Решение № 76 от 08.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Велико Търново, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20254001000046 по описа за 2025 година

С Решение № Р-29/05.12.2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново по т. д. № 266/2019 г. е прието за установено, че К. Н. А. от гр. В. Търново дължи на „Юробанк България“ АД сумата от 120 000 лв., представляваща част от общо дължима главница за периода 10.07.2017 г. – 24.02.2019 г. по Договор за банков кредит от 07.12.2016 г., ведно със законната лихва от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 925.50 лв. такси за периода 12.07.2017 г. – 24.02.2019 г. и сумата от 184.42 лв. за застраховки за периода 19.04.2018 г. – 24.02.2019 г., за които суми е издадена Заповед № 311/20.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 631/2019 г. по описа на ВТРС.

Осъдил К. Н. А. да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 4 772.20 лв. разноски по делото, от които: 2 422.20 лв. ДТ, 2 000 лв. възнаграждение за особен представител и 350 лв. разноски за вещо лице.

С определение от 24.11.2024 г. на ВТОС по т. д. № 266/2019 г. Държавата, чрез Министъра на финансите, е конституирана на осн. чл. 11 от ЗН като правоприемник на ответника К. Н. А., починал на 03.04.2020 г.

Въззивна жалба против решението е подадена от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез пълномощника юрисконсулт Л. К.. Счита обжалваното решение за недопустимо. Смъртта на ответника е настъпила в хода на производството 1 пред първоинстанционния съд, поради което всички съдопроизводствени действия са извършени срещу ненадлежна страна. По делото не са установени необходимите предпоставки за конституиране на Държавата на осн. чл. 11 от ЗН, тъй като не е изследван пълния кръг от наследници. Не е установено приемане на имуществото от държавата по опис след неговото индивидуализиране, вкл. и по размер. Ищецът не е представил доказателства за стойността на имуществото на починалото лице към датата на откриване на наследството; не се твърди какъвто и да било актив да е преминал в патримониума на държавата по опис, останало незаето след като общината е получила по опис посочените в чл. 11 от ЗН активи. Излага съображения и за неправилност на обжалвания акт. В диспозитива на решението следва да се посочи до какъв размер е ограничена отговорността на държавата. Искането е да бъде обезсилено обжалваното решение като недопустимо и производството по делото спрямо държавата да бъде прекратено; при условията на евентуалност – делото да бъде спряно до уточняване кръга от наследници на ответника и ако се установи, че такива наследници няма, производството по делото да бъде спряно до провеждане на производство по приемане на наследството на ответника по опис и уточняване на активите и пасивите в имуществото му; при условията на евентуалност – решението да бъде отменено и предявения иск да бъде отхвърлен, или да бъде посочен конкретен размер на отговорността на държавата съобразно стойността на приетото по опис имущество. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от Областен управител на Област Велико Търново чрез юрисконсулт М. П.. Поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В писмения си отговор „Юробанк България“ АД чрез пълномощника адв. Д. М. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение.

Изложени са подробни доводи по оплакванията в жалбата.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Въззивната жалба е основателна. Обжалваното решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.

Предмет на разглеждане са установителни искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.

79, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземанията на ищеца „Юробанк България“ АД към К. Н. А. като кредитополучател по Договор за банков кредит № HL79815/07.12.2016 г. в размер на 120 000 лв. – част от общо дължимата главница в размер на 162 149.38 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.02.2019 г. до окончателното изплащане; 925.50 лв. такси за периода 12.07.2017 г. – 24.02.2019 г. и 184.42 лв. дължима сума за застраховки за периода 19.04.2018 г. – 24.02.2019 г., за които суми е издадена Заповед № 311/20.03.2019 г. за 2 изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 21.03.2019 г. по ч. гр. д. № 631/2019 г. по описа на ВТРС.

Исковата молба е предявена на 23.12.2019 г.

Ответникът К. Н. А. не е открит на адреса, посочен по делото и след проверките по чл. 47, ал. 3 от ГПК, с определение от 19.06.2020 г. съдът е назначил особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. М. Стоянова, която е осъществила процесуално представителство в хода на цялото производство и е подала въззивна жалба срещу постановеното по делото решение.

Съдебното дирене пред първоинстанционния съд е приключило на 15.04.2021 г. и на 05.12.2022 г. по делото е постановеното решение, с което предявените искове са уважени – признато е за установено на осн. чл. 422 от ГПК съществуването на вземания на ищцовата банка към К. Н. А., за които вземания е издадена Заповед № 311/20.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК и Изпълнителен лист от 21.03.2019 г. по ч. гр. д. № 631/2019 г. по описа на ВТРС.

По подадена от особения представител въззивна жалба е било образувано в. т. д.

№ 43/2023 г. по описа на ВТАС, по което е било установено, че ответникът К. Н. А. е починал на 03.04.2020 г. Въззивното производство е прекратено и делото върнато на ВТОС за извършване на процедурата по чл. 230, ал. 2 от ГПК.

От представените по делото справки и удостоверения за наследници се установява, че наследниците на ответника К. Н. А. са направили откази от наследство, както следва: дъщеря му М. К. Х. – отказ, вписан на 09.04.2020 г. (ч. гр. д. № 803/2020 г. по описа на ВТРС), сестра му В. Н. А. – отказ, вписан на 18.08.2020 г. (ч. гр. д. № 1922/2020 г. по описа на ВТРС). Последната е починала на 11.12.2020 г., след вписания отказ от наследството на брат й, поради което дъщеря й М. С. Г. е изгубила правото да наследи ответника и молбата й за вписване на отказ от наследство е оставена без уважение с Решение от 24.02.2022 г. на ВТРС по ч. гр. д. № 468/2022 г. Наследникът Т.

Ц. К. – леля по майчина линия на ответника, също е направила отказ от наследство, вписан по ч. гр. д. № 381/2021 г. по описа на ВТРС. Наследникът М. К. Г. – негова леля по бащина линия, е починала на 15.10.2023 г., а преди нея – на 27.03.2019 г., е починал нейният син П. П. Г. – първи братовчед на ответника.

С определение от 27.11.2024 г. първостепенният съд е конституирал като правоприемник на ответника на осн. чл. 11 от ЗН Държавата, чрез Министъра на финансите, който, след връчване на решението, е подал въззивна жалба срещу него.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Решението е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.

В случая ответникът е починал в хода на производството пред първата 3 инстанция, преди приключването на съдебното дирене пред нея и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейния процесуален правоприемник, поради което решението е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Решението следва да бъде обезсилено от въззивната инстанция, а делото -върнато на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав на съда, който следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на ответника, с участието на правоприемника му – Държавата, представлявана от Министъра на финансите. (В този смисъл Решение № 86/03.04.2015 г. на ВКС по гр. д.

№ 5563/2014 г., IV г. о., ГК).

Така мотивиран и на осн. чл. 270, ал. 3 от ГПК, съдът:

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № Р-29/05.12.2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново по т. д. № 266/2019 г. по описа на същия съд.

Връща делото на Окръжен съд – Велико Търново за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4