал. 2, т. 1, вр. чл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 155в, вр. чл. 26, ал. 1 и по 159, ал. 6 НК и с материалите по ДП № 3/2022 г. по описа на Сектор „БОП“ при ГДБОП на МВР - Хасково , представляващо преписка вх. № 5531/2021 г. по описа на РП – Хасково, намира следното:

Както вече бе посочено по – горе, Районна прокуратура - Хасково са внесли обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение против Г. Н. Ц. от град Пловдив за престъпление по чл. 155а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс, извършено, според твърденията в него в периода от месец септември 2021 г. до месец декември 2021 г. в град Хасково; за престъпление, квалифицирано също по чл. 155а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс, извършено, според твърденията, в периода месец май 2021 г. до 06.09 2021 г. в град Ракитово, обл. Пазарджик; за деяние, извършено в периода месец септември 2021 г. до месец декември 2021 г. в град Хасково, квалифицирано по чл. 155б, ал. 2, т. 1, вр. чл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; за деяние, извършено в периода месец май 2021 г. до месец 06.09.2021 г. в град Ракитово, обл. Хасково, квалифицирано по чл. 155б, ал. 2, т. 1, вр. чл. 1, вр. чл.

26, ал. 1 от НК; за деяние по чл. 155в, вр. чл. 26, ал. 1, което се сочи, че е извършено в периода от 07.09.2021 г. до 29.03.2022 г. в град Ракитово, обл.

1

Пазарджик и по 159, ал. 6 НК – за деяние, извършено към 29.03.2022 г. в град Пловдив.

За родовата подсъдност и местната подсъдност съдът следи служебно съобразно дадената правна квалификация на деянието, описано в обвинителния акт, а за местната – съобразно твърденията за място на неговото извършване, като именно твърденията са определящи. Това са въпроси, които са предмет на обсъждане и произнасяне от състава на съда, сред визираните в чл. 248, ал. 1 от НК – т. 1 в рамките на разпоредително заседание, но все пак нормата на чл. 247б от НПК сочи, че след образуване на делото се определя съдия-докладчик, а в ал. 2 на цитирания текст е подчертано, че едва когато съдията-докладчик намери, че делото е подсъдно на съда, той упражнява правомощия, като: прекратява наказателното производство в случаите по чл.

250, ал. 1; насрочва образуваното по обвинителен акт дело, за което не са налице основанията за прекратяване по чл. 250, ал. 1, в разпоредително заседание в двумесечен срок от постъпването му, а когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случаи, председателят на съда може писмено да разреши разпоредителното заседание да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок, но не повече от три месеца или осъществява правомощията по чл. 252, ал. 4, когато делото е образувано по тъжба на пострадалия. Нещо повече, нормата на ал. 3 на чл.

247б НПК предвижда, че съдията-докладчик прекратява съдебното производство, когато намери, че делото не е подсъдно на съда. Тоест, въпросът за подсъдността стои още на този етап от произнасянето.

В конкретиката на настоящето произнасяне, д елото е подсъдно на районен съд, съобразно правлата за определяне на родовата подсъдност, съобразно дадената правна квалификация за всяко от описаните деяния, предмет на обвинението, като твърденията са за извършване на част от тях в град Хасково, на друга част в град Ракитово, обл. Пазарджик и в град Пловдив, а разследването е приключено в град Хасково, като аргумент за определяне на местната подсъдност по чл. 36, ал. 3, предл. 2 – ро от НПК, като най – тежките описани деяния, с оглед дадената правна квалификация са тези по чл. 155б, ал. 2, т. 1, вр. чл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, които се твърди, че са извършени както в град Ракитово, обл. Пазарджик, така и в град Хасково – основание за преценка на подсъдността на база нормата на чл. 38 НПК, въпреки, че вероятно във всички случаи се визира текса на чл. 155б, ал. 3, т. 1 2

НК. Последното, обаче, няма как да бъде в преценявано в настоящия етап на произнасяне, а при провеждане на разпоредително заседание и не променя общия извод относно правилата за формалното определяне на подсъдността.

Въпреки това, което съдията – докладчик намира, че делото не следва да бъде насрочено за разглеждане в разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК и евентуално по ал. 2, доколкото е налице основание за прекратяване на съдебното производство и изпращане делото на Върховния касационен съд на Република България за преценка по реда на чл.

43, т. 1 от НПК.

Предшестващата преценка на съдията – докладчик в тази насока е обусловена от факта, че макар и да не се касае за множество обвиняеми, а само за един и макар твърденията за деяние, извършено в град Пловдив да не се отнасят за най – тежко наказуемото, то спецификите в случая разкриват особеност, която не може да бъде пренебрегната.

Лицето, привлечено към накзателна отговорност и предадено на съд с внесения акт на държавното обвинение, страда, според твърденията на самия прокурор, подкрепени от медицинска докуметация и изследване със засключение на вещо лице, от Детска церебрална парализа, а именно:

Квадрипарезис спастика централис супениор гр. 2-ра, инфериор, гр. 3 – та, невъзможноа самостоятелна походка с оценка на неработоспосбността „първа група инвалидност с чужда помощ пожизнено“ и макар да не се поставя въпроса за възможността да разбира свойството и значението на извършеното и дали може да възприема правилно фактите и обстоятелствата по делото и да дава достоверни обяснения за тях, то не може да участва в наказателния процес в обичайната му форма – да присъства в съдебна зала.

Последното, въпреки средствата за отдалечена комуникация, трудно приложими в случая, биха го лишили от възмножността да упражни правото си на защита в пълен предоставен от закона обем, включващ възможността за лично участие и защита, задължитено впрочем на основание чл. 269, ал. 1 от НПК с оглед повдигнатите обвинения за тежки умишлени престъпления.

Или, в случая не става дума просто за целесъобразност, доколкото съдебен състав от РС – Хасково със страните и участниците в производството може да проведе заседание в друг съдебен район по изключение, но далеч по – оправдано е това да стане от съда, в чийто район е местоживеенето на този 3 подсъдим. Не се касае и за опит делото да не бъде разгледано от съдията – докладчик, поради определена фактическа и правна сложност, а за ползата за правосъдието от промяна в подсъдността.

Още повече, че само малка част от свидетелите живеят в град Хасково, а далеч по – голяма в град Пловдив и в населени места, по – близо до град Пловдив, което също пряко влияе върху възможността за разглеждане и приключване на делото в съдебна фаза в разумни срокове и с нужните гаранции за правото на защите на страните и правата на участниците в процеса при промяна на подсъдността.

Мотивиран така, съдията - докладчик

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по НОХД № 584/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ИЗПРАЩА делото на Върховния касационен съд на Република България за преценка по реда на чл. 43, т. 1 от НПК относно наличието на основание за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа делото.

Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!

Вярно с оригинала!

Секретар: Т.Г.

4